ЕДНО СРАЖЕНИЕ ОТ ДВЕСТАГОДИШНА ВОЙНА

"Бедно Мексико! Така далече от бога и така близо до Съединените щати!..." С такава горчива ирония някогашният мексикански политик Порфирио Диас определя особеностите на геополитическото разположение на страната на маите и ацтеките. За Куба би могло да се каже същото и поради същата причина. Ето защо още от началото на осемнадесети  век почти всички президенти на САЩ са поставяли анексията (присъединяването) на Куба между приоритетите на своята политика. Томас Джеферсън заявява през 1805 година, че в случай на война с Испания САЩ ще завземат острова заради стратегическата защита на Луизиана и Флорида. Джеймс Медисън подмята през 1810 година, че географското положение на Куба обрича нейната държавна самостоятелност. Бъдещето на Куба е директният повод, породил  печално известната доктрина, формулирана от президента Джеймс Монро през 1823 година, която установява "политиката на зрелия плод", т.е. всички действия на САЩ трябва да заставят Куба "да падне в ръцете им". В международен аспект доктрината издига тезата "Америка за американците", в смисъл, че никоя европейска държава не може да се бърка в американските работи. САЩ могат. Което само в оня край на света по средата на двадесети век направиха в Доминиканската република, в Панама, в Гренада, обаче действаха и действат извън американския регион - в Ирак, в Афганистан, в Либия...
И в Куба по времето на президента Джон Кенеди.

Заливът на прасетата

... Преди петдесет години кубински контрареволюционери, обучени за десантни и диверсионни действия от ЦРУ, нахлуват с няколко кораба в Залива на прасетата на южния бряг на острова. Това паравоенно формирование е така наречената Бригада "2056". Нашествието се извършва в две зони - "синя" (Плая Хирон) и  "червена" (Плая Ларга). Първите "хора-жаби", т.е. диверсанти в камуфлажни дрехи, слизат на "Синия плаж" от парахода "Благар" в близост до Плая Хирон. Друга част се стоварва от кораба "Барбара Джи" на "Червения плаж". Те са последвани от десантния кораб "Сан Марко" и седем десантни катера, превозващи пет танка М-41 до Плая Ларга. Създава се малък плацдарм.
В тази обстановка в 4,45 ч. сутринта Фидел Кастро се свързва с летището Сан Антонио де лос Баньос и поръчва на командира му Раул Курбело да подготви самолетите за излитане. Върховният главнокомандващ разговаря лично с капитан Енрике Карерас и му нарежда да атакува корабите. Фразата му е необичайна като военна заповед: "Карерас, опитай се да потопиш корабите заради мен!"
Целта на десанта е определена от план за  нападение с кодово име "Плутон", изработен от експерти на ЦРУ. Според този план Бригада "2506" трябва да се задържи поне три дни на плацдарма, докато там пристигне с друг кораб временно правителство на Куба, формирано в Съединените щати, което без забавяне да бъде признато за легитимно от администрацията на президента Кенеди.
Както е известно, Фидел Кастро - министър-председател на революционното правителство, лично ръководи сражението срещу нашествениците.
Бригада "2506" е победена  за 72 часа. Десантчиците губят 14 пилота, сред тях четирима  американци и повече от половината въздушна ескадрила. Наемниците  се разпръскват по блатистата околност, но почти всички биват пленени. И почти всички заявяват, че не са били бойци, а са били наети като готвачи... Оттогава  помня един знаменит кубински плакат - човек с  черпак и бяла готварска шапка разлива гозба. Това бе понятна за народа метафора, тъй като пленниците са разменени срещу... консерви и компоти за детски  градини и училища.
В сражението на Плая Хирон и Плая Ларга на страната на младата кубинска революция воюват довчерашните партизани от отрядите на Че Гевара и Камило Сиенфуегос, членовете на току-що сформирани работнически и селски милиционерски отряди, доброволци от най-близките големи градове Хавана и Матансас.
Тази революционна сила олицетворява в оня върховен момент думите, които Фидел Кастро произнася няколко дни по-рано - на погребението  на жертвите от бомбардировките на Хавана, извършени пак от кубински контрареволюционери със самолети на американската армия. Исторически слова, които обясняват защо в двестагодишната война на САЩ срещу Куба стана сражението в Залива на прасетата: "Нашата революция е социалистическа... и ние сме  готови да жертваме живота си за нея!" Това бе непредвиден исторически момент за онези сили, които бяха свикнали да третират Острова на свободата като своя неофициална колония, като една ненанесена на държавното им знаме звездичка...
Тогава през целия свят премина мощна антиамериканска вълна на протести и негодувания срещу агресията. Спомням си как в  София пред американското посолство на днешната улица "Съборна" три дни и три нощи изразяваха своята солидарност с Куба разбудени хора от няколко поколения, предимно студенти. Бе искрена и  недвусмислена защита на кубинската революция. Бе  спонтанен порив на солидарност с борещ се за независимост народ.
Сега, петдесет години по-късно, е редно да се запитаме какво даде кубинската социалистическа революция на света?
Най-напред един светъл и красив пример на революционно съзнание. Кой има сърце да забрави, че светът възприе победата на "брадатите въстаници" като своя собствена победа над неоколониализма! Кубинският лозунг "Победа или смърт! Ще победим!" обиколи планетата като всеобщ призив. Кубинската революция отвори очите на борещите се за национален суверенитет народи специално в Латинска Америка. Фидел Кастро от водач на  въстаници стана и продължава да бъде лидер на борбата на цял континент и десетки архипелази за независимо във всяко отношение развитие. И ако с един военен десант на най- могъщата държава в региона - САЩ, бе смазана революцията на малкия остров Гранада, както преди това в Санто Доминго, а още по-преди в Гватемала, то днес не може така да бъде спрян националният възход на Венецуела, на Боливия, на Уругвай, на Никарагуа. И на останалите латиноамерикански страни, където горят портретите на американските президенти, но извезват на знамена мъжествения профил на Фидел Кастро!
Ето какво бе казано тогава: "Сега тази безименна маса, тази Америка на цветната кожа, смрачена, мълчалива, която пее по целия континент с една и съща тъга и искреност, сега тази маса започва решително да навлиза в своята история, започва да я пише със своята кръв, започва да я изстрадва и да умира за нея. Защото сега по полетата и планините на Америка, в подножието на планинските й вериги, в самотността или динамиката на градовете, по бреговете на големите океани и реки започва да се вдига този свят, изпълнен с воля за борба, вдига се с горещи юмруци и желание да завоюва своите права, почти петстотин години тъпкани от едни или други. Сега да, историята ще трябва да се съобразява с бедните от Америка, с потиснатите и унижените от Америка. И тази вълна на надигаща се ненавист, на предизвикана справедливост, която се задава от земите на Америка, тази вълна няма да спре вече. Защото това голямо човечество каза "Стига!" и започва да върви. И неговият гигантски поход няма да спре, докато не се извоюва истинската независимост, защото много пъти сме умирали безполезно. Сега който и да умре, ще умре като в Куба, като на Плая Хирон, ще умре за своята единствена, истинска, непредотвратима революция!"
Текстът е написан от Че Гевара и Фидел Кастро, известен е като Втора хаванска декларация и е провъзгласен на многохиляден митинг в Хавана на 4 февруари 1962 година в отговор на изключването на Куба от Организацията на американските държави.
... В моя личен живот това бе върховно изживяване, тъй като бях в онзи час на онзи  площад и така младостта ми се сля с младостта на кубинската революция.