Стрес
/ брой: 30
"Стресът е жесток, аз съм човек, който ляга и става с проблемите", ожали се преди половин година министър Плевнелиев. "Давам си здравето и нервите от сутрин до вечер! Кой ще ми плати това здраве?", завайка се и премиерът Борисов, докато режеше поредната лента на някоя магистрална отсечка...
Тежък е животът на министрите. Стрес по 24 часа на ден. Нямат време за глупости. Особено за парламентарен контрол. Как да загърбят важните задачи и да тръгнат да отговарят на депутатски въпроси. При това - въпроси на опозицията. Която не само, че е нахална и пита, ами и пиар прави на техен гръб. Смуче от телевизионното време, за да се пъчи пред камерите от парламентарната трибуна.
А те са стресирани, болни, неспокойни, сън не ги хваща. Едва им стига денонощието за всички управленски задачки: да ритат топка, да слушат СРС-та, да звънят на Танов и да си цъкат с пръстчета по новите компютърни джаджи...
Но тази опозиция все е недоволна. Размахва някакви приказки за демокрация, права, закони. Не й ли стига, че все още й позволяват да съществува и да се показва по телевизията? Не й ли стига, че все още я пускат на избори? Загрижила се за управлението на държавата и свободата на гражданите!
А всъщност първа грижа е спокойствиeто на министрите. Че току-виж толкова се нервирали, че ни забранили да им дишаме от въздуха.