Държавата вече не ухажва армията

Спирдон СПИРДОНОВ

Колко хора у нас ще съжаляват, ако утре осъмнем без армия и въобще без въоръжени сили? Освен тези, които си изкарват хляба с т.нар. военна сигурност и още толкова симпатизанти, други сигурно няма да има.
Прогнозата е мрачна, но за нея се работи от доста години. Отдавна мина времето, когато държавата ухажваше военните си. Вече никой не споменава за "шапката с много пари". Останалите професии далеч изпревариха военната по престижност, т.е. по доходи. В нито една класация няма да намерите службата в армията, макар че тя вече е професионална, в топ 10. Отливът се превръща в трайна тенденция и ако не се вземат необходимите мерки, негативният отпечатък ще има както количествени, така и качествени измерения. Това ще бъде равностойно на липса на армия. Именно въоръжените сили са онова място, в което без мотивация не може. Грижата това да се случи обаче не е на никого другиго, освен на държавата. Няма по-държавна професия от военната.
Чест прави на това ръководство на Министерството на отбраната, че след година управление видя проблемите, откри и причината. Въпреки усилията на ръководството за реализиране на декларираните приоритети в областта на човешките ресурси, все още се наблюдава отрицателна тенденция по отношение на престижа на военната професия и отлив от нея.
Този извод е в отчета на МО за първото полугодие на 2010 г. Анализите сочат, че ситуацията е в резултат на орязването на пакета от социални придобивки за военнослужещите, се подчертава в документа, и нарастващата социална и професионална несигурност, свързана с продължаващите с години преструктурирания и съкращения във въоръжените сили. Индикатор за това е и тенденцията към силно намаляване на кандидатите за курсанти във висшите военни училища, намаляването на кандидатите за кадрови войници и обезпокоително нарастващия през последните месеци брой на подадени рапорти. Едва ли с определянето на длъжности в армията, които могат да се заемат с основно образование, ще се реши проблемът.
Разковничето е във финансовите средства, които държавата отделя, и трайността на нейните решения. В доклада си за състоянието на отбраната и въоръжените сили през м.г. правителството отбеляза, че по сумарни средства за отбрана за годината за един военнослужещ нашата страна изразходва приблизително два пъти по-малко от Литва, три пъти по-малко от Унгария, почти четири пъти по-малко от Чехия и десет пъти по-малко от Австрия. Разпределени по направления на разходите, тези суми класират българската отбрана и въоръжените ни сили отново сред най-икономичните: България дава най-малко средства за един военнослужещ, като харчи по този показател 56 процента по-малко от Румъния, повече от два пъти по-малко от Унгария, Литва, Латвия; четири пъти по-малко от Чехия и пет пъти по-малко от средното за държавите-членки на Европейския съюз. Сходни са показателите и по отношение на разходите за текуща издръжка. Данните няма да бъдат по-различни и за 2010 г. Тазгодишният бюджет на МО е чувствително по-малък от миналогодишния. Не се очертава и по-добра перспектива. Ако сега се харчат 913,893 млн. лв., в бюджетната прогноза за 2011-2013 г. са предвидени 990,630 млн. лв. на година.
Правителството е категорично, че и през следващата година ще се запази нивото на заплатите в бюджетната сфера, т.е. няма да се повишават. Това се отнася и за военнослужещите. Прави впечатление, че изходът от безпаричието се търси по пътя на намаляването на завоювани социални придобивки. Вдига се осигурителният стаж за пенсиониране, което поражда неблагоприятна верижна реакция. Изведнъж скача броят на желаещите да се пенсионират, което натоварва чувствително бюджета на МО. Най-малкото двузначно се приема прогнозата на министерството, че реална икономия се очаква от редуцирането на видовете допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба. Интересно е - какво мислят военнослужещите? Едва ли някой може да каже, след като от години в армията не е правено социологическо изследване по какъвто и да било въпрос.
Логично е да се попита какъв е стимулът за запазването на хората в армията. При сегашните параметри ситуацията е тежка и разбираема. След като правиш режима за пенсиониране по-неблагоприятен, заявяваш, че няма да има увеличение на заплатите, не даваш категоричен и от най-високо място отпор на слуховете за намаляване или премахване на 20-те заплати, орязваш допълнителните възнаграждения, не ти остава нищо друго освен да подписваш рапорти за уволнение и да търсиш войници с основно образование.
Разбира се, за всичко това могат да се намерят обяснения. Едно от тях, че не ни грози непосредствена военна заплаха, е записано в проекта на Стратегията за национална сигурност. Дали е точно така? Времето ще покаже. А може би е най-добре да се създава такава обществена нагласа. Тогава на никой няма да му е мъчно, ако се събудим един ден без армия.