От "да ми се махат" до пиара

Преди месец и половина премиерът поиска от министър Бисер Петков да направи така, че да му се махне от главата проблемът с хората с увреждания, палатките и протестиращите. Тогава той имаше работа - европредседателство, посещения в Турция, в Израел и пр. важни ангажименти. Вчера обаче, приземил се на родна земя, застрашен да му оставят пред вратата на премиерския кабинет младеж с увреждане, за когото да се грижи, изведнъж "прогледна" за проблемите на хората с увреждания. На Борисов му трябваха около 9 години на премиерския престол, за да "види" хората с увреждания и да разбере, че и те имат проблемите. А щом палатките не му се махнаха от главата, поиска оставката на социалния министър. Е, може би някой му припомни, че с министерски оставки досега ГЕРБ не си е решавал нито политическите проблеми, нито е провел някоя смислена реформа, та след по-малко от 24 часа върна министъра. Само тази "акция" бе достатъчно показателна за политическата немощ на управляващите.
Ако европредседателството е история, местните избори чукат на вратата и ГЕРБ трябва да си подплати за тях. Да, същите избори заради, които преди време нареди да се изплатят заплатите на болниците в Ловеч и Враца пък после МЗ да си прави реформите.
Същите избори, заради които мине се не мине, "развързва" кесията я за полицаи, я за доктори или пък се разпорежда да бъдат платени забравените заплати на миньори.
Не, че нещо ще се случи след срещата Му с младежа с детска церебрална парализа. Премиерът просто им обещава закони, над които се потят други хора от месеци, закони, които са изстрадани от хиляди хора с увреждания. Нещо като "с чужда пита помен прави". И просто си направи поредния предизборен пиар. Защото от "да ми се махат от главата" до вчерашната среща в приеманата той не е преживял катарзис, просто е проумял, че е по-лесно и къде-къде по-евтино да си поприказва дружелюбно с човек с увреждане, отколкото да прави реформа.
Няма да се случи кой знае какво и след вчерашното протестно шествие на хората с увреждания. Колкото и да се прави на съпричастен, средата ще продължи да не е достъпна за хората с увреждания, шансовете им за образование и за работа или за адекватна грижа ще продължат да са нищожни. И тъй като очевидно скоро няма да има реформа в истинския смисъл на израза в сферата на хората с увреждания, по-лесно е темата да му се маха от главата с козметични и палиативни мерки и пиар. Просто отделни хора ще си кажат "Ето, Той мисли за нас, но сам призна, че не му е лесно" и така с една среща ще потуши най-силната част на пожара. Той ще си тлее, но дотогава Бащицата ще измисли друга удобна пиар акция.