Вигенин и Пенкова с призив България да се бори за силен, справедлив и социален европейски бюджет
Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент организира публична дискусия на тема „България и новият европейски бюджет 2028-2034: цели и възможности“
Българските евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова излязоха с призив България да се бори за силен, справедлив и социален европейски бюджет. Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент организира публична дискусия на тема „България и новият европейски бюджет 2028-2034: цели и възможности.“
Форумът беше открит от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която коментира, че Европейската комисия е предложила най-рисковия бюджет за следващите седем години. „България трябва да има позиция за новия бюджет, за новата му философия и разпределение на средства. За съжаление, към момента такъв разговор у нас не се води. А България има ключово значение за развитието на Югоизточна Европа“, заяви тя.
Илияна Йотова подчерта критиката на редица европейски правителства за представения от ЕК бюджет. На най-силна критика, включително и от селскостопанския сектор, е подложено предложението за сливане на фондовете за Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове, което ще се отрази зле върху регионалното развитие на Европа. Вицепрезидентът акцентира и върху предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС със спазване на върховенството на закона. Тя подчерта рисковете от въвеждането на такъв подход.
„България трябва твърдо да отстои увеличаването на кохезионните средства, прекия достъп на регионите до финансиране и равнопоставеността на фермерите в новия европейски бюджет 2028–2034 г.“, изтъкна вицепремиерът и председател на НС на БСП Атанас Зафиров по време на дискусията. Той изрази тревога от прогнозирания спад на кохезионните фондове, който застрашава регионалното развитие и европейската солидарност, като подчерта, че свиването на финансирането е политическо послание „всеки да се оправя сам“. Зафиров предупреди и че обединяването на над 500 програми в един национален план може да отслаби регионалната автономия и да направи решенията зависими от политическата конюнктура.
„Новото предложение за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. предвижда номинално увеличение, но без реален ръст в амбицията“, заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европарламента Кристиан Вигенин. Той изрази притеснение от ерозията на традиционни политики, които са жизненоважни за гражданите: кохезионните фондове и Общата селскостопанска политика. Според Вигенин социалните приоритети трябва да бъдат по-видими: борба с бедността, подкрепа за качествени работни места, инвестиции в публичните услуги, жилищната политика и младите хора.
„Преструктурирането на Общата селскостопанска политика в новата МФР създава несигурност. Директните плащания вероятно ще останат запазени, но други форми на подкрепа - развитие на селските райони, инвестиции, еко-схеми - ще могат да бъдат пренасочвани в други инструменти, което би намалило подкрепата за фермерите“, смята Вигенин. Той акцентира, че това е несправедливо и неприемливо, защото земеделските производители са изправени пред по-високи екологични и пазарни изисквания, а им се предлага по-малко подкрепа.
Евродепутатът подчерта, че България е сред най-големите бенефициенти на европейските фондове и тези средства са ключови за инфраструктурата, регионалното развитие, селските райони и зеления преход. Затова страната ни трябва отрано и активно да защити силна кохезионна политика, стабилно финансиране за земеделието, пълно сближаване на директните плащания и справедливи компенсации за зелените изисквания.
Цветелина Пенкова подчерта, че новият 7-годишен бюджет на ЕС е стратегически избор, който ще определи посоката на развитие на ЕС и България през следващото десетилетие. „Това не е просто финансов документ, а политическо решение за модела на бъдещето ни. Предложението на Европейската комисия поставя два ключови въпроса – бъдещето на регионалната политика и ролята на енергетиката като стратегически сектор“, подчерта тя. Пенкова предупреди, че регионалната политика е под съществен натиск заради новия модел на отпускане на средства чрез Национални и регионални партньорски планове – сливането на теми и засилената централизация променят утвърдената логика на финансиране. Тя очерта четири основни риска: намаления дял за кохезия под 11%, прекомерната централизация, ограничаването на автономията на регионите и общините и възможността финансирането да бъде блокирано по политически причини.
Пенкова отбеляза, че за първи път енергийната сигурност и индустриалната политика се разглеждат като единна рамка в европейския бюджет. „За първи път ще има целенасочени средства за изграждане на нови ядрени мощности и подготовка на кадри в сектора. Това е резултат от дългогодишни усилия, които полагахме в Европейския парламент“, обясни тя. Пенкова настоя България да защити приоритетно финансиране за модернизация на електропреносната мрежа, изграждане на хранилища и разширяване на ядрените мощности, като подчерта, че новите финансови инструменти трябва да достигат до регионите и индустриите, които най-много се нуждаят от тях.
Пенкова подчерта, че България влиза в преговорите със силни аргументи и широка подкрепа, като съюзниците ѝ не се ограничават единствено в рамките на Централна и Източна Европа, а включват партньори от целия ЕС.
„Предложеното увеличение на общия европейски бюджет и гаранциите за подкрепа към по-слабо развитите региони ни дават възможност да запазим и дори да увеличим ресурсите, насочени към Северозападна България, Родопите, Северния централен район и всички територии, за които са необходими повече стимули за ускоряване на икономическото и социално развитие“, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов.
Зам.-председателят на НС Драгомир Стойнев подчерта, че новата финансова рамка на ЕС е въпрос не само на размер, а на посока и защита на националния интерес. Той предупреди, че се очертава реално намаление на средствата за кохезия и земеделие и затова България трябва активно да защитава позициите си в преговорите.
Кметът на Гоце Делчев и член на делегацията в Комитета на регионите Владимир Москов подчерта, че кохезионните средства са много важни за развитието на общините, но предупреди, че новите национални инвестиционни планове крият риск от централизация и отслабване на ролята им.
Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев предупреди, че обединяването на европейските фондове застрашава териториалното сближаване и обезличава Европейския социален фонд.
В дискусията взеха участие представители на администрацията на Министерския съвет и на Министерство на финансите, отговарящи за европейското програмиране, както и представители на академичната общност.
Участниците обсъдиха предстоящите промени, стратегическите приоритети и позицията на България при оформянето на новата европейска бюджетна политика. Евродепутатите Цветелина Пенкова и Кристиан Вигенин заявиха своя ангажимент да отстояват българските интереси в предстоящите европейски преговори, с фокус върху силната кохезионна политика, подкрепата за земеделието, социалните политики и инвестициите за регионално развитие.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
