Торбата с лъжите
За смисленото оползотворяване на историческото ни време
/ брой: 104
Монополът и размерът на кражбата винаги се намират в някаква своеобразна правопропорционална зависимост. Неограничаваният монопол, липсата или значимите несъвършенства на конкурентността водят до системното реализиране на "нечестни цени", които пък обуславят у потребителя растящо възприятие за ощетеност, карат го да се чувства ограбен, включително откъм алтернативно, по-добро настояще и перспектива.
Идеологическият монопол не е нещо, негативните последствия от което би трябвало особено да се обясняват поне на моето поколение. Всеки такъв монопол доказано краде от историческото време на обществото, лишава го от смислено бъдеще, обрича го на застой и буксуване. Абсолютното познание и крайните истини не са надеждни предпоставки за справяне с непрекъснато новите предизвикателства на живота и развитието. Налагането на принципа на "единното мислене" в обществото в един момент видимо ограничава правото му на избор и го води към познатото ни до болка дълголетно
блуждаене в задънени лабиринти
Не мисля, че актуалният напън на едно от неолибералните институтчета ще доведе до действителната отмяна на минималната заплата и до намаляване на осигурителните вноски у нас. Подобни идеи, набързо измъкнати от "торбата с лъжите", са дотолкова интелектуално безплодни и с лесно прогнозируеми неприкрити социални катастрофални резултати, колкото и предишната - на настоящия етап да не рефинансираме, а да самофинансираме плащанията си по външния си дълг. Но перманентното, последователно, по комсомолски организирано публично лансиране и пропагандно набиване единствено на подобни възгледи довежда до откровеното зомбиране на тукашното обществено мнение. Рискът в частност го посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, а именно, да дойде време хората внезапно да разберат за какво наистина е ставало дума и да пребият с камъни идеолозите, насочващи обществото вече двадесет години към всякакви подобни авантюри. Разбира се, и в настоящия контекст работите съвсем не се разминаха съвсем безобидно, щом начаса министър Тотю Младенов се възползва от поредната неолиберална суматоха (или "тютюмаха", все по Радичков) и реши да ни посвети, че в Европа тенденцията била към съкращаване на отпуска по майчинство. Къде го чукаш и
къде неслучайно се пука
един вид?
Ако подложим на сериозен анализ показваното напоследък (и не само напоследък) по повечето телевизии, еднозначно и без тенденциозно стилизиране излиза, че в България принципиално не е възможна и допустима друга социалност освен филантропията. Както и че построяването на АЕЦ "Белене" е в угода на руснаците, нашите предишни по-големи братя, докато непострояването му се явява изгодно и потребно за американците, нашите сегашни главни съюзници. Колко трогателно идеологически елементарно, същевременно напълно политически коректно и затова напълно кретенско е докарано да звучи всичкото!
Реалността по тукашните ширини е едно такова нещо, в което еклектично се разполагат, функционират и дори понякога удивително съчетават несметно множество координатни системи. Такива примерно на приспособленците, на демагозите, на мърлячите и на перфекционистите, на смислените и на празните философи, на използвачите и на използваните, на злонамерените и на добродушните, на хаотиците и на организираните. Както и на обикновените глупаци, на хитреците, на корумпантите, на неподкупните, на мързеливците, на работливите, на селяндурите, на цивилизованите, на болезнено мнителните, на лековерните и пр., и пр. И не че държавническата координантна система тук напълно липсва като индивидуален и обществен феномен. Проблемът по-скоро е в напластяванията върху нея. Че тя системно и целенасочено бива затрупвана и игнорирана със злоумишлени приказки за иманентна безстопанственост, бюрократична парализа, неотменимо апаратно паразитиране и какво ли не още от лошо по-лошо от страна на държавата.
Никой обаче в развития свят не третира своята държава и държавническо националните си чувства
точно по този перверзен начин
Народ, нация, национални и обществени интереси, национално бъдеще, социални ангажименти не са термини, останали в миналото.
Експортната идеология именно затова е наречена така, защото е предназначена не за вътрешно потребление, а строго за консумация другаде, навън. С програмирани цели, които за две десетилетия би трябвало донякъде вече да сме ги съзряли и прозряли. И ако сме започнали малко по малко духовно да проглеждаме, то обичайните неолиберални мътилки и завихряния не би трябвало да ни правят впечатление. Колкото и важен да е техният политически, идеологически и журналистически слугинаж и "вътрешно", и "външно", той си остава ни повече и ни по-малко слугинаж. А като такъв, достоен само за презрение.