Скъпи храни: В Източна Европа е най-зле

Deutsche Welle

По информация на Евростат от началото на войната в Украйна хората в Източна Европа са усетили покачването на цените много повече от например германците. През април цените на хранителните стоки в Литва са били с 22% по-високи, отколкото година по-рано, в България поскъпването е било с 21 процента, а в Латвия - с близо 18%. С над 14 на сто са поскъпнали хранителните продукти и в други източноевропейски страни - Унгария, Естония, Румъния и Словакия.
Средно за Европа поскъпването е с 8,9%. Малко под това е Германия с 8,5% по-високи цени на храните, най-малко те са поскъпнали в Ирландия - с 3,6%, и във Франция - с 4,3%.
Цените в еврозоната се повишиха особено рязко при някои важни основни храни: през април хранителните мазнини и масла поскъпнаха средно с 23% в ЕС, а в Испания, Португалия и България поскъпването е с над 40%.
Цените на зърнените и месните продукти също скочиха най-много в Източна Европа: докато средно за ЕС поскъпването беше съответно 10 и 9,1%, през април 2022 г. хората в България, Литва и Унгария трябваше да плащат с над 20% повече за хляб. В Полша, България и Унгария месните продукти се оскъпиха са над 15 процента. За сравнение: в Германия хлябът е поскъпнал с почти 9% през същия период, а месните продукти - с почти 12%.

Храната "изяжда" по-голяма част от доходите

Значението на високите цени на хранителните продукти е по-голямо в Източна Европа и заради това, че там хората отделят по-голяма част от доходите си именно за храна. В Румъния, по данни на Евростат, този дял е 28%, а в Латвия, Словакия и България - над 20%. В Германия за храна отиват около 11% от доходите на хората.
Русия и Украйна са сред най-големите износители на пшеница и други зърнени култури. Войната и санкциите, наложени на Москва от Запада, правят суровините все по-скъпи и причиняват затруднения в снабдяването. Затова и хранителните стоки, както и стандартът на живот като цяло, стават все по-скъпи. Средното повишение на цените на зеленчуците в ЕС е повече от 10 на сто, толкова е и при хляба. Месото пък е поскъпнало средно с 9 процента.

СБ: Минаваме през най-големия шок от 70-те години досега

Военната инвазия допринесе за исторически ценови шок на световните пазари на суровини. Цените на енергията и на храните ще поскъпват още и ще останат високи поне до 2024 година, предупреждават експертите на Световната банка.
Скокът на цените на енергията през последните две години е най-големият след петролната криза от 1973-а, а глобалното покачване на цените на храните е най-голямото от 2008 година насам.
"Като цяло това представлява най-големият шок, който сме преживявали от 70-те години на миналия век", коментира Индермит Гил - вицепрезидент на Световната банка, цитиран от CNN Business.
Русия е водещ износител на петрол, природен газ и въглища, а Украйна е основен източник на пшеница и царевица. Ситуацията се влошава от нарастващите разходи за торове и скокове на цените на ключовите метали.
След миналата година цените на енергията почти се удвоиха, тази се очаква да скочат с още над 50%, пише в доклада на Световната банка. Цените на храните ще нараснат с 22,9% през 2022 година, като с 40% ще се увеличат цените на пшеницата.
"Политиците трябва да използват всяка възможност да увеличат икономическия растеж в страните си и да избягват действия, които ще навредят на световната икономика", подчертават експертите от Световната банка.
Най-голямото притеснение в момента е, че високите цени на стоките от първа необходимост ще засегнат най-силно семействата с ниски доходи. Покачващите се цени на храните и на енергията нанасят значителни човешки и икономически последствия и според прогнозите най-вероятно напредъкът в намаляването на бедността по света ще бъде ограничен.

FAO: Цените на някои храни плахо тръгнаха надолу, но има изключения

Цените на храните в световен мащаб падат леко за втори пореден месец през май, на фона на облекчението от спада на цените на растителните масла, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие към ООН (FAO). Глобалният индекс на цените на храните на FAO се понижи с 0,6% през май спрямо предходния месец. През април спадът беше 0,8%. Индексът измерва месечната промяна в средните цени на месо, млечни продукти, зърнени храни, растителни масла и захар.
Все пак индексът остава близо до рекордните нива през март заради събитията около войната между Русия и Украйна, които продължават да вредят на световната търговия. Индексът достига най-високата си точка през март от 2011 г.
През изминалите няколко години цените на храните се повишиха рязко заради недостига по веригата за доставки, предизвикан от пандемията, лошото време и напоследък и забраните за износ и продължаваща война в Украйна.
Спадът в цените на растителното масло се дължи на това, че Индонезия отмени кратката си забрана за износ на палмово масло миналия месец, която беше въведена в края на април. Забраната дойде заради кризата с глобалните доставки на растително масло на фона на войната в Украйна, която преди войната беше най-големият износител на слънчогледово масло.
Цените на млечните продукти също паднаха заради блокирането в Китай, което намали търсенето, но тези на месото и пшеницата продължават да растат на фона на войната между Русия и Украйна. Като цяло цените на месото се покачиха по време на пандемията поради затруднения във веригата на доставки, продължаващ недостиг на работна ръка и по-високи разходи за торове и гориво.
От всички индекси през май най-много се повишиха цените на зърнените култури. След инвазията в Украйна през февруари цените на пшеницата се покачват заради намалените перспективи за производство в Украйна и Русия, въпреки че цените остават под рекордно високото ниво, достигнато през март 2008 г.
Цените на фючърсите на пшеницата в Америка са нараснали с 48% от 2022 г. Русия и Украйна съставляват около 13% от общото световно производство на пшеница. По-високите цени на зърнените култури също са в отговор на забраната за износ от Индия, която беше въведена за справяне с покачващите се вътрешни цени на храните и по-ниския добив на пшеница в резултат на интензивните горещи вълни.


Money.bg