12 Юни 2025четвъртък00:54 ч.

Поезия

Към българската реч

/ брой: 92

visibility 6244

Матей ШОПКИН


Под глухите и черни небосводи
на злите триезични времена
апостолите Кирил и Методий
изтръгнаха от мрака светлина.

И ти се появи над вековете
с крилете на небесна благовест.
Ти, майчина кърма и дъх на цвете,
и щит на българската горда чест.

Какво са бранни подвизи и слава
пред твоята нетленна красота?
Корони и дворци мълчат в забрава,
но ти оставаш - вечна и света.

О, ти оставаш - кремък и магия,
и чудото на всички чудеса!
И как са необятни с тебе тия
отечествени древни небеса!

И как душата с тебе се възражда,
и как трепти от твоя нежен зов.
И как пламти божествената жажда
за работа, за песни, за любов!

Ти, родна моя, с нищо несравнима,
бъди и пребъди под този свод,
за да останем с тебе, за да има
България и български народ!

Безвластие в Брюксел, жителите му протестират

автор:Дума

visibility 1679

/ брой: 104

Рюте плаши НАТО с руския език

автор:Дума

visibility 1593

/ брой: 104

В Лос Анджелис вече издигат барикади

автор:Дума

visibility 1591

/ брой: 104

Накратко

автор:Дума

visibility 1571

/ брой: 104

Тежките въпроси

автор:Александър Симов

visibility 1621

/ брой: 104

Заплаха ли е Русия

автор:Юри Михалков

visibility 1625

/ брой: 104

Гласът на младите в БСП

visibility 1673

/ брой: 104

Кататония*

автор:Таня Джаджева

visibility 1575

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