Магнати държат 1/3 от БВП на Сърбия

Богатството на няколко водещи сръбски магнати, според неофициални оценки, възлиза на 31,5 милиарда евро, което е почти една трета от миналогодишния брутен вътрешен продукт на страната (БВП), съобщи белградският в. "Политика", цитирайки информация на Танюг. Местните и регионалните медии съобщиха, че убедително най-богатият сръбски магнат в момента е Милан Янкович, собственик на "Филип Цептер", с имущество от 4 миларда евро.
Бившият вицепремир в сръбското правителство,  а по-късно бързоразвиващ се бизнесмен - Мирослав Мишкович, разполага с имущество, което се оценява  на около 2 милиарда евро, докато за още един, в момента укриващ се сръбски магнат  - Боголюб Карич, се твърди, че притежава около 1 милиард евро.
В списъка с най-големите сръбски богаташи се  намират Петар Матич със 700 милиона евро. На толкова се оценява и имуществото на главния бос на контрабандата с тютюн на територията на Балканите  Станко Суботич Цане. В обществото на най-заможните освен тях са и Милан Беко, "кралят на захарта" Миодраг Костич Коле, а след това собственикът на големи селскостопански и хранителни предприятия Предраг Ранкович Пецони, чието богатство се оценява на 300 до 500 милиона евро.
По-голямата група от водещите сръбски магнати, които са спечелили своето начално богатство през миналото десетилетие и са го увеличили през това десетилетие, представляват  типичен образец на успешните бизнесмени, кавито през последните двадесет години изникваха не само в Сърбия, но и в другите страни в преход след тяхното рязко преминаване от дирижирана социалистическа към пазарна икономика. Ако се  събере богатството на десетина от новите сръбски богаташи, ще се окаже, че те сега разполагат  с капитал на стойност около 30 процента от БВП на Сърбия за 2009 г. Става дума обаче за неофициални данни.
Ако се изключи Цептер, който е започнал първоначалния си бизнес в Швейцария и някои други  западноевропейски страни, с производството и продажбата на качествени домакински съдове и други стоки, всички останали сръбски магнати са направили кариерата си на местен терен с тясното сътрудничество, а често и с помощта на местните политически лидери, отбелязва Танюг.