За 4 години са договорени 0 лева за магистрали с европари

Лили Границка
Медиапул

България не е договорила с Европейската комисия нито един пътен проект по програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г., въпреки че половината от програмния период е изтекъл. Това показва проверка на Mediapool в публичния модул на системата за еврофондовете ИСУН 2020. Бюджетът на програмата е 3.7 млрд. лв., като реално изплатените суми до този момент са едва над 147 млн. лв., което е под 4 на сто. До момента са подписани 13 договора за над 2.2 милиарда лева, сочи справката в ИСУН.
Одобрени са 12 проекта на стойност 1.16 милиарда лева по програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г., съобщи заместник-министърът на транспорта Димитър Недялков по време на откриването на Логистична бизнес конференция 2024, организирана от списание "Логистика" в София, предаде Пресцентърът на транспортното ведомство.
Нулево е договорянето на средствата за пътна инфраструктура с бюджет от 1.37 млрд. лева, както и за интермодалност в градски условия за 92 млн. лв.

Железопътни проекти

Най-добро е изпълнението на железопътните проекти, където са договорени близо 73% от средствата. Причината за доброто изпълнение е, че масово се довършват обектите от изминалия програмен период 2014 - 2020 г., след като за 10 години България не успя да завърши нито един от тях.
Така в момента се довършват жп участъкът Елин Пелин - Костенец (1.3 млрд. лв.) и Пловдив - Бургас (731 млн. лв.). Те трябва да бъдат завършени до 2027 г., но дотук свършва добрата новина. Лошата е, че заради забавеното строителство България ще трябва да извади повече пари от собствения си бюджет (1.028 млрд. лв.), докато средствата от безвъзмездната европейска помощ възлизат на 1.013 млрд. лв.
Целият бюджет за жп инфраструктура през настоящия програмен период е близо 1.4 млрд. лева, като близо 1.2 млрд. лева от тях са безвъзмездна помощ. От тях към момента са разплатени близо 104 млн. лв. (7.5%), показва справката в ИСУН 2020.

Магистрали

И ако при железопътното строителство по-голямата част от парите поне са договорени, то тези за пътища са на нула при бюджет от 1.37 милиарда лева.
Това става, въпреки че бяха направени първи копки на тунела под Шипка и на магистралата Русе - Велико Търново. Строителството на митичния тунел под връх Шипка беше спряно тази година заради грешки и пропуски в документацията и сбъркани кадастрални карти и няма яснота кога ще продължи.
Строителството на магистралата Русе - Велико Търново също е в застой и не се работи, въпреки че първата копка беше направена още през декември 2023 г.
Към момента от пътната агенция официално не са коментирали защо се бавят с внасянето в Европейската комисия на финансирането на тези два проекта.
Третият, който е планиран за финансиране по програма "Транспортна свързаност", е скоростният път през Кресненското дефиле - последният участък на магистрала "Струма". За него държава и природозащитници не могат да се разберат от 20 години откъде да мине пътят. И така все още няма яснота окончателно кой вариант ще се реализира.

Интермодалност

Третата приоритетна ос на програмата е подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта с бюджет от 788.8 млн. лв.
От тях са договорени 158 млн. лв. по 5 проекта. Това са: модернизацията на жп гарите в Стара Загора и Нова Загора (22 млн. лв.), проучвания за внедряване на ERTMS в жп транспорта (6.2 млн. лв.), разширяване на ГИС на НКЖИ (21.4 млн. лв.) драгиране на Пристанище Бургас (70.3 млн. лв.) и рехабилитация на вълнолома на пристанище Бургас (38 млн. лв.).
До края на годината предстои да бъдат отворени процедури за изграждане на зарядни станции за алтернативни горива по пътищата и в пристанищата, както и за подпомагане на интермодални оператори, съобщи заместник-министърът на транспорта Димитър Недялков.
Бюджетът за изграждане на зарядни станции за алтернативни горива е 92 млн. лева. От тях 42.4 млн. лева са за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по европейската транспортна мрежата (TEN-T), а 49.6 млн. лева са за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива в пристанищата, уточни Димитър Недялков.
По проекта за подпомагане на интермодални оператори са осигурени 34.5 млн. лева. Допустими кандидати са всички оператори на жп терминали, пристанищни оператори, както и оператори на логистични и спедиторски терминали във вътрешността на страната, посочи заместник-министърът на транспорта.
Той отбеляза още, че безопасността и сигурността на превозите е тема, с която е лично ангажиран. "В последните месеци проведох много разговори с всички отговорни институции за стартиране на действия, гарантиращи безопасния превоз на стоки в страната. В диалог сме и с всички пристанищни оператори за предприемане на съвместни мерки за ограничаване достъпа до пристанищата на претоварени тежкотоварни автомобили", каза Димитър Недялков.
По думите му това ще има сериозен превантивен ефект, който ще дисциплинира товародателите и превозвачите, така че да не допускат по пътищата претоварени превозни средства, които освен, че разрушават пътната инфраструктура, са опасни за останалите участници в движението.

Сърбия модернизира аутобаните си с изкуствен интелект

Сръбското правителство обмисля разширяване на сътрудничеството си с китайския технологичен гигант Huawei за внедряване на интелигентни системи за управление на трафика по магистралите в страната. Това стана ясно след среща между сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич и представители на Huawei в град Шенжен, Китай.
Основната цел на потенциалното партньорство е да се оптимизира движението по сръбските магистрали чрез използване на изкуствен интелект и съвременни технологии за управление на трафика. Весич подчерта предимствата на подобно сътрудничество, като заяви: "Смарт системите на Huawei вече ги има у нас, особено що се отнася до бързите железници, които се използват за сигнализацията. Това, което компанията може да направи, когато става въпрос за "умно" управление на магистрали и железници, е наистина голямо."
Планът предвижда създаване на централизирана система за управление на всички сръбски магистрали и републикански пътища. Тази система ще позволява мониторинг на трафика в реално време, бързо реагиране при инциденти и автоматично пренасочване на движението за избягване на задръствания. Освен това, тя ще предоставя на шофьорите важна информация за пътните условия и метеорологичната обстановка.
Весич обясни как би функционирала подобна система: "По този начин ще знаем къде се случват произшествията, а цялостна система за сигнализация ще предупреждава водачите да намалят скоростта и автоматично ще пренасочва трафика, за да се избегнат задръстванията. Освен това ще предоставя информация на шофьорите в случай на извънредни метеорологични условия."
Амбициозната цел на Сърбия е да трансформира своята 1000-километрова мрежа от магистрали в "умни" пътища. Това решение е в синхрон с новата директива на Европейската комисия, според която от 2030 година в Европейския съюз ще бъде забранено производството на автомобили без вградени системи за комуникация с пътната инфраструктура.
Новите изисквания предвиждат всеки нов автомобил да получава информация за ограниченията на скоростта и инструкции за безопасно поведение на пътя при различни обстоятелства. За да се реализира тази визия, е необходимо основните пътни артерии, особено магистралите, да бъдат оборудвани с модерни интелигентни системи.

money.bg