18 Ноември 2024понеделник07:56 ч.

Последният революционер романтик

Преди 50 години на 9 октомври убиха Че Гевара

/ брой: 193

автор:Галина Младенова

visibility 3479

За Че Гевара не може да се пише равнодушно - едни го смятат за престъпник, други за авантюрист, за трети той е символ на революцията. На 9 октомври тази година се навършват 50 години от смъртта на този борец за равноправие. В боливийското градче Ла Игуера, където той е заловен и екзекутиран, се планира голяма демонстрация на "народите срещу капиталистическата система". Че Гевара отдавна се превърна в символ на лявото движение в целия свят.
За повечето от тези, които познават биографията на Ернесто Гевара, Че ще остане вечният романтик, онзи младеж, казал в лицето на богатия баща на първата си възлюбена: "Моят смисъл на живота? Искам да правя добри неща, без каквато и да било лична изгода".
Революцията се превръща в истинската любов на бъдещия кубински команданте.
Ернесто Рафаел Гевара Линч де ла Серна се ражда на 4 юни 1928 г. в Аржентина в семейство на аристократи. В рода на Че е имало ирландски бунтовници, испански пирати и дори особи с кралска кръв. А всъщност нищо не е предричало, че той ще се превърне в легенда. Едва на две години Ернесто се разболява от астма, която му създава главоболия през целия му живот. Левите идеи бързо завладяват ума му. Той става марксист, след като по време на пътуване из Южна Америка като студент по медицина вижда неравенството между класите. През 1955 г. Че Гевара се запознава с друга революционна легенда - кубинския герой Фидел Кастро, и скоро става член на неговия революционен отряд. През ноември 1958 г. Гевара оглавява партизанската атака в провинция Ориенте и участва в много други битки. През 1959 г. Батиста бяга от Куба, а властта преминава в ръцете на революционерите. След победата Че получава кубинско гражданство и заема различни държавни постове.
Съвсем неочаквано обаче команданте изчезва от острова, оставяйки писмо, в което доброволно се отказва от всички държавни постове и моли да бъде лишен от кубинското гражданство. Той решава да се заеме с това, което умее най-добре - да прави нови революции. Планът му "Латиноамерикански революционен проект Либерасион" изглежда грандиозен. Да организира партизанско движение под носа на САЩ - в Боливия. Надеждата на Че е, че първо там, а след това и в други бедни страни на Латинска Америка ще започне революция.
На 23 октомври 1966 г. Че напуска Куба. За боливийската му епопея е писано много. Ето само някои детайли. В Боливия заедно с Че отиват 17 кубинци, всички те още ненавършили и 35 години. Че успява да създаде доста силен партизански отряд. Той бил убеден, че група от 30-50 души е достатъчна, за да започне въоръжена борба във всяка страна на Латинска Америка. Важното било да се намери местност, където най-много се нарушават принципите на справедливостта и се потискат правата на селяните. Той наистина е смятал, че шепа партизани бързо ще изтощи правителствените войски, а след това с народната подкрепа ще вземе властта в ръцете си.
Научени от горчивия си кубински опит, агентите на ЦРУ с активното съдействие на армията на президента на Боливия Рене Бариентос посрещат отряда добре подготвени. Те разгръщат в страната мощна мрежа от информатори и на практика напълно контролират движението на партизаните. Собствениците на всички аптеки били инструктирани незабавно да съобщават за всички покупки на лекарства за астма.
Планът за залавянето на Че бил утвърден лично от президента на САЩ Линдън Джонсън. В Боливия е изпратен специално обучен отряд на ЦРУ. А издирването на Че се оглавява от Феликс Родригес, през 1961 г. участник в десанта на кубинските емигранти в Залива на прасетата, които се опитаха да свалят от власт Фидел Кастро.
Че е изправен и пред още един сериозен проблем. Вътре в боливийските опозиционни сили цари разногласие: лидерите на боливийската компартия Марио Монхе и Моисес Гевара били в постоянен конфликт. Че така и не успява да ги сдобри. Освен това Монхе, изпратил много бойци в отряда на Че, настоявал за повече властови пълномощия, но нямал достатъчен военен опит.
