Само един ли?
/ брой: 213
Френските посланици обичат да дават акъл на България. Особено ако собствената им страна е нагазила в блатото и цял свят я сочи с пръст. Отиващият си от България Етиен дьо Понсен на изпроводяк прочете цяла лекция, в която, образно казано, "наби канчето" на страната ни за провалите и фаловете в ромската политика. Препоръча ни да си имаме министър по интеграцията на ромите и цяла серия от други предписания.
Нека само да припомним, че през 1998 година тогавашният френски посланик у нас, чието име историята е заличила дори и от виртуалната памет, се скара на българите, че не се радвали достатъчно, когато Франция стана световен шампион по футбол. Припомняме този факт само за да стане ясно драматичността на дипломатическите ни отношения.
За първи път, откакто е почнала френската сага с депортацията (французите съвсем целенасочено не използват тази дума, а ефимерно звучащата - репатриране) на роми, най-накрая и български политик взе отношение по темата.
Президентът Георги Първанов нарече тона на Понсен менторски и подчерта, че назидателният тон на посланиците не само не решава проблемите, а създава допълнително напрежение. Франция в момента е в политически капан - цяла Европа е срещу бруталните действия на нейния кабинет срещу ромите, рейтингът на Никола Саркози драматично пада, излезе скандална биография на първата дама на Франция Карла Бруни, и дипломатическите представители на страната по цял свят тръгнаха да обясняват действията си. В случая обаче това става по най-елементарния начин - като обвиниш друг за тях.
Хубаво е, че се намери политик у нас, който да реагира на определено бруталните нападки и размахването на пръсти. Няма как обаче да не попитаме - само дьо Понсен ли заслужава такъв отговор. Няма ли други дипломати, които са превърнали в свое хоби постоянната намеса във вътрешните ни работи? Нима няма още посланици, които се изявяват като телевизионни звезди и не слизат от страниците на вестниците с геополитически интервюта и постоянно даване на акъл?
Защо никой не реагира на тези фигури? Защо някой официално не се опита да подскаже на подобен тип дипломати, че менторският им тон наистина създава напрежение и всява тотален хаос?
С други думи, да се надяваме, че реакцията на Първанов е само първата стъпка по дългия път към това посланиците у нас да разберат, че има граници за тяхното поведение. Хубаво е бързо да научат този урок, защото иначе трайно ще влязат във вицовете. Не напразно днес вече има една дума, която трайно обединява всички българи, независимо от етнически и социален произход. Просто в някой автобус кажете на висок глас "Уорлик" и ще видите какво ще стане...