Завихря се цветното пролетно хоро

Да посрещнем ПРОЛЕТТА - толкова  жадуван и очакван сезон, с оптимистичния поздрав на незабравимия ни поет Вапцаров! Защото има ли по-добро от топлото слънце, от свежата зеленина, от уханието на пролетни цветя! 
Още на 6 януари се чу плахо птиче гласче. То проверяваше дали може да ни се открие, защото наистина януари ни пожали и ние се обнадеждихме, че ще изкараме по-благоприятна зима, че ще ни е по-леко тази година. И така беше, докато се разлюти Малък Сечко. Ама за кратко! После Баба Марта показа, че не е за подценяване! И тя достойно наложи, че трябва да се слушат и да се УВАЖАВАТ ЖЕНИТЕ!
И колкото и напоследък да се размиват границите на установените с векове у нас сезони, след 22 март идва тя, магьосницата ПРОЛЕТ, и няма шега, няма измама - започва сезонът на цветята и на любовта! Завихря се цветното пролетно хоро! Повели са го още сред зимните преспи кокичето, кукурякът, игликите. После за малко снегът пак ги е затрупал, но сега, в пролетните  дни, се появяват техните следовници: теменужките, нарцисите, зюмбюлите, лалетата... 
Носят се във въздуха пролетни ухания, изпълват с радост сърцата ни и ни карат да мечтаем за по-добри дни! Омаяни от нежния и свеж лек мирис на първите цветчета на кокичето, после  се покоряваме на аромата на горската теменужка - тази мъничка петлистна вълшебница, която съзираме в храсти и шубрачки и виждаме само тогава, когато покорно сведем глави. Митове разказват, че тя била една от дъщерите на Атлас. Аполон - бог на любовта, я задирял. Тя се помолила на Зевс да я закриля. За да я спаси, той я превърнал в малко и уханно цвете, към което ни води неговият силен аромат. 
Момините сълзи пък се родили от сълзите на една княгиня. Казвала се Волхова и с плам обичала Садко - храбър гуслар, но той пък обичал Любава. Волхова плачела, капели сълзите й - как да гледа прегърнатите влюбени? И от нейните бисерни капчици израсли момините сълзи с горчиво тръпчив мирис.
Ето ги и зюмбюлите с разнообразните си  цветове - кичести и съвсем обикновени, като тези в горите по Средиземноморието и в Мала Азия. Техният аромат е силен и покоряващ! Хиацинт - тъй се нарича зюмбюлът, което означава "дъждовно цвете", защото цъфти от март до май, когато най-много вали. Гърците го смятали за цвете на тъгата.
Хиацинт бил младеж с божествена красота. Един ден ловували с Аполон. Хвърляли диск, който смъртоносно ранил Хиацинт, чиято красива глава клюмала все по-ниско. Аполон държал в ръцете си тялото на приятеля си, горко ридаел и шепнел:
"Прекрасни, Хиацинте, ще живееш вечно в сърцето ми!"
И от кръвта на красавеца Хиацинт се родили  зюмбюлите. Първи почнали да ги отглеждат турците още в ХV век, после и в Западна Европа оценили зюмбюлите заради красотата и багрите им. Сега в света се отглеждат повече от 300 сорта зюмбюли - бели, розови, жълти, виолетови, сини, червени...
Лалетата, дошли от земите на Изтока, също имат царствена красота и нежен, едва доловим аромат на свежест. В пъпките на това цвете било скрито щастието, но никой не успявал да разтвори красивото венче. А едно невинно дете нежно го докоснало. Тогава пъпката се разтворила и щастието литнало по земята.
Най-поучителни са митовете за красивите нарциси. Нарцис бил син на речен бог и на нимфа. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че техният син ще живее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Като пораснал, нимфите го харесали и започнали да се стремят към сърцето му, но той останал безразличен към всички. Влюбила се в него нимфата Ехо и когато и нея отблъснал, тя го проклела и той да бъде така отблъснат, както пренебрегва всички.
Афродита - богинята на любовта, се ядосала и го наказала да види образа си в кристално водно огледало. Като видял красивия си лик, Нарцис се влюбил в него. Доближил се още по-близо до красавеца, паднал във водата и се удавил. А на това място израсли красивите бели и жълти нарциси с изтънчен мирис. 
Внимавайте как и колко ще заобичате себе си, мили хора, защото без любов не може да се живее, но от нарцисизъм може да заболее всеки, който се влюби в себе си! Как страдаме ние днес от нарцистични управници!
Сега да се потопим в сезона на възраждащата се природа, да посрещнем новия живот, да се отдадем на оптимизма на ПРОЛЕТТА! Защото Вапцаров ни е завещал:

    Отвънка ухае на люляк,
    отвънка е синьо небе.
    Приятелю, птиците чу ли?
    Отвънка е пролет! Здравей!