18 Ноември 2024понеделник11:09 ч.

Български странности

Никъде в света не са така толерантни към простия човек във властта

/ брой: 221

автор:Чавдар Добрев

visibility 3382

България е уникална страна. Населяват я най-бедните хора в Европейския съюз, които обаче по принцип гласуват за представителите на олигархията. Българите се кълнат в прогреса и в науката, която е слънце, а позволиха да се извърши у нас най-варварско разрушаване на икономиката. БАН я направи на пух и прах един посредственик от Световната банка. Обичаме всичко родно, а вечер цвилим от наслада пред подвизите на Сюлейман Великолепни. Пред социолозите 70% от нас се изповядват в русофилство, а на поредните избори гласуваме за онзи, който най-силно мрази руснаците. Хвалим се, че сме за социалната справедливост, че сме за левите партии, а днес в Парламента 80% от депутатите се обявяват за десни и либерали.
Изпадаме и в ексхибиционизъм, предани сме на всеки политик, който не се уморява да ни изтисква като лимон, и сковаваме бесилка за всеки общественик, който ни отпусне юздата. По старобългарски обичай, ако някой надигне главата си над казана, му я потапяме отново или я режем.

Равнодушни сме пред лъжците

в управлението и свойски ги потупваме по рамото. Никъде в света не са така толерантни към простия човек във властта - той буди даже симпатии, защото зарежда със самочувствие редовия поданик. Отдъхваме си, когато друг мисли и отговаря вместо нас в държавата, макар да смятаме себе си за знаменосци на народовластието. Съчувстваме горещо на жертвите на живота, а венци плетем за техните палачи.
Една от причините да се провали прехода в България са и тези наши черти на характера. Ще речете, примерно: но и в другите бивши държави на социализма победи олигархията, произлязла главно от номенклатурен корен. Така е, само че там намериха начини, за да ограничат пантагрюеловския й апетит, да я поставят под някакъв, и то не ефимерен контрол.
Но ние, българите, не единствено защото ни наложиха чуждестранни мостри, започнахме още веднага след 10 ноември 1989 г. да палим свещи пред  буржоата-благородник, да романтизираме търговците на тютюн, овчи кожи, сирена, кожуси, гюлово масло, яйца и агнета, да правим учудващо добри и "правилни" филми, примерно за Атанас Буров, да устройваме тържествени молебени в памет на царя и неговия генерал Луков. И този прелом в масовото съзнание се извърши не за години или месеци, а за дни.
Сякаш работниците, в които толкова вярваше старият режим, цели четирийсет години бяха бленували да се върнат чорбаджиите им. Сякаш авторите на лозунгите за класовия враг са се подготвяли вдъхновено за победата на същия класовен враг. Сякаш враговете на Тодор Живков са копнеели едновременно и за неговия позорен финал, и за желания край на социализма. Сякаш неколкостотинхилядната тълпа, събрала се на Орлов мост в София в първите месеци след ноемврийските събития под флага на СДС дни и нощи преди това бе тренирала ненавист към комунистите. Сякаш и новият вожд на социалната промяна Андрей Луканов не е бил преди това фаворизиран деец на БКП.
У нас в отличие от останалите източноевропейски страни политиците, преди да се сетят за своя народ, се погрижиха за интересите си. А народът, както забелязва в едно от стихотворенията си Ботев, с умилени очи позволи безотговорно, правейки се на наивен, да го стрижат като стадо. Позволи на шофьори, бармани, борчета, дребни държавни и партийни величия, доносници от ниска проба да станат внезапно капиталисти - гръбнака на новия социум. "Позволи" е меката форма на равнодушието, на примирението, на понасянето, на плебейския ни комформизъм. Комформизмът и в другите страни е на почит, но там продажбата на личен или социален интерес има далеч по-висока цена. И взискателността към равнището на интелекта, който придобива блага, е по-висока.
През последните двайсет и три години българският народ

живее най-бедствено

и изпитва най-непоносим социален гнет през управлението на партия ГЕРБ. Най-силни са  полицейските репресии и медийната диктатура. Така наречените комунистически олигарси са в най-видимо настъпление, защото герберската власт е охранка на монополното им положение. Социологическите анкети обаче продължават да дават превес на влиянието на ГЕРБ и Б. Борисов. Колкото и да са стъкмени или подкупени, тези анкети отразяват обществени настроения. Настроения, които потвърждават казаното от мен: българинът "мазохистично" се съгласява да го притискат и мачкат, той протестира, щом усети, че примката около шията му е разхлабена. В този аспект антифашистката съпротива е национално чудо, защото протестът на антифашистите се ражда в отговор на една мрачна диктатура.
Друг народ няма ли да потърси сметка от   своя премиер Борисов защо не работи икономиката, защо потреблението се погребва, защо доходите са така ниски, че приличат на средство за социален   геноцид? Защо бяха ликвидирани два огромни  енергийни проекта между България и Русия? Защо ББ се солидаризира и поощрява антируската риторика в медиите? Още малко и ще потвърдим съждението на Достоевски за неблагодарността на новоосвободените от турско робство българи. В държава на западните славяни като Полша за подобно поведение има исторически и геополитически причини. Но за славянска и православна България, освободена от Русия, логично ли е народът ни неведнъж да взема страната на най-големите врагове на Русия?!
 В сравнение със страните от социалистическия лагер у нас икономиката беше разрушена също

