Снимка securityconference.org
Европа е под заплаха от колапс
Нежеланието на Европа да сключва съюзи я е довело до задънена улица
/ брой: 32
Мехмет Али ГЮЛЕР
Обемният Мюнхенски доклад за сигурността, публикуван ден преди началото на едноименната конференция, сочи към задънена улица за Европа.
Авторите на доклада, озаглавен "Под заплаха от колапс", заключават: "Следвоенният международен ред, изграден преди 80 години под ръководството на САЩ, се разпада." Те подчертават, че американският ред се разрушава от самите Съединени щати: "Най-влиятелният от тези, които се опитват да подкопаят съществуващите правила и институции, е президентът на САЩ Доналд Тръмп."
Авторите, макар и да критикуват Тръмп и неговата администрация, отбелязват също, че това не бива да се приписва на неговите "лични убеждения" и че подобни политики ще продължат и след него. Те допълват, че тези политики отразяват "интересите на американските елити".
Разбира се, тези оценки не са нови и бяха представени преди това на Световния икономически форум в Давос. Следователно основният въпрос е: какво ще направи Европа (ЕС) пред лицето на тази "заплаха от колапс"? Какво е решението на Европа? Именно това е проблемът с доклада: той предлага оценки, но не и решения. Освен това Европа еднолично блокира потенциалните решения.
Първо, Мюнхенският доклад за сигурността интерпретира Националната стратегия за сигурност на САЩ като доказателство, че САЩ игнорират ЕС и се стремят да поделят света с Китай и Русия. В него се твърди, че САЩ на практика са отстъпили региони извън Западното полукълбо, където са провъзгласили абсолютно господство на Китай и Русия.
Това обаче не е вярно. Да, САЩ дават приоритет на "доминирането в Западното полукълбо", но това не означава, че "отстъпват Източното полукълбо на Китай и Русия". Напротив, те се стремят да се борят с Китай и там.
И основният проблем е следният: докладът етикетира САЩ като "подриващи реда", но въпреки това разглежда Китай като заплаха: "Все по-могъщ Китай активно се стреми към регионално господство чрез провокации и натиск, които заплашват регионалната стабилност", се казва в доклада. Именно тук Европа се вкарва в задънена улица. От една страна, тя признава разрушителността на САЩ, от друга, се противопоставя на страни, с които би могла да формира съюзи, за да противодейства на това разрушение. И така - какво може да направи Европа, действайки "срещу всички"? С какво разполага, с какви ресурси?
Тук е важно следното наблюдение на известния американски икономист Ричард Улф: "Европа трябва да развие своите военни и отбранителни способности през следващите десет години и да настигне САЩ и Китай във високотехнологични области като изкуствения интелект. Ресурсите обаче са ограничени. В Европа, където дясноцентристките правителства съставляват мнозинство, това финансиране няма да бъде осигурено чрез облагане на богатите. Единствената възможност е да се направят драстични съкращения на програмите за социално подпомагане. Европа е стигнала до точката, в която трябва да жертва своя модел на социална държава, за да избегне постоянна зависимост от САЩ.“
Тази година иранското правителство не беше поканено на Мюнхенската конференция по сигурността. Според съобщения в немските медии германското външно министерство е посъветвало организаторите "да не отправят покана към Иран". Представители от около 60 държави и правителства от цял свят участват в конференцията, но иранското правителство не присъства. И все пак - Иран е една от основните теми за обсъждане!
Истински тревожното развитие е следното: иранското правителство отсъства, но Реза Пахлави, който иска да възстанови режима на шаха в Иран с подкрепата на САЩ, присъства! Неговата покана за конференцията като "новата надежда на Иран" е пореден знак, че Европа е "под заплаха от колапс".
