От дума на дума, та в... ДУМА
На панаира на книгата
/ брой: 288
Хубава традиция, наследена от миналото, онова лошото минало, когато на културата се обръщаше далеч по-сериозно внимание - съществуващият до днес Панаир на книгата в Националния дворец на културата. Само че преди надписът "Панаир на книгата" заемаше цялата дължина на фасадата, а сега е сгушен между няколко други големи рекламни надписа... Не зная дали е случайно, обаче ми направи впечатление, направи и на други посетители. Това е един от многото примери - не знам точно дали на подценяване на културата в целия свят или просто на поставянето й днес на задна линия в нашата някога водеща в това отношение страна.
Както всяка година, отидох на Панаира на книгата. Разгледах го старателно целия, а той заема доста голяма площ от етажите на двореца.
За мое голямо съжаление, заедно с новите стойностни книги на наши и световни автори бяха изложени и произведения, които нито представят добре авторите си, нито имат художествена стойност, а само евтино забавна. Не че това е толкова лошо - да има от всичко по малко, но се опасявам, че количеството на книгите за развлечение е доста голямо...
И си спомням произведенията на големите наши и световни писатели, които съм чел, без да се сещам да ям и да спя. Така беше с романа "Тютюн" на големия ни писател Димитър Димов. Или книгите на Оскар Уайлд например. Колко пъти, докато четях тях или други произведения на световната класика - Достоевски, Толстой, Хемингуей - няма да ги изброявам всичките, мама ме е канила да хапна нещо.
Сега също има книги, които ти се иска да прочетеш и дори да си ги имаш. Няма да изброявам "наследниците" на писателите, автори на тези книги. Но ми се ще да кажа, че заедно с класиците по щандовете има и книги, които в никакъв случай не бих държал в библиотеката си. Купих си една от тях. Нарочно я купих, за да я разгледам спокойно. Тя беше от автора на три изложени пъстри книжки, които ме накараха да съжаля за времето, когато имаше някаква цензура. Името на автора е Борислав Мирчев. Той е автор и на музиката, която беше приложена в малко дискче към задната й корица. Авторът може да е прекрасен композитор, но е написал и музиката на няколко от поместените песни. Не бих ви занимавал с тази литературна самодейност (на места доста прилична), ако не си спомням и други случаи, в които композиторите, а често и изпълнителите пишат куплети, та пушек се вдига. Както би се изразил в такива случаи един по-прям мой приятел, "Всеки вдига крак да го подковат!"
Мнозина естрадни певци смятат за голям комплимент, ако се каже, че и текстът е техен. Така се стигна до масово опростачаване на текстовете, които преди се пишеха от големи поети като Павел Матев, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Дамян Дамянов, Калин Донков и други. (Нека ме извинят пропуснатите!...) Песните по тяхната поезия бяха не само с чудесна музика, но и текстът ги правеше големи произведения на изкуството. Иначе биха ли се изпълнявали до ден-днешен! И сега вярвам, че има млади поети, които да попълнят редиците на остарелите или отишли си стари майстори на куплета.
Не искам да обиждам нито автора Борислав Мирчев, нито издателства като БУЛВЕСТ ПРИНТ или (кой знае защо са две) издателска къща "Анубис"! Но в тези издателства би трябвало да работят квалифицирани, знаещи редактори, които не е редно да допускат подобни несъвършенства. Те трябваше да познаят, че в самодейните текстове (нарочно не ги наричам стихове) на песните, които ни предлага Борислав Мирчев в произведенията си, има много трески за дялане. Например "Зайко носи барабанче/ Ежко пък е гъдуларче,/ а да свири на гъдулка/ иска баба Костенурка./ Баба Меца взе от раз, без да пита, контрабас" и така нататък. Не се римуват ръка с дъжда, нито хит с велик, нито свят с бряг! А такива има много!
Може Борислав Мирчев да е много добър композитор. Може песните му да се изпълняват с успех и радост от много деца. Те щяха да се пеят повече и аз нямаше да го критикувам, ако се беше сдружил (творчески) с някой млад поет, който да му пише текстове, които няма да ме ядосват.