по-лесно и по-безконфликтно

Ако се съгласим, че хората от върховете са били заинтересовани да рушат селското стопанство и промишлеността, да обезценяват държавните предприятия, да ги източват на входа и изхода, да декапитализират банките и ликвидират кооперативните форми на земеделието, защо срещу тази управленска вакханалия не се вдигна на протест така наречената народна свяст? Нали мизерията вече надничаше зад подобни "мероприятия"? Сега проумявам самотността на българския революционер и по време на Априлското от 1876 г., и по време на Септемврийското от 1923 г. въстание.
Ние сме европейска страна-изключение, що се отнася и до бедственото положение на науката. Къде другаде в цивилизована Европа ще позволят на  маломерен като дух и образование човек като Симеон Дянков да разговаря толкова безцеремонно с най-значимите учени на нацията? Да се гаври с тях под носа им? Да отмъщава на творците на духа заради собственото си безплодие?
Бойко Борисов се хвали, че е прочел една книга, а отсреща публиката му ръкопляска, защото и тя била чела една книга през своя живот. Бойко лъже почитателите си, че е израснал на улицата, макар за всекиго да е ясно, че е син на полковник от органите на сигурността, привилегирован номенклатурен кадър на ГК на БКП в София и на майка учителка. Затова пък се оплаква заради злощастната участ на дядо си след 9 септември, премълчавайки, че самият ББ е бил верен член на компартията по линия на МВР, напуснал министерството след 1989 г. в знак на протест срещу деполитизирането на сътрудниците му. Ругае криминалните групировки, нанася удар след удар върху "октопода", въпреки че според американския посланик Байърли след промените Борисов участва в криминални структури, свързан е със сенчести бизнес структури. Оказва се, че народната маса обича да живее с легенди, тя вярва в измислици, макар да знае каква е истината. Нещо от рода на максимата: "Ти ни лъжеш, ама и ние теб лъжем. Затова те приемаме за свой..."
На тази тема съм разговарял с приятели интелектуалци. Част от тях смятат, че народът е като икона, пред която вярващият може само да се моли:

Народът винаги е прав!

В такива случаи обвиняват лошите ръководители, елита, продажните политици и т.н. А не искат да проумеят, че ръководителите, елитът и политиците са както обособена цялост, така и екстракт от качества, които отличават социалната група или народната маса.
Огромен грях на прехода е, че намалените съпротивителни сили на народа през социализма след 1989 г. съвсем се стопиха. Стигна се дотам, че в определени исторически моменти нашият народ възроптава срещу носителите на истината, понеже истината е горчива, а не утешителна. И по-безотказно, отколкото народите на бивши соцдържави, позволява да го манипулират. Възприема  наложени лидери със съмнителни достойнства някак си безучастно, от позицията на страничен зрител.
Преди 1989 г. поне обожанието имаше по-голяма времева давност. Сега любимците бързо изгряват и захождат, народът ни се влюбва ненадейно и безразборно ту в един, ту в друг политик - с различен профил, нагласа, идейни разбирания: Андрей Луканов,  Желю Желев, Александър Лилов, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Петър Стоянов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов...
Понеже вниманието ми е насочено най-вече към актуалната действителност, бих искал да добавя, че най-маневрен, най-жизнеспособен и най-борбен между всичките политици на прехода е Бойко Борисов. Той умее да прикрива пред обществеността тъмните и ревниви страсти, на които е подвластен, за да изглежда пределно самоуверен и настъпателен в жизнените битки. Гъвкав е в диалозите, които води, лесно се приспособява към всяка обстановка, нарочно смесва истина с неистина, за да изготвя по-бързо коктейли от тях, което му носи успехи. Неговата находчивост и жилавост в поведението, уличната му изобретателност и безсрамие мога да ги сравня с маневреността, находчивостта, атакуващия и остроумен стил на "слугата" в драмата на Европейското Просвещение. Слуга, който изиграва и побеждава мъчноподвижните господари-аристократи. Това кара немалко политически наблюдатели да наричат Бойко Борисов чалга-политик. Но те подценяват факта, че Б. Борисов, повече от останалите си държавни събратя, отговаря на потребителския дух и снижените духовни мерки, характеризиращи преходния период. В последна сметка той не е типичен чалга-политик, защото това е роля от неговия политически репертоар: иначе казано, съзнателно се "окалва", за да заприлича на останалите, за да спечели тяхното доверие. Оттук и извода ми, че противопоставянето на Борисов и на политиката, която той презентира, не е никак лесно. Нужни са за тази цел нова тактика и нови цели, заедно с тях и нов тип манталитет.
Преходът научи българина на много нови неща, посвети го в тайни, които преди това не познаваше или се съмняваше в тяхната ефикасност. Докосна го и до пороци, които възродиха у него навици от петвековното османско владичество. Навици вредни, но и може би и полезни като практически уроци по национално и лично оцеляване. Навици, които по принцип се формират в години на робски живот. Значи през следващите десетилетия ние, българите, ще се наложи да се отучваме и от поведение, противопоказно на свободната личност и общество... 
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2129

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2174

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2148

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2253

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2136

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2309

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2008

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2291

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2297

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2203

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2064

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