Тръмп слага край на глобализма

Интервю на Таня Джоева,
Епицентър


- Вторият мандат на Тръмп върви с екстремна динамика. Масовото очакване бе да насочи политиката си срещу Китай, но вместо това през митата той тръгна срещу почти целия свят и много силно срещу Европа. Защо и очаквахте ли този ход, проф. Проданов?
- Случващото се е част от тренд, който самият Тръмп започна през първия си мандат, когато разви атаката си срещу Китай.
Важно е да се каже обаче, че когато след това на власт дойдоха демократите на Байдън, те продължиха тази тенденция – не само през митата срещу Китай, но през цял ред други действия като ограничения на китайските компании, особено на технологичните фирми. Точно преди Тръмп да се завърне на власт, искаха да прогонят TikTok - популярна компания, която ползват 40% от американците.
Самият Байдън беше започнал серия от мерки, които бяха отрицание на неолибералния капитализъм с неговата глобалистка ориентация. Например за подпомагане на американските компании във високотехнологичната сфера, особено в сферата на чиповете и изкуствения интелект.  
Накратко – налице беше тенденция на засилване на ролята на държавата, и то не само в Съединените щати.
За деглобализация, за упадък на САЩ, за търговски войни се заговори още след икономическата криза от 2007-2008 г.
Между 2017 и 2024 мерките за икономически национализъм в света – тарифи, такси, ограничения, са нараснали от 600 (2017) до 3000 (2024). Тоест, Тръмп е част от една глобална тенденция, която наричам „китаизация“ на света. Това е засилването на ролята на държавата със субсидии и с контрол върху ключови стратегически индустрии.
Тръмп съзнателно демонстрира поведение на непредсказуемост, на крайности и това е част от изкуството да правиш сделки.
- Като говорим за поведението на крайностите, което цели да изненадва, възниква въпросът: беше ли изненада разривът между САЩ и Европа?
- За голяма част от света и особено за евроатлантически ориентираните европейски държави това изглежда изненада. За мен – не. Още по време на първия си мандат той произнесе думи, които сега се превърнаха във всекидневие – че Европейският съюз е враг на САЩ, че взима ресурси от Щатите.
След 1989 г. ние идеализирахме отношенията със Съединените щати и ЕС, а те не трябва да се идеализират.
- Америка на Тръмп и Русия сякаш имат една обща цел в момента – разпадането на ЕС и на Европа. Така ли е, проф. Проданов?
- Бих извел няколко основни неща, които свързват САЩ на Тръмп и Русия в момента.
Първото е, че като част от стратегията за рязко намаляване на разходите на държавата поради огромното нарастване на федералния дълг - миналата година с два трилиона и по обем е най-големият в историята като процент от БВП - Тръмп се мъчи да намали разходите във военната сфера. САЩ имат 800 военни бази по света. Още по време на първия си мандат Тръмп инициира и води разговори с талибаните за изтегляне на американските войски от Афганистан, за да не харчат пари. По-късно това се реализира при Байдън. Тоест, желанието за ограничаване на разходите провокира говоренето му, че иска да наложи мир.
Втората, не по-малко важна причина, е свързана с икономизма на неговата външна политика. САЩ наистина имат проблем, тъй като във връзка с новите технологии стои проблемът за така наречените редки метали. Основният им производител е Китай, но той не дава на Щатите от своите редки минерали. Стои въпросът как да ги намерят. Затова се икономизират отношенията с Украйна и с Русия.
Третото е това, за което немалко анализатори говорят отдавна - прилагане на стратегията на Кисинджър от началото на 70-те години, когато САЩ използваха конфликта между Китай и Съветския съюз и сключиха споразумение с Пекин. Сега се мъчат да изиграят подобен ход, но с Русия.
Тръмп слага край на глобализацията в посока на икономически национализъм. Друг е въпросът, че това не е край на неолиберализма, а негова нова версия.
- Беше ли подготвена Европа за втория мандат на Тръмп?
- Мисля, че не. Друг е въпросът, че и в Европа има тренд на намаляване на влиянието на традиционните системни партии, особено на левите, и възход на консервативни и националистически сили. Споменавам левите неслучайно, защото избирателите, които мислехме, че са техни, като работниците например, в мнозинството си сега гласуват за консервативните и националистически партии.
Тези, които стояха начело, бяха идейно много близки и свързани с Демократическата партия. Затова в много отношения бяха стресирани.
- Изправен пред рискове, които засягат единството, сигурността, благосъстоянието и високия стандарт, може ли да се получи обратен ефект – ЕС да се консолидира, вместо да се разделя, разпада?
- В условията на нарастващи кризисни процеси всичко е възможно. В кризи всеки се мъчи да сключи някакъв съюз. Една от посоките на промяна е рязко увеличаване на усещането за несигурност и опасения за всички видове рискове.
Неслучайно една от посоките в политиката на Тръмп е темата за миграцията, която е още по-значима за Европа.
Друга посока на промени, която Тръмп инициира, е разпадът на международните институции и правилата, които, добри или лоши, създаваха ред, на който се позоваваха всички. Териториалните му претенции не са случайни. Споменах за любимеца на Тръмп Маккинли, който по време на своето президентство започва три войни, овладява Филипините, окупира Куба и Хаити. Тоест, там, където няма правила и има разпадане на международните институции, рисковете от войни и конфликти нарастват.
Нарастват и разходите за отбрана, и не само за отбрана. След последния конгрес на Китайската комунистическа партия преди 2 години „Ню Йорк таймс“ направи езиков анализ на огромния доклад на Си Дзинпин и откри, че за първи път най-споменаваната дума в него е сигурност – от киберсигурност през здравна сигурност, климатична сигурност, вътрешна и външна сигурност и т.н.
В глобалния мениджмънт сега популярната дума става „устойчиво развитие“, като се акцентира върху държавни политики, които да предотвратяват гафове, разпад на институциите, провали.
В тази ситуация особено по-малките държави ще търсят обединение. Деглобализацията стимулира регионализация, и то не само в Европа. През 2019 г. се работеше по споразумение за свободна търговия между Китай, Южна Корея и Япония. Говорим за държави, които не са настроени най-приятелски помежду си. Спряха го, когато Тръмп напусна Белия дом, но сега го подновиха.
- Ще ви задам въпрос, тясно свързан с предишния - има ли интерес България от разпада на Евросъюза? Или въпросът е риторичен?
- Риторичен е. Мнозина у нас биха обяснили, че трябва да се обърнем към Русия. Това е ситуация, която и друг път сме имали в историята. Но ние вече сме в дълбока степен интегрирани. Огромната част от нашата търговия, от нашите емигранти, от нашата нормативна система и правила са обвързани с Европейския съюз. Да не говорим за по-младите поколения, които от години учат английски, немски, френски, докато руски език не се изучава.
- Очаквате ли ескалация на политическите и идеологическите конфликти в Европа? Въпросът ми е провокиран от случаите с Калин Джорджеску в Румъния, с присъдата на Марин льо Пен.
- Има и други примери. Виждаме какво става в Турция. В Украйна пък са забранени над десет партии.
Там, където се засилват рисковете, се засилват и всички форми на контрола. Непрекъснато се говори сега за увеличение на камерите за наблюдение. Неслучайно в Китай, която е гигантска страна и най-бързо променяща се в историята, това води до проблеми и рискове. Това е и страната с най-много камери, които те гледат навсякъде. Там въведоха и своя кредитна система и с помощта на новите технологии могат да стимулират или санкционират поведението на своите граждани. Като тренд това ще нараства, като започнем от камерите и стигнем до събиране и анализ на данни.
Неслучайно Тръмп се обгради с големите имена на американските технологични компании и като цяло получи подкрепа на бизнеса от Силициевата долина. Той ще се опита също да тласка Америка в тази посока.
По линия на Департамента за ефективността на държавните институции, начело с Илон Мъск, се върви към намаляване на държавните служители по начин, познат от времето на Рейгън - прехвърляне на техни функции към пазара, включително социални услуги, здравеопазване, образование. Но има и нов елемент – използване на новите технологии в управлението на държавата и създаване на дигитални форми на управление с помощта на изкуствения интелект. Неслучайно обявиха Stargate - проект от 500 милиарда долара за развитие на изкуствения интелект. В тази посока се ориентират държавните институции за сметка на намаляване на разходите и на работещите там около 3 милиона души във федералната администрация, а като се добавят и работещите в администрацията в отделните щати, стават около 22,5 милиона души. Този стремеж на намаляване на работещите в държавната администрация ще го видим не само в САЩ. И у нас преди приемането на последния държавен бюджет много се говореше за това.
Но то е свързано и с контрол, без значение каква е формата. Ето например все повече се отказваме от парите в брой и минаваме към разплащане с карти и мобилни телефони. Нали разбирате, че така ще има тотален контрол върху всичко, което държавата харчи, и то може да се обработва и използва със средствата на изкуствения интелект, за който Бил Гейтс казва, че до 2030 г. щял да прерасне в общ изкуствен интелект.