Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е земният път към космоса

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

Проф. Христо Пимпирев е български учен, геолог и антарктически изследовател. Получава магистърска степен по геология през 1978 г. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г., както и на Българския антарктически институт. Автор е на няколко книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания. Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

- Проф. Пимпирев, тази зима се проведе 30-та юбилейна българска антарктическа експедиция. Смятате ли, че Антарктида е все още екзотика?
- Да, Антарктида е все още екзотика, защото  е най-късно откритият континент - едва преди 200 години. Той все още няма постоянно население, проучва се от изследователски бази, които са разпръснати, предоставя възможности на учените да видят нови, неоткрити досега хоризонти в науката.
Именно Антарктида е най-голямата научна лаборатория на открито в света, защото там индустриалното замърсяване от останалия населен свят не е достигнало. Така че там имаме една девствена природа, която можем да изучаваме директно, без да е нужно да се създават чисти условия в специални лаборатории. Това е континентът, който е земният път към космоса. Той наподобява други планети - с отдалечеността си, с екстремните си условия, тъй като температурите там достигат до минус 70-80 градуса, също по подобие на Марс.
- Кое е различното между първите експедиции и последните?
- Техническият прогрес все повече ни помага. Имаме огромен скок в развитието на технологиите за последните 20 години. Сега изваждаме мобилния си телефон и говорим с всяка точка на света, имаме и връзка с образ. Всички бази на Антарктида имат вече интернет, в много от тях гледат телевизиите на своите страни.
За това не можехме и да си мечтаем в края на миналия век. В това отношение Антарктида вече не е толкова изолиран континент, все повече се приобщава към останалия свят. В същото време там хората стават по-човечни. Има възможност да се живее в един по-добър свят.
- На фона на развиващите се технологии за българската експедиция години наред стои като проблем логистиката, транспортирането на хората до базата ни. Разчитаме на чужди кораби и експедиции. Ще се промени ли това?
- Надявам се от тази година проблемът с пътуването да бъде решен, защото досега ние бяхме стопаджии. Където имаше свободно място в някой кораб или самолет на наши приятели и колеги от останалите 29 антарктически нации, можехме да качим наши полярници. Често се случваше да ни откажат.
През юли миналата година вдигнахме българското знаме и флагът на Военноморското училище във Варна на български научно-изследователски кораб, който се стопанисва от училището. Кръсти го известната ни актриса Мария Бакалова с името "Св. св. Кирил и Методий". Надяваме се, че ще свършат мъките ни със стопаджийството и просията и вече ще бъдем напълно равноправна антарктическа нация с останалите велики сили.
- Какво се променя в крайната ви цел при всяко ваше пътуване? Какво ново заварвате на остров Ливингстън?
- Обстановката е много динамична по отношение на климатичните промени. Там човешкото влияние не се усеща много, тъй като хората са малко и те не оказват такова въздействие върху изменението на климата. Именно заради това ние го наблюдаваме в най-чист вид.
Ледниците много бързо се отдръпнаха и има места, на които те са с повече от 20 метра навътре към сушата. За един период от 20 години това е огромна разлика. Така че глобалните промени се усещат много отчетливо. Нашите научни проекти в голямата си част са насочени към изучаването именно на тези климатични промени. Те занимават и научните капацитети на човечеството, които са наясно, че трябва да се вземат мерки, за да не се стига до повишаване на средно годишна температура.
- В какво се състоеше научната ви работа при последната експедиция?
- Експедицията ни завърши преди месец. Тя беше в две части - едната бе логистична и имаше за цел да се поставят основите на научно изследователската лаборатория. Тази задача завърши в средата на януари.
А другата бе изпълнението на научните проекти, одобрени от специализирана комисия към Националната програма за полярни изследвания, която е под егидата на Министерството на образованието и науката. Това са седем проекта, като два от тях са в областта на медицината. Единият изследваше как ултравиолетовото лъчение влияе върху кожата, тъй като ракът на кожата е много сериозно заболяване. Тези изследвания ще помогнат за вземането на мерки как да се предотврати то. Другият проект проучваше съня на полярниците. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват много често свои починали близки като живи. Проф. Боян Биолчев, който ни гостува там преди време, в своята книга "Антарктида - окото на космоса" написа, че на южния континент има някаква връзка с друг свят. Това не е за подценяване.
Занесохме специална апаратура, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Сега чакаме да се обработят резултатите - работа, която изисква време и може да трае месеци и години.
Имаше и сериозен геоложки проект, който изследваше минерализациите далеч от базата ни в един съседен залив, където скалите са доста богати на ценни минерали. Там има и много рудопроявления на молибден, мед, злато, сребро. Знаем, че за да има технически прогрес, във всяка една батерийка в мобилния телефон например присъства металът мед. А той не е неизчерпаем. Така че ние трябва да го извличаме от земята заедно с други необходими метали, за да има утре батерии и за електрическите автомобили. Затова това са важни изследвания. Антарктида е континент, богат на природни ресурси, и тепърва ще се отплаща на тези, които работят в него.
Имаше и три биоложки проекта, които изследваха уникалния растителен и животински свят. Характерно е, че на континента има микроорганизми, които живеят при специфични условия и произвеждат особени ензими. От тях се правят опити за създаване на нови лекарства против рак, някои от които са доста успешни. Антарктида предлага едно широко поле за изследвания за цялото човечество. Българските учени са там и допринасят със своята работа за този научен щурм към нови лекарства, технологии и други постижения.
- Върху какво ще се съсредоточите при следващата си експедиция?
- Сега обявяваме конкурс за нови проекти и продължаваме работата по старите, които са перспективни. Някои от тях са международни и са съобразени с главните насоки, които дава Европейският полярен борд. Науката е основна в Антарктида. Там не си задоволяваме научното любопитство, а работим за това, човечеството да върви все по-напред.
- Кога ще се уморите да пътувате?
- Когато спра да дишам.