Темата за бежанците е постоянен приоритет на социалистите в ЕП

Последните данни сочат, че над 150 000 бежанци вече са били спасени, а други 3000 души загинаха през последната година във водите на Средиземно море. Статистиката показва, че притокът на хора към ЕС от държави като Сирия, Ирак, Афганистан, Еритрея, Сомалия и Нигерия се увеличава с всеки месец и тенденцията е броят на хората, търсещи убежище, да нараства. Статистиката на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището е красноречива - ако през юли т.г. 9525 сирийци са потърсили закрила на територията на ЕС, то броят им през август вече е 12 100, а само за месец септември 2014 г. нови 17 073 сирийци са побягнали от кръвопролитията в родината им и са стъпили на европейска земя. Темата за бежанците е постоянна за Европейския парламент от началото на кризата. През миналия мандат спешно бе приет законодателен пакет, който трябва да установи общи правила за държавите членки за миграцията и убежищата. Необходимостта от специални политики в тази област накара новия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер да обособи миграцията в отделен ресор, поставяйки я като неделима част от сигурността на ЕС. Показателно е, че постът бе поверен на Димитрис Аврамопулос, представител на Гърция - страна, която търпи огромен бежански натиск по границите си.
Комисията ЛИБЕ (Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП) отправи парламентарно питане към ЕК за непосредствените и конкретни мерки за справяне с бежанските и миграционните потоци, по-малко от месец, след като ЕК беше избрана. Дискусията по това парламентарно питане ще се състои на следващата сесия в Страсбург. На този дебат ще бъде поставена темата за солидарния принцип при разпределянето на влизащите на територията на ЕС мигранти и как да се помогне на държавите, които са по външната граница на ЕС и най-силно усещат натиска. Ние, социалистите, ще настояваме да бъде разработен координиран общоевропейски подход, така че някои от държавите членки, които имат възможности, да поемат повече емигранти дори от определените им квоти. Търсим отговори и на въпросите как да се изпълнят задълженията на държавите членки по търсене и спасяване на бежанци в беда, като в същото време се води борба с престъпното поведение на каналджии и трафиканти. Очакваме и отговори как се изразходват фондовете за вътрешни работи, включително и фондовете за спешни случаи.  Нашата цел е да разберем какво конкретно оттук нататък смятат да предприемат тези евроинституции на общоевропейско ниво, за да приложат и допълнят приетия в края на миналия мандат законодателен пакет относно миграцията.
Дебатите в нашата парламентарна комисия очертаха три основни приоритета. На първо място избягване на прекалено дългия престой в центровете за задържане на бежанци, което води до тяхното препълване. Остават нерешени въпросите, свързани със събирането на разделени семейства, както и с гаранции за сигурността на непълнолетни и малки деца, останали без родители и близки. За да се решат тези проблеми обаче, е необходимо и проявяването на солидарност от всички страни в ЕС към тези, които посрещат най-големите потоци от бежанци. Тази солидарност трябва да се изразява както в поемане на част от бежанците, така и в допълнително финансиране за страните по външните граници, за да се справят с емигрантските потоци. Дъблинското споразумение трябва да бъде ревизирано, тъй, като ощетява страните от външните граници на ЕС, като създава предпоставки за концентрация на емигранти и на хора, търсещи убежище именно в тях. Този регламент урежда начина, по който една държава членка с външна граница за ЕС приема търсещите убежище, разглежда техните молби за предоставяне на хуманитарен статут и приема или отхвърля даването на международна защита на тези лица.
Допреди няколко месеца нашата страна беше изправена пред риска да й бъде наложен нов механизъм за наблюдение и имаше сериозни подозрения, че тя няма да покрие критериите по Дъблинския регламент. Обвиненията към България бяха, че бави решенията за издаване на бежански статут на кандидатстващите за него, както и заради лошите битови условия в приемните центрове. Възможните санкции срещу страната ни бяха предотвратени заради бързите и адекватни мерки както на правителството на Пламен Орешарски, така и на настойчивата работа на българските евродепутати социалисти срещу намеренията на ЕК. Струва си да се отбележи, че тези неотложни мерки бяха предприети в самото начало за сметка на националния бюджет и едва по-късно дойдоха парите от съответните европейски фондове, т.е. в най-критичните месеци България беше оставена да се справя сама с критичното положение по границите си.
На второ място трябва да продължат операциите по търсене и спасяване на мигранти в беда. Идеята за тези операции бе в основата на Резолюцията на ЕП от 2013 г. относно мигрантските потоци в Средиземноморието, провокирана от трагедиите с удавени бежанци. ЕС реагира не само със законодателство, но и с две операции по търсене и спасяване - "Маре Нострум" и сега действащата "Тритон". Първата беше изцяло италианска инициатива, дневните разходите по която възлизаха на 300 хил. евро или около 9 млн. евро всеки месец изцяло за сметка на Рим. Италия получи европейска финансова подкрепа от 1,8 млн. евро и в резултат бе спасен животът на около 150 хил. души. Новата инициатива "Тритон" се различава съществено от приключилата "Маре Нострум", макар че тя също има функцията за търсене и спасяване. "Тритон" е общоевропейска инициатива с участието на 21 държави членки и координирана от Европейската агенция по сигурността на външните граници FRONTEX. Тя стартира на 1 ноември и ще действа само в акваторията на 30 мили от италианския бряг, докато "Маре Нострум" патрулираше почти до либийския бряг. Значително по-малко е и финансовото осигуряване на "Тритон" - 2,9 млн. на месец, осигурявани от Фонда за вътрешна сигурност и Фонда на агенцията FRONTEX.
Третият ни приоритет също се определя от Резолюцията за мигрантските потоци в Средиземноморието и е свързан със създаването на легални коридори за бежанци. Изграждането на защитни огради в някои държави членки като Испания, Гърция и България, породи силни спорове. Самият ресорен комисар Димитрис Аврамопулос, подкрепи укрепването на външните сухопътни граници на Европейския съюз. Това бе един от основните въпроси, които той засегна по време на изслушването му в Европейския парламент. В същото време обаче, той подчерта, че един от приоритетите на новата Европейска комисия ще бъде създаването на легални пътища за влизане в ЕС, така че нелегалните канали да "пресъхнат", в частност чрез въвеждането на хуманитарни визи. Възлагат се големи надежди върху тази идея, защото така ще бъде сложен край на престъпната дейност на каналджии и трафиканти, които превозват бежанците в нечовешки условия и с огромен риск за живота им.
Особено внимание на децата без придружител, попаднали на територията на ЕС, отделя друга резолюция, приета от ЕП през 2013-а. Това са преди всичко деца в опасност и следователно главното в отношението към тях трябва да бъде тяхната защита, а не въпросът имигранти ли са или не. Затова и трябва да се прави всичко възможно тези деца, които търсят убежище, да не бъдат задържани. В резултат на тази резолюция тяхното задържане вече е възможно само като най-краен вариант в изключителни случаи и за възможно най-кратко време, като държавите членки са длъжни незабавно да установят отговаря ли детето на условията за получаване на статут на бежанец.
Социалистите и демократите сме убедени в нуждата от цялостен и последователен подход на ЕС по въпросите на миграцията. Това е от особена важност за страни като България, защото ще отвори пътя за създаване на съвместни гранични патрули, както по море, така и на сухопътните граници, за да се пресече нелегалното влизане в страните от ЕС и трафикът на хора. Вниманието върху Средиземно море обаче сякаш оставя сухопътните външни граници на ЕС, като тези между България и Турция и между Гърция и Турция, извън светлините на прожекторите, докато нашите ресурси за справяне с бежански кризи за значително по-малки от италианските. Затова и подходът на ЕС към проблема трябва наистина да бъде цялостен и нашите проблеми да се разглеждат с не по-малка тежест в Брюксел от тези на Италия или Малта. Затова и повече от необходимо е създаването на работна група на ниво ЕС, която да се занимава конкретно със сухопътните граници, а отзвукът в бъдещите документи на Европейския парламент да бъде не по-малък от този за Средиземноморието.

