Скайп баби

По роднинска и по приятелска линия съм близка с няколко скайп баби... Те доста отдавна - откакто ни сполетя тая "манна небесна", тоя пусти преход, дето се влачи вече половин век и не му се вижда краят, не знаят къде основно живеят. Зарязали са си българските домове и немили-недраги са тръгнали заедно с децата си по чужди земи. Защото няма по-мило, по-драго от децата на този свят. Затова и бабите са поели кръста на своите деца и внуци - да им помагат в гурбетчийството, да им гледат тамошните домове, да се грижат за тях.
Някои от тях заминаха с познания по езика на страната, в която се установиха децата им, други там учеха и продължават да учат чуждия език, заедно с големите и малките си деца. Но всичките "мои" скайп баби имат една обща съдба - посветиха ежедневието си, живота си на своите близки. Заживяха с проблемите на децата и внуците си. И както обикновено нашите, българските баби, навсякъде имат

едни и същи задължения

да поддържат дома, да приготвят храната за домочадието, да посрещат и изпращат близките си. В чужда страна тези грижи продължават, но се прибавят и нови  - да се водят малките внуци с кола до училищата им, до плувните басейни, до други извънучилищни заведения, където подрастващите се обучават, подготвят се за бъдещето. А сега особено старателно бабите говорят на български език с внуците си, защото държат те да не го забравят, да не се отчуждават от родния език на своите родители и деди. Защото България остава в сърцата на нашите гурбетчии - на старите им родители, на децата им, на внуците, независимо дали са родени в нея, или са проплакали в чуждия край.
С откъсването от родината, тя им става още по-мила, още по-скъпа. И като се събират сънародници - в тамошните български църкви, те често си устройват тържества по случай национални и лични празници, пеят български песни, играят български хора и ръченици. Неизбежно в края на празника се пее "Я кажи ми, облаче бяло" и сълзи овлажняват очите на възрастните, особено на бабите. Защото в сънищата и в сърцата им, в мислите им са българските им домове и всичко, което те са оставили в България.
Моите близки скайп баби са

като прелетните птици

Всяка година, дойдат ли ваканциите на внуците им, те с тях или без тях си идват в България. Идват си за малко - колкото траят ваканциите на внуците им. Но връзките с децата им, с внуците им не прекъсват. Те са ежедневни, ежечасни. По телефони, но сега най-често и по скайпа, те разговарят, следят живота на децата и внуците си. Затова в днешно време най-често е да видите по летищата у нас и по света баби с чанти за лаптопи. Овладели са българските баби компютърната техника! Иначе как ще са в течение на ежедневието и съдбите на питомците си? Не, не им стигат вече стационарните и мобилните телефони! Те следят с подробности учението, пътуванията, работата на своите деца и внуци. Знаят ги къде са всеки ден, всеки час, виждат по фейсбука снимките им, радват се или плачат за тях, тъгуват от раздялата с тях, преживяват с горест или с гордост всичко, което се случва с децата и внуците им. 
Ето какво споделя с мен една от "моите" скайп баби:
- Не си знам вече домакинските и личните вещи. Бъркам си българския дом с къщата ни в Чикаго. Не помня кои прибори, кои дрехи са в тукашната ми къща, кои - в чуждоземската! Вече повече от двадесет години живея с куфари и пътнически чанти. Винаги съм готова за полет. Забравих и страх, и боязън! Най-важното е да пристигна при децата си, да им бъда полезна, да ги гледам всеки ден, да им помагам и да им се радвам!
Някога гурбетът бил временно явление, за известен период хората дирили работа далече от домовете си, от родината си. Но сега не знам как да наричам българите в странство? Някои от тях живеят повече от 20 години в чуждите страни. Имат вече свои къщи в странство. Приели са и чуждо гражданство. Ето, в Чикаго са толкова много, че наистина са една "друга България"! И българските баби са също част от нея.
Съдбовните, важните, отговорните грижи са погълнали така живота на българските баби в чужбина, че те

нямат време за себе си

въобще не мислят за себе си. Пак поради тези причини те следят живота у нас, но отдалече и не познават битието на връстничките си. Те трудно "влизат в час" с проблемите на другите баби - сънародничките им, които живеят в "истинската, географската" България. Които се чудят как ще изкарат идващата зима с главоломно растящите цени на храни и горива! И дали ще има увеличение на пенсии и заплати, дали управниците ще им дадат някакви компенсации заради оскъпяването на живота на българите в България?
А аз си мисля, че поради тези причини скайп бабите са любими не само на собствените си деца и внуци, но най-вече на нашия социален министър, на министъра на финансите, на цялото ни правителство. Ех, да можеха по-бързо да се множат тия скайп баби! Да можеше така да се "изнесе" целият български народ! Само че кого тогава ще управляват нашите властващи? И кой тогава ще заработва заплатите на българските управленци?