Време е за действия, а не за празни приказки
/ брой: 145
Ярките прожектори загаснаха, фанфарите замлъкнаха, лимузините отпрашиха - завърши "големият форум" на ООН в Бразилия за устойчиво развитие, известен като Рио+20. Кавичките не са случайни - конференцията уж беше наистина голяма, присъстваха над 50 000 участници, нямаше ги обаче наистина големите: САЩ, Русия, Китай - най-големите замърсители на природата в света. И именно от тях се очакваше да дойдат истинските, големите промени в опазването на околната среда, в промените, които да осигурят за човечеството устойчиво развитие, стабилно бъдеще. Не дойдоха, а на пристигналите в Рио пък не им достигна кураж да направят сами нещо по-голямо.
Нещата всъщност излязоха извън контрол дори още преди обявеният за грандиозен форум да е започнал. Природозащитници алармираха, че подготвеният предварително текст на заключителния документ на конференцията съдържа по-скоро намерения, а не задължителни цели. "Правителствата са в Рио, за да не направят нищо и да не поемат никакви ангажименти", оплака се политическият директор на природозащитната организация "Грийнпийс" Даниел Митлър. Опасенията на еколозите се оправдаха, дошлите в Рио президенти, премиери, учени и т. н. приеха декларация, в която си позволиха единствено да отправят апел към държавите да преследват т. нар. цели за устойчиво развитие за околната среда, икономическия растеж и социалното включване. Или казано иначе - всеки да се спасява, както може, или пък да не прави нищо.
Проблемите на световната икономика се оказаха перфектно извинение за отлагане на скъпите проекти за опазване на околната среда. Липсата на политическа воля и страхът от загуба на избиратели заради високата цена на зелената икономика се оказаха непреодолима пречка за създаването й, коментираха експерти. Един милиард гладуващи хора на планетата ни обаче заслужават повече от един апел. Поредното безсъдържателно споразумение не е нищо друго освен още една морална преструвка. Тя няма да нахрани днешните гладни и обрича идните поколения. А планетата едва ли ще ни прости - само за последните 30 години природните катастрофи в света са се увеличили четири пъти! Щетите от техните разрушения пък са нараснали седемкратно. А ожесточаващите се борби за намаляващите природни ресурси водят до гибелта на милиони хора.
Ако наистина искаме да опазим Земята, да осигурим устойчиво развитие на човечеството, имаме нужда от действия, които имат смисъл, а не от празни споразумения и морални преструвки.