През декември 1966 г. Монхе и лидерът на боливийското работническо движение Хуан Лечина отиват в Куба, където Кастро им обяснява как да помогнат на Че. И те обещават на Фидел да изпълнят молбата му. След завръщането в Боливия обаче между Монхе и Че се случва неприятен разговор. "Ти си избрал за партизанска война зона, където никой няма да застане на твоя страна. Ти съвсем не познаваш тукашните селяни, Те няма да тръгнат след чужденци", казал Монхе. "Убеден ли си, че всички ще ни изпозастрелят?", попитал Че. "Убеден съм в това. Тази армия, която смяташ, че е слаба, ще ви разбие", отговорил Монхе.
Опитите на Че да обедини и организира местните селяни и комунистите се провалят. Селяните донасят на агентите на спецслужбите за всички стъпки на партизаните. Един от тях в крайна сметка предава Че и съобщава къде точно се намира.
В началото на октомври 1967 г. 17 партизани били обкръжени от войниците. Че бил ранен в крака и пленен. Президентът на военното правителство на Боливия взима бързо решение - никакъв съд, никакво следствие: революционерът трябва да бъде убит.
Че го убиват самите боливийци. Същите угнетени, за чието освобождаване той изоставя комфортния си живот и пристига в боливийската джунгла. След няколко "фалстарта", няколко големи глътки уиски и призиви на самия Че да не се бави на 9 октомври боливийски лейтенант изстрелва няколко куршума в тялото на команданте. Един от тях е смъртоносен - уцелва Че в сърцето.
Министърът на вътрешните работи Антонио Аргедас пък дава заповед да се отрежат китките на Че. Той искал да ги изпрати на ЦРУ като доказателство, че революционерът е мъртъв. Аргедас обаче изведнъж променил решението си и предал ръцете на Че заедно с маска на лицето му, направена след смъртта му, на Фидел Кастро.
"Знам, че смятате да ме разстреляте, странно, че не ме убихте на място. Предайте на Фидел - неуспехът ми не означава, че революцията е свършена, тя ще победи някъде на друго място", са последните думите на Че Гевара (поне така твърди полковник Арналдо Сауседа Парада, началникът на разузнаването на Осма дивизия, който направил официалния отчет за убийството на революционера).
Смъртта "намира" Че, когато е едва на 39 години. Вече след гибелта му, когато тялото му е показано публично от боливийските власти, а хората са шокирани от широко отворените му очи, много от очевидците признават - никой от мъртвите не е приличал толкова много на Исус Христос.
В света наричаха Че "кубинския якобинец". Той остро критикуваше капиталистическите страни, но не щадеше и лидерите на тогавашния социалистически лагер. В своето прочуто алжирско изказване Че осъди "неинтернационалната политика" на социалистическите страни, като ги обвини в "империалистическа експлоатация на държавите от третия свят".
Той често критикуваше съветската номенклатура, предричайки гибелта на СССР и реставрацията на руския капитализъм. Че настояваше, че задачата на Москва е да помага на всякакво партизанско освободително движение. Съветските лидери предпочитаха да отминават тези призиви с мълчание, а зад гърба наричаха команданте "опасен фантазьор".
Смъртта му предизвика шок в целия свят. С гибелта на команданте като че ли приключи епохата на романтичните надежди, че с помощта на автомат и партизански атаки можем да постигнем справедливост.
"Ако аз загубя - казваше Че, - това не означава, че не е можело да се победи. Мнозина не са успели, опитвайки се да изкачат Еверест, и, в края на краищата, Еверест е бил покорен".
Наричаха го великия романтик на революцията с "апостолско лице". Може би най-добре за него се изказа големият френски философ и писател Жан-Пол Сартр: "Мисля, че той беше не само интелектуалец, но и най-съвършеният човек на нашата епоха".



Ернесто Гевара в Москва през 1964 г. Той на практика е архитектът на кубинско-съветските отношения и има огромна роля в доставянето на ядрените балистични ракети през октомври 1962 г. Няколко седмици след приключване на Карибската криза, той е все още ядосан, дори разгневен на това, което той нарича съветско предателство, и казва, че ако ракетите са били под кубински контрол, непременно са щели да бъдат използвани. Резултатите от кризата убеждават аржентинския революционер, че двете световни суперсили СССР и САЩ използват Куба като пионка в техните стратегически глобални игри. От този момент нататък той отрича руснаците почти толкова, колкото отрича и американците



Паметникът на Че в Ла Игуера, където той е заловен и екзекутиран

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