Заплахата "Възраждане"

Силвия Петрова

В нощта на изборите лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обикаляше различни телевизионни екрани и кресливо обявяваше своята партия за големия победител от изборите. И как без него правителство не може да има.

Смазващото е, че журналистите се опитваха да влизат в спор с него, но така и не разбраха къде е истински слабото му място. Тръгнаха да си мерят силите с него по теми, по които той не просто е подготвен, а ги чака тъкмо там, за да влезе в битка.

"Възраждане" не са заплаха, защото са проруска партия, както гласят обичайните клишета. Проблемът е, че мобилизираха гневния, антисистемен вот, който заплашва да разруши крехките устои на българската демокрация. Костадинов няма нищо общо с Кремъл. Той обаче има общо с онзи вечен български демон на разрушението, който рано или късно води към авторитаризъм. Заради това партията му е събрала електорат отвсякъде. Там има мракобесни ядосани десни, леви радикали, патриотари, националисти. 

Точно заради това "Възраждане" никога не говори за конкретна икономическа и социална политика. Това ще е разрушително за техния вот, защото по повечето от тези теми избирателите им няма да се разберат. Те залагат на антисистемността, на гнева, на статусите с удивителни и така демонстрират на практика, че в България е пълно с ядосани хора, които търсят някакъв изразител.

Вкарването на "Възраждане" в "проруската" ниша е не просто невярно, то ни пречи да видим големият проблем. А именно, че все повече български граждани са вдигнали ръце от традиционната парламентарна демокрация и не се чувстват представени от нея и заради това са готови да гласуват за всеки, който я заплаши, разтресе или тръгне на поход срещу нея. 

Между другото всички мъдруващи анализатори не могат да проумеят и вота за "Възраждане" в чужбина. Защото, ако разсъждаваш за него в тъпото клише про и анти Русия, той просто е абсурден. Но истината е, че емиграция в България е социален феномен. Много хора тръгнаха в чужбина не защото искат, а защото немотията ги удари жестоко. Те не чувстват чуждите страни като свои и стоят в тях само, за да могат да печелят пари. Те виждат във "Възраждане" своето отмъщение. И от там им е трудно да разберат, че това е партия без идейна основа. Тя е всеядно чудовище, което търси свободни ниши и ги запълва. "Възраждане" бележи агонията на политиката на идеите и възхода на политиката на емоциите, която е обречена на катастрофа. Те заради това не искат да управляват. Тяхната тактика е да рушат.

"Възраждане" не е нов феномен. Такива аномалии започнаха още с появата на "Атака" през 2005 година. В своя пик партията на Волен Сидеров взимаше абсолютно същите високи резултати, които днес виждаме да има "Възраждане". Нека да си припомним, че през 2006 година Сидеров успя да стигне и на втори тур на президентски избори, но след това кариерата му рязко тръгна надолу. Защото гневните избиратели рано или късно тръгват срещу своите кумири. Такава ще е и съдбата на "Възраждане". Рано или късно този политически коктейл ще се разсипе на съставните си части, но дотогава ще е сътворил толкова много беди, че е страшно да си го представим.