Маестро Абаджиев

Позволявам си да прибавя тази титла към името на музикалния критик и журналист с дългогодишна кариера, писателя Александър Абаджиев. Не само заради неговия безспорен талант и невероятна енциклопедична култура, нито единствено поради достолепието на възрастта му.
Познавам Сашо Абаджиев покрай неговата близост със Стефан Продев и дежурните вълнения на журналистическата колегия. Срещали сме се често в крачка: я на някоя злободневна пресконференция, я на някое значимо културно събитие. Кимвали сме си любезно, с взаимното обещание, че все някога ще се срещнем (в бъдеще неопределено време) и ще се уговорим за някакво по-значимо сътрудничество или приятелство, което така и не се състоя.
Но ето, че сега имам повод (виж стр. 21) да честитя на автора на "Тримата велики български баси" неговата поредна премиера. Да го поздравя за 75-те заглавия на книги за именити български певци, музиканти и оперни звезди. Не познавам друг наш музиковед (или изкуствовед) с толкова внушителна библиография, с подобно сизифовско упорство и изследователски хъс, широта на културата и преклонение пред музикалната ни одареност. "Няма друга нация, с изключение на италианците, с толкова велики певци - споделя Ал. Абаджиев и продължава: България сякаш е населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи - Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев". На онези, които се опитват да поставят под въпрос включването на Гюзелев в списъка на "тримата големи", той отвръща с цитати на световни авторитетни издания. А прибавя и още един аргумент - че нямаме право да възпроизвеждаме излишни национални комплекси.
Като музикален гуру Сашо има още една жестока максима, че "признанието е оттатък Драгоман". Няма шест, няма пет. Както ни убеждаваше сам и покойният Петър Увалиев, "няма демокрация по модела на Горно Бучино". Но Сашо Абаджиев вярва в младото поколение български музиканти. Убеден е, че в Метрополитън и Миланската скала, тук и там - у нас и в чужбина, вече има нови "велики певци". И в това е нашият шанс като българи, и като нация... Бъди жив и здрав, маестро!