Датата - 05.03.2025 г.

1872 - УМИРА АНГЕЛ КЪНЧЕВ, РЕВОЛЮЦИОНЕР (Р. 1850 Г.). Активен участник в национално-революционното движение, помощник на Васил Левски. Разгръща широка дейност в Северна България. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но е издаден. За да не бъде заловен жив, сам слага край на живота си.

1915 - РАЖДА СЕ ВЕНКО МАРКОВСКИ, БЪЛГАРСКИ ПОЕТ, ПИСАТЕЛ И ДРАМАТУРГ (УМИРА 1988 Г.). Основоположник на македонската литература. Истинското му име е Вениамин Миланов Тошев. През 40-те години на миналия век попада под влиянието на коминтерновския македонизъм в Скопие, но се обявява срещу този "нечуван и невиждан геноцид". През 1956 г. е осъден и изпратен за 5 години в концлагера "Голи оток". През 1965 г. напуска Скопие и се преселва в София, отстоявайки до края на живота си своя български корен и съзнание. Автор на десетки книги, написани на български и на скопско-велешки диалект.

1927 - ИЗЛИЗА БР. 1 НА В. "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО". Орган на Българската работническа партия, от 1948 г. - на БКП. Излиза от 1927 до 1990 г., първоначално като седмичник. Забранен след Деветнайсетомайския преврат. От 1935 г. до 9 септември 1944 г. излиза нелегално. През 1938 г., при сливането на БРП и БКП, онаследява "Работнически вестник". Трибуна на социалистическите и левите идеи. През 1990 г. "Работническо дело" се преименува на ДУМА.

1943 - УМИРА СИРАК СКИТНИК, ПИСАТЕЛ (Р. 1883 Г.). Рожденото му име е Панайот Тодоров Христов. Съредактор на сп. "Златорог", драматург на Народния театър, от 1935 г. до смъртта си - главен ръководител на Радио "София". Председател (1927) на дружество "Родно изкуство", пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). Ярка фигура в междувоенното българско изкуство.

1953 - УМИРА ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН, СЪВЕТСКИ ПОЛИТИК (Р. 1878 Г.). Член на болшевишката партия и политически лидер на СССР, генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Съвета на министрите на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз, генералисимус. Броят на жертвите на режима му е оценяван различно, но повечето историци говорят за между 4 и 10 милиона.

1966 - УМИРА АННА АХМАТОВА, РУСКА ПОЕТЕСА (Р. 1889 Г.). Показателен за личния и творческия й път е автобиографичният цикъл "Реквием", изцяло публикуван едва през 1987 г. и посветен на жертвите на сталинистките репресии от 30-те години на ХХ в. През 1965 г. й е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.