ВЛАДИМИР ЗАПРЯНОВ: Ако изкуството не извисява човек, какъв смисъл има от него

ВЛАДИМИР ЗАПРЯНОВ е роден през 1963 г. в  Димитровград. Завършил е художествената гимназия в Казанлък, а след това живопис във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Създава Арт група "Кредо" в Хасково. Бил е председател на Дружеството на хасковските художници и директор на Градската художествена галерия и галерия "Форум" в Хасково. Организирал е експозиции на над 250 автори. Има 21 самостоятелни изложби в Хасково, Димитровград, Пловдив, Бургас, В. Търново, Варна, София, Прага, Одрин, Истанбул, Берлин. Запрянов открива изложба под наслов "55" днес, 6 февруари, от 18 ч. в новата ОББ галерия в столицата, ул. "Св. София" 5. Тя може да се разгледа до 26 февруари. 

- Какъв е поводът за тази експозиция, която открива ново изложбено пространство в София? Озаглавили сте я "55"...

- Числото 55 съвпада с 55-годишнината ми, която навърших преди около два месеца. Изложбата е с работи отпреди 7-8 години, които маркират различни посоки в моите творчески търсения. Показват в цялостен облик това, което правя, и това, което съм - като живописец и начин на поднасяне на послания, въобще живописния език, който използвам. Изложбата беше показана на 28 ноември в галерия "Форум" в Хасково, която  навремето създадох, бях и доста време директор на Градската художествена галерия. От 2012 г. живея в София със семейството ми. Годините не са най-точното мерило за един художник, но, малко или много, дават моментна картина за това, което един творец е и е бил - като търсене, като посока, като натрупване.

- Как се определя точното мерило за един художник?

- Предишните ми изложби, с изключение на юбилейната, която правих за 50-ия си рожден ден,  винаги са били концептуални позиции за нещо конкретно. Например преди 3 г. имах изложба в столичната галерия "Европа", която беше под мотото "Търговци в храма" - като метафора на подмяната. Защото сме свидетели на подмяна в почти всички сфери на живота, като започнем със смяната на ценностите до каквото друго си помисли човек. Когато художникът има да каже нещо, той трябва да го направи. 

- В този ред на мисли посланията ви стигат ли до хората?

- От гледна точка на зрител е трудно да кажа, защото всеки има очи и собствен начин на възприемане. Рисувам така, както ми идва отвътре - по-цветно, но не докрай експресивно, без тотални деформации. Винаги съм спазвал максимата, че балансът движи живота във всички посоки и  линии и когато се наруши, има проблем. В поканата за изложбата са написали една от мислите, които съм споделял, че именно изкуството, освен отражение на света около нас, може да бъде и форма на бягство. Стремя се да задавам въпроси към другите. Въпреки че живеем в дигитален свят, който е доста отдалечен и от природата, и от идеята - има ли Бог, и къде той се намира в това дигитално общество. И тотално ли е прекъсната връзката между традиционните ценности и сегашния начин на виждане на света. Ръководи ме убеждението, че има смисъл човек да гравитира около вечните човешки ценности, творейки - отколкото, около модерните скандални пърформанси и циничния прочит на света, който предлага голяма част от съвременното изкуство. За мен това е по-скоро пиар и начин да бъдеш забелязан за 5 секунди. Не че го отричам, всеки намира своя ъгъл и своя подход към света. Аз предлагам това, което мога, стремя се работите ми да изглеждат по-философски и никога не бягам от хармонията, която за мен е задължителна в живописта. 

- Какви теми ви занимават като творец?          

- Преди 2 години правих изложба в галерия "Аспект" в Пловдив с изключително мегалитни структури, която се казваше "Поглед нагоре". Идеята бе хората да погледнат към небето, а не само в краката си. "Прелетните птици" е серия, която ме занимава доста години. Погледнато като метафора в човешки план, те са вид миграция. В момента сме свидетели как целият свят живее в миграция. Наблюдаваме абсолютно разместване на хората от едно място на друго, смесване на култури. Човекът е като прелетна птица и според ситуацията мигрира - дали вътре към себе си или в друга посока. Хубаво е да има някакъв оптимизъм, защото на това се крепи животът. България е била и в по-тежки ситуации, но е оцелявала.

- Дигиталният свят пречи или помага на днешното изобразително изкуство?

- Това е въпрос, който много ме вълнува.  Сегашното разбиране, че трябва да се твори с дигитални средства, тъй като живеем в дигитална среда, е много щекотлив въпрос. Тези, които изцяло застават зад тази теза, тотално отричат миналото, въобще рисуването на картини. А това е много крайно! Защото историята на изкуството нито започва преди 30 години, нито ще свърши след 30 години. Важно е какво казваш на света, ако изкуството не извисява човека, какъв смисъл има от него?! И едното има място, и другото, твърдо вярвам в баланса - тръгне ли човек в едната крайност, той губи връзката с миналото и обратното - отрича ли настоящето, той си остава в миналото. В това взаимно неотричане е смисълът и точно тогава става развитието в изкуството, а не негов унищожител. Изкуствоведът Боян Манчев твърди, че вече няма изкуство и живеем в света "След изкуството". Кой има право да слага надгробния надпис на изкуството? Много хора мислеха, че когато се появи видеото и дигиталната телевизия, вече няма да има театър, напротив и сега салоните са пълни.         

- Отваря врати още една нова галерия, как може тя да се развие и да оцелее? 

- Чест е за мен, че първата авторска изложба  е моята - след досегашната, с част от колекцията на ОББ с над 250 творби от стари и съвременни български автори. Смятам, че това прекрасно изложбено пространство ще се утвърди в една от най-хубавите галерии в София. Радвам се, че именно аз правя първата крачка. Много е важно в каква посока ще тръгне галерията, защото трябва да обособи добре профила си и художниците, които показва. Не мисля, че галериите ще умрат, особено тези, които са адекватни и предлагат интересни неща, те едва ли ще изгубят публиката си. Другото в интернет е само търговия. Ние сме в плен на  дигиталната индустриална революция, защото тя хем развива живота, хем ни вкарва в капан. Посланието  е да не се обезличи човек и да не изгуби чисто духовните си ценности, иначе се превръща в робот, без той да е машина.