Мисията на работодателя

У нас след промяната настъпи невероятен хаос във всичко и навсякъде. Как не остана едно място в живота ни, един отрасъл в стопанството ни здрав, та да кажем: "Ето на, как хубаво се отрази промяната!" Но най-лошото е, че т.нар. демокрация даде възможност на мнозина да смятат, че са готови за всякакви постове и длъжности. И те не само се кандидатираха, но ги и заеха тези постове и стана тя каквато стана! Патим всички... Най-много патят интелигентните, знаещите, можещите, защото те имат ум, разум и все пак си знаят мястото, докато незнаещите, неможещите продължават да се пъчат на всевъзможни ръководни длъжности и ни морят по всякакъв начин. Затова вървим все назад и ставаме все по-зле!
Най-трагичното е, че работодатели станаха некачествени хора, лоши специалисти. Хора, за които

единственият бог е парицата

Тя е царицата, на която те робуват, на която те се кланят. Личности без съвест, без морал ни наемат на работа. И понеже безработицата е голяма, те тероризират както искат своите служители - карат ги да работят извънредно, плащат им колкото си искат, осигуряват ги на минимални заплати, лишават ги от отпуски и погазват правата им.
А те си траят, мълчат, безропотни са, защото навън колкото щеш кандидати за техните места! Закъде без работа при тия наши цени на храни, на ток, вода и парно? Пък и синдикатите не са на местата си, които би трябвало да заемат - не ни защитават сериозно и отговорно, нямаме истинска опора в тях!
Има немалко работодатели, които забавят с месеци заплатите на своите служители. Други използват труда им безвъзмездно и въобще не си плащат за свършеното. Сега някои работодатели изнамериха нов начин да печелят на гърба на работниците си. Наемат ги на "пробен срок" - за един месец. След изтичането на месеца, в който работникът се е трудил старателно, те му казват, че не е за тази фирма, плащат му някаква мижава заплата и го пускат "по живо, по здраво" да си търси пак нова работа, нов чорбаджия.
На кого да се оплачеш, че си експлоатиран, че ти забавят заплатата, че те осигуряват на минимална заплата? Предупреден си да си траеш, да мълчиш, да "не издаваш фирмената тайна"! Никакви инспектори, ревизори, одитори, никакви комитети и комисии не се справят с наглите и безсрамни работодатели.

Държавата е безсилна

тя не успява да контролира работодателите. Затова няма достатъчно пари в бюджета. Пък и една държава, ако разчита само на данъците, за да си пълни хазната, тя не може да просперира. Икономика, селско стопанство, закони и законност трябват! И държавници, които да управляват умно и да контролират здраво! Иначе - диво и варварско време! Безпринципността, безнравствеността ще продължават да царуват в отношенията на работници и работодатели! Такива нередности не се помнят у нас!
Някога майсторите, занаятчиите, еснафите, които са наемали работници, са били първите хора в обществото ни по умения, по честност, по инициативност за изграждане, за създаване на добрини в селищата ни, в страната ни. Те са били най-уважаваните, най-авторитетните хора, на които родителите са поверявали чедата си, за да учат занаят, за да ги направят и тях прочути занаятчии, еснафи, майстори. И поемали майсторите чираците и калфите, грижели се за тях като за свои деца. В Прилеп, родния град на писателя Димитър Талев, още се помни поговорката: "Еснаф да бидиш, човек да бидиш!"
Моят баща беше дърводелец. С този добър занаят, със златните си ръце той е могъл да стане богат. Но така се е случило, че като най-малкия син на многобройната рода на баба ми Петра и дядо Иван е трябвало да се грижи за осиротелите деца на брат си, после - за майка и болна сестра. Поемал е отговорности за роднини и е останал без собствен дом. А и баща ми не умееше да се пазари за цената на свършената от него работа. Беше пословично работлив, но и честен. Раздаваше се безрезервно на близки, познати, предпочиташе повече да услужи на клиента, отколкото да печели от него. Добродушието му стигаше дотам, че

ризата от гърба си сваляше за нуждаещи се

хора. А за  чираците и калфите се грижеше като за свои деца. Затова и те го уважаваха, обичаха, сродяваха се с него, като го канеха за свой кум. По-късно, когато влезе в държавно предприятие, стана технически ръководител, но си остана работник, който се грижеше преди всичко за своите подчинени. Никога не вземаше преди тях трески за подпалки, не използваше служебното си положение за лични облаги, защото носеше в себе си морала и отговорността на честния занаятчия. От баща ми не получихме материално наследство, но ни остана неговото почтено, чисто, неопетнено име, което носим с гордост!
Да бъдеш работодател - това значи да поемеш отговорности, да създаваш работни места, да осигуряваш работа за специалисти, да се грижиш за  работното им място, за достойното заплащане на труда им, за да живеете заедно задружно и спокойно. Иначе всички знаем как се нарича общественият строй, когато работодателите богатеят, а обедняват работниците - див и варварски капитализъм!
Какво да кажем за нашите новоизлюпени богаташи, за нашите "демократични" работодатели? Толкова специалисти останаха без работа, че са съгласни и като чистачки, и като продавачки да ги наемат, само да имат каквато и да е работа, да имат средства за единия хляб!
Жалко е да гледаш как по цяла сутрин млади и хубави момичета и момчета стоят пред многобройните щандове и магазини, чакат клиенти, и в това време в едната си ръка държат пластмасовата чашка с кафето, а в другата дими цигарата.

А погледите им - тъжни и празни

Безнадеждност! Вместо да се трудят над чертежи, вместо да създават машини, блага, тези млади хора са... продавачи! А по всяка вероятност техните работодатели са с много по-ниско образование от тях, но са... "мениджъри"!
Много големи са несправедливостите в издателския бранш, в книгоиздаването, във вестникарството. Там царуват невероятни беззакония! Нищо не струва авторът - той е подценен, недооценен, пренебрегнат! Нищо не струват и журналистите, редакторите, коректорите, които имат заслуги за създаването на книжния продукт - всички са зле платени. Търговецът - той е господарят, той взима за разпространението на продукта най-много, той е печалбарят! Не се цени подобаващо у нас интелектуалният труд! Защото тези, които трябва да го оценяват, хал хабер си нямат от интелект!
Страдахме и боледувахме преди промяната, когато началници ни ставаха слаби специалисти, но хора силни по "партийна линия"! Искахме промяна. Стана обаче като в приказката: "Аз ли, боже, лошо се молих, ти ли криво ме разбра!"
Сега пак страдаме от лоши и алчни експлоататори, които не искат и да знаят, че да си работодател е важна и отговорна мисия!