текст към снимката:
Илияна Йотова - ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП

Станишев:
Необходима е единна и солидарна политика за бежанците в ЕС

През 2013 г. повече от 400 000 души са кандидатствали за международна закрила в ЕС - с 30% повече от 2012 г. Според данни на Държавната агенция за бежанците, 7144 души са потърсили убежище у нас през 2013 г., което е 7 пъти повече от всяка от предходните 10 години. Трябва общ план на действие на ЕС за справяне с миграционните потоци. Приоритет на социалистите е да се гарантира спазването на човешките права, включително правото на свобода и сигурност на личността. Миграцията не е италиански, гръцки или български проблем. Тя е въпрос на европейска солидарност - солидарност с хората, търсещи закрила и солидарност между държавите членки.
Европа трябва да поеме своята отговорност, но не може да приеме всички. Усилията трябва да са насочени към превенция и интеграция в тясно сътрудничество с трети страни. Да се насърчава законната миграция към ЕС, но и да се подкрепя развитието на демокрацията в държавите, от които идват мигрантите. Трябва да подпомагаме развитието на политическия плурализъм, парламентарната демокрация, върховенството на закона и основните права в тези държави.
Миграцията създава предизвикателства, но и възможности да обогатим нашия континент в културен, икономически и социален аспект. При една ефективна интеграционна политика, мигрантите могат да изиграят ключова роля в съживяването на икономиката в застаряваща Европа. В последно време наблюдаваме заплашителното нарастване на ксенофобските нагласи. Основната изкупителна жертва, както винаги, са чужденците - различните. Европа няма нужда от това. Искаме Европа, която предлага закрила на онези, чийто живот е застрашен.