Макроикономически дисбаланси и конвергентни доклади

Финансово-икономическата криза от края на първата декада на настоящия век открои слабости при функционирането на икономическия и паричен съюз. За тяхното преодоляване ЕС предприема конкретни правни промени (т.нар. “six pack”), насочени към подобряване на управлението на икономиките в ЕС. Правилата влизат в сила от 13/12/2011 г. и предвиждат осигуряване на „… по-тясна координация на икономическите политики и устойчивата конвергенция на икономическите показатели на държавите членки“ (член 121, параграф 3). Въвежда се нова надзорна процедура за превенция и корекция на възможни макроикономически дисбаланси (Macroeconomic Imbalance Procedure - MIP), придружени със съответни регулации. Приети за мониторинг са нови десет макроикономически показателя, които по-късно се допълват с още четири показателя.
В съответствие с официалната постановка предназначението на MIP е да идентифицира, предотврати и адресира опасностите и рисковете от поддържането на потенциални проблемни макроикономически дисбаланси в отделна страна, в еврозоната и в ЕС като цяло.
Формално нововъведените 14 показателя за оценка на макроикономическите дисбаланси

не са допълнение към Маастрихтските критерии

за членство в еврозоната, но de facto са. Показателно е, че Европейската централна банка (ЕЦБ) изрично набляга върху т.нар. други съществени фактори за освобождаване от дерогация. По-специално: „ … държавите членки на ЕС с дерогация, които подлежат на процедура при прекомерни дисбаланси, едва ли могат да бъдат разглеждани като постигнали висока степен на устойчива конвергенция, както постановява член 140, параграф 1 от Договора”.
ЕЦБ акцентира и върху Член 140, параграф 1 от Договора, който изисква „Докладите на Комисията и на ЕЦБ да вземат под внимание и резултатите от интеграцията на пазарите, състоянието и развитието на салдата по текущите плащания и проучването на развитието на разходите за труд за единица продукция и други ценови индекси“. В допълнение съответната страна-кандидатка трябва да отговаря на изискванията на страните в еврозоната за структурни реформи и стабилност.
За всеки от допълнително въведените 14 показателя на макроикономическа балансираност са приведени достатъчно широки граници на покриване. Невключването в тези граници означава допуснат сериозен конкретен макроикономически дисбаланс, чието отстраняване изисква и предполага предприемането на целенасочени управленски усилия.
За разлика от Маастрихтските критерии, изискванията за постигане на макроикономически баланси допускат корекции. Такава корекция беше направена през 2024 г., когато един показател от 14-те отпадна за наблюдение, а допустимите граници на някои от останалите показатели бяха променени.
Информация за оценките на показателите за макроикономически дисбаланси се публикуват регулярно от Eurostat. В допълнение Eurostat подготвя аналитичен доклад на годишна основа веднъж в годината за състоянието на макроикономическите дисбаланси за всички страни от ЕС. Такъв редовен доклад за 2023 г. беше публикуван от Eurostat на 19/12/2024.

Макроикономически дисбаланси в България

В Таблица 1 са представени 13-те показателя, които Eurostat оценява и ЕЦБ следи. Те са формирани в три групи. Посочен е конкретният измерител за съответния показател и допустимите граници на вариране. Има различия за някои от показателите за страни, които са членки на еврозоната и за страни, които не са членки на еврозоната.
В последната колона на Таблица 1 са представени оценките на Eurostat за България за последната година (2023 г.) с налична достоверна отчетна информация. Маркирани са също показателите, за които България не изпълнява уточнените изисквания.България не изпълнява допустимите изисквания при три от изброените по-горе 13 показателя за макроикономически дисбаланси.

Заключение

Наивно и непрофесионално е да се мисли, че ЕЦБ оценява готовността на дадена страна за включване към еврозоната механично и автоматично, следвайки единствено изпълнението на широко разпространените Маастрихтски критерии. Готовността за включване към еврозоната не се оценява от изкуствен интелект чрез аритметично отмятане на постигнати едни или други числови параметри, а от естествен човешки интелект. Решенията не са аритметически, а финансово-икономически. Толкова повече, че България е най-голямата по население страна от втората вълна приети членове на еврозоната от Централна и Източна Европа и това дава неизбежно отпечатък при протичане на процесите на конвергенция.
Наскоро от изявление на действащия министър на финансите Теменужка Петкова стана известно, че

ЕЦБ е изискала средносрочна прогноза

и правителството се ангажира с изработването на Национален средносрочен фискално-структурен план.  Всяко правителство е длъжно да направи подобна прогноза при подготовката на поредния държавен бюджет, но като правило правителствата са се задоволявали с формално изпълнение на това изискване. Проблемът е, че никъде в официалните документи на ЕЦБ и Европейската комисия не се изисква предоставяне на въпросната прогноза за оценка на кандидатурата на страната в еврозоната, но въпреки това ЕЦБ е предявила подобно искане.
Свидетели сме на почти хаотично настояване за изискване на конвергентен доклад, едва ли не при всякакви обстоятелства. Подобно ураджийско поведение е неоправдано, а дори и обидно за страната ни и за българите. То звучи недалновидно и дори несериозно тогава, когато безпристрастната оценка за негативен отговор надделява. Отново има риск да влезем в устата на коментаторите като „български случай“, този път с изказ на прекален мерак.
При високо рекламираната ни собствена оценка за готовността ни за включване в еврозоната надделяват приповдигнатият ентусиазъм и недооценка на целия комплекс от ползи и рискове. Ентусиастите очакват еврозоната да подреди и да реши вътрешните ни социално-икономически проблеми неизбежно, безболезнено и автоматично. Нашата собствена многострадална история неведнъж е доказвала, че подобни натруфени очаквания далеч не са оправдани. Никой няма и не може да свърши тази работа, която ние самите трябва да си я свършим, да подредим и да приведем в приветливо и предпочитано място за живот нашия собствен дом, най-вече за нас самите.

Икономически живот