Очи синор нямат

Избрах тази българска народна мъдрост за заглавие на днешните си редове, защото докато прелиствах дебелата книга с поговорки, за да избера някоя, свързана с темата ми, попаднах и на "Очи синор нямат" и дълго й се радвах. Бях я срещал и преди, но сякаш не бях обръщал достатъчно внимание нито на дълбокото й съдържание, нито на гениално намерената сгъстена до краен предел ярка метафорична форма. Очи синор нямат! За тези три думи могат да се напишат трийсет дисертации - с анализи и на безпределната човешка алчност, и на художественото й претворяване в блестящ афоризъм и т.н.
И едва ли някой ще оспори вложената в нея правда. Но, както често се случва, животът ни опровергава... Едно появило се неотдавна малко вестникарско съобщение (за очи със синор) би трябвало според мен да разтърси света, а то мина заглушено от бученето на вувузелите, които влудяваха запалянковците по южноафриканските стадиони и незабелязано сред многобройните парадоксални факти и коментари на политическия ни живот...
Заглавието на това съобщение е "Бъфет и Гейтс: Милиардери, раздайте половината си богатство!" По няколко причини нямам основание да не вярвам в искреността на двамината най-големи чорбаджии на Земята, отправили към хората от своята черга този повече от благороден призив.
Първо. За да натрупат толкова много пари, те явно са доста умни "играчи" - в най-добрия смисъл на думата. А за умния човек не е трудно да осъзнае, че при всичката съвременна техника не може да прехвърли авоарите и имотите си на оня свят. Това го припомня една френска поговорка: "И най-богатият отнася само савана със себе си".
Бъфет и Гейтс са си дали сметка, че е достатъчно да оставят на няколко поколения свои потомци възможността да живеят охолно и безгрижно. А ако и на потомците им секът пипетата, като на дядовците им, нека умножат наследеното и нека от своя страна раздадат половината от натрупаното на бедстващото световно общество.
Второ. Още Хораций е казал, че "натрупаното богатство може да служи, но може и да поробва", а една руска поговорка го пояснява: "Излишни пари - излишни грижи". Кой истински мъдър човек няма да се освободи от излишното. Особено ако с това печели допълнителни уважение, авторитет и благодарност от световната човешка общност.
Трето. Направеното досега. Богатата двойка Бил и Мелинда Гейтс от 1994 г. досега е дарила 28 милиарда, а Уорън Бъфет е обявил, че ще дари не една втора, а 99 на сто от имуществото си. Освен това те призовават и други богаташи да ги последват и в каузата вече са се включили четири американски семейства. Призивът на двамата е да обещаят притежателите на огромни пари, че ще дарят поне половината от своето богатство приживе или като завещание след смъртта си...
Дано моята наивност, естествена за хуманитарната ми житейска и професионална нагласа, не ме подвежда, както обикновено, но искрено съм обхванат от утопична или друга подобна напразна надежда... Защото като прочетох публикуваното за имуществените декларации на някои от нашите министри, само се чудех. За царски дъщери от приказки ли са се женили двама-трима от тези господа и става дума за зестрите им, или са толкова умни и способни, а сега крият умовете и способностите си, с които можеха да оправят или поне да започнат да оправят и нашата ограбена според тях от тройната коалиция държава...
Навярно мнозина хора като мен, икономически необразовани, но изпълнени със силно желание (то става вече мечта) да се подобри поне малко животът на българина, се радват, когато научат от телевизията за някой жест на загриженост от страна на управляващите към бедняшкото ни общество. Има такива жестове и не всички са популистки. Но защо все пак у нас остава убеждението или поне подозрението, че главните грижи са насочени към запазване или умножаване богатството на лица, далеч от ранга на Гейтс и Бъфет, но желаещи да бъдат и те "барабар Петко". Цял свят например намалява лихвите по банковите кредити, ние ги увеличаваме. И някои данъци, и така нататък. Като сме се хванали на хорото на капитализма, поне да го играем по правилата му. А ние да се докажем пред някого ли искаме, та се престараваме?
И пак се улавям в утопичен поглед към класиците. "За да бъде едно общество съвършено, е казал Жан-Жак Русо, всеки трябва да има достатъчно, никой - в излишък." Какви мечтатели са живели на тази Земя!