Война с Иран е неизгодна за Русия

Кеворк МИРЗАЯН*
Взгляд

През следващите няколко седмици, ако се вярва на западната преса, в света може да се отприщи нова голяма война - американска атака срещу Иран. Как Вашингтон се готви за тази атака, как Иран ще отговори? И защо подобен сценарий крие колосални рискове и за Русия?

Съединените щати планират да атакуват Иран в близко бъдеще. За това пишат западни и близкоизточни медии, самите американски действия в региона говорят за това. Допълнителни самолети, включително 7 от 19-те стратегически бомбардировача B-2, се разполагат в американската военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан (извън обсега на иранските оръжия). А към Персийския залив се насочва втора група самолетоносачи - към самолетоносача „Хари Труман“, който в момента е там, ще се присъедини и „Карл Винсън“.
Посочена е дори приблизителната дата за началото на войната - 1 май. Точно в този ден изтича ултиматумът, поставен от Вашингтон. Американците официално настояват Иран да сключи ядрена сделка със САЩ, тоест да се откаже от ядрената си програма, или поне да започне преговори. Но Иран, казват американците, отказва и следователно трябва да бъде наказан. Има и дата за края на военните действия - 1 септември.
В действителност нещата не стоят точно така. На 7 март т.г. Тръмп изпрати ултиматум на Иран чрез посредници от Обединените арабски емирства (ОАЕ). Но в ултиматума не става дума само за ядрената програма или балистичните ракети. „Американците поискаха от Техеран да спре геополитическите си проекти, включително да разпусне контролираните от Иран милиции в Близкия изток“, обясни ориенталистът Кирил Семенов пред вестник „Взгляд“.
Съединените щати смятат, че сега, след поражението в Сирия и сериозните щети, нанесени от Израел на "Хизбула" и "Хамас", Иран е възможно най-слаб. Следователно е време е да го довършим.
За Техеран условията на ултиматума са неприемливи и унизителни. Тази мрежа от милиции и подкрепяни от Иран групировки (така наречената Ос на съпротивата) не е просто бастион на иранското влияние в региона, не само предна отбранителна линия. Тя е критичен имиджов проект за Ислямската република. Затова иранците отговориха с твърд отказ и демонстративно го изпратиха не през Емирствата, а през друг посредник - Оман. По този начин показаха на ОАЕ, че предаването на подобен текст само по себе си е обида за Техеран.

"Мисля, че е по-добре, ако имаме преки преговори. Така разбирате другата страна по-добре, отколкото, ако минавате през посредници", смята Доналд Тръмп. Иранците отхвърлят тази идея и казват, че Съединените щати трябва първо да поправят миналите си "неправилни действия".
Под действия се има предвид

ядрената сделка, която Тръмп осуети

и която иранците сключиха с Обама. Санкциите срещу Техеран, които САЩ трябваше да премахнат като част от тази сделка, не са отменени. Затова Техеран иска САЩ да премахнат някои от санкциите, като жест на добра воля преди началото на преките преговори.
Иран не може да воюва дълго със САЩ. Въпреки мощта на въоръжените сили на Ислямската република (армията и частите на Корпуса на гвардейците), те нe са в състояние да устоят на американска атака.
„Противовъздушната отбрана на Иран е мозайка от стари американски и съветски технологии, както и малък брой системи на Руската федерация: „Тор“, „Букс“, „Панцир“, "С-300“, обяснява пред „Взгляд“ Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за изследване на военно-политически конфликти.
Всяка система за ПВО има собствен капацитет. Претоварите ли я, лесно ще унищожите както ПВО, така и всичко останало. Като се има предвид, че американците планират едновременен удар с крилати ракети от подводници, кораби и самолети, заедно с Израел те ще елиминират ПВО на Иран за един ден.
Кои могат да са избраните от САЩ цели? Това не са само военни съоръжения. Слабото място на Иран е неговата пристанищна инфраструктура, която е обвързана с икономиката. Почти 80% от целия товарооборот с външния свят минава през пристанището Бандар Абас. Унищожаването на това пристанище (за което дори не е необходимо да се влиза в зоната на ПВО) ще обезкърви страната.
Но иранците скриха под скалите не само ядрените си съоръжения, но и бункери, заводи, отделни системи за ПВО, дори част от ВВС. След първата американска атака тези обекти ще продължат да функционират. В крайна сметка САЩ нямат неядрени средства, гарантиращи им унищожаването на такива дълбоко разположени цели.
Тези обекти могат да бъдат достигнати само с тактически ядрени оръжия, които САЩ теоретично биха използвали. Иран изгради пълно копие на израелския ядрен център в Димона и демонстрира как ще го удари, включително с хиперзвукови ракети. В случай на такива удари, заплашващи с ядрена катастрофа целия регион, САЩ (както и Израел, който също има ядрени оръжия) могат да предприемат радикални ответни действия.
Затова

Иран не бива да пресича линията

която би дала на САЩ или моралното право да използват ядрени оръжия, или правни основания за нахлуване (ако иранската армия нанесе превантивен удар срещу американски части).
Техеран има и способността да взриви петролния пазар. Иран може да удари цялата петролна инфраструктура в Персийския залив, което ще доведе до рязко покачване на цените и ще порази вътрешния пазар на САЩ. За да направи това, не е необходимо да атакува петролните полета в Саудитска Арабия или Кувейт, достатъчно е да блокира танкерите в Ормузкия пролив.
Иран има не само военни, но и външнополитически ограничения. Проблемът е не само реакцията на арабските държави. Важна е и позицията на най-големия съюзник на Иран - Китай. Пекин зависи от петролните доставки от Саудитска Арабия, затова притиска Техеран да прояви сдържаност.

Русия също моли за сдържаност

И не само защото искаме мирно разрешение на конфликта. Война на САЩ срещу Иран е заплаха за националната сигурност на Русия.
Повишаване на цените на петрола при ескалация ще е полезно за Русия. Но негативните последици от войната надвишават всички ползи. Тези последици са в областта на разпространението на ядрените оръжия.
Американска атака срещу Иран ще покаже на други държави, че атомната бомба е единственият начин да се защитят от световния побойник. Грешката на Техеран не е в това, че се противопоставя на американците, а че много се забави със създаването на тази бомба. Това означава, че на руската граница може да се появи ядрена сила, което със сигурност не е в интерес на Москва.

* Доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация