Из...Началието на Лазар Мурджев

Ловецът, писателят и художникът Лазар Мурджев представи поредната си книга "Из...Началието". Събитието се състоя в края на миналата седмица в Музея на Ловния съюз на бул. "Витошка" в столицата.
Представяме ви откъс от книгата - "За трофеите на живота", както и рецензиите за нея от професорите Андрей Пантев и Румен Рачев

Лазар Мурджев

 Ловът е дълго приключение, Приятелю. Ловът е дълго бягане ...
...Трофеите на живота ни, като знаци на честта и съдове за спомени...

Всъщност, Приятелю, замислял ли си се някога, че тези златни ябълки, това "плодородие от мъртвите" и цялата тази вселенска мъдрост по Пътя ни - прегазил бурния поток, посрещнал взрива на утринния зной, полетял с крилете на милионите гургулици, лебеди, патици, гъски, пеликани, щъркели, лястовици и пъдпъдъци през Via Pontica, прегърнал върховете на Балкана и преминал напряко по лунната пътека, за да гмурнем себе си в Млечния път на Вселената...
...Замислял ли си се, Приятелю, че този път всъщност е диалектиката на вечните ловни полета?!
Там "сме", там имаме възможност "да бъдем" и там "оставаме" с нашите деца, внуци, с дъха си и с всичките златни ябълки по пътя ни. Които ще останат по Синура на живите, както го нарича Дончо Цончев - там, където разменяме местата си със следващите и им даряваме шанса да продължат.
Да говориш за лов, Човече, е сложна работа...
...Слушал ли си, Приятелю, за ловните ритуали, митологизирали онази форма на проверка, която дава точна оценка и легитимно превръща младежа в мъж, прави го част от общността на воините, а днес бихме го характеризирали като социална зрялост.
Случвало ли ти се е да чуваш пълни с младост наздравици от най-старите авджии около огъня?! А младите и не само аджамиите - мълчат и плюскат... (хранят се). Или някой местен олигарх въобще да не седне на трапезата с всички и демонстративно да отпраши с новия смешно скъп автомобил през локвите и калта на собственото си оскотяване, защото не може да се примири, че не е убил той, а слуката е навестила някой друг ловец...
Този човек е дошъл да убива, не да ловува. Той не знае, че България е носител на приза "Световен шампион" за Благороден елен и Глиган.
...А ти, Приятелю, чувал ли си за това?!  Световни рекорди!
Между ловеца и убиеца минава важна граница. Един Мъдрец казва, че тя е очертана от заветите и пропорциите на мярата.
Пазарното общество уби всички нравствени ценности. Деформира и обезличи правилата и сведе до лична "консумация" всички форми на възможен успех. Държавата се глобализира по демагогията на световните стандарти, довели света до непредсказуема криза. Природата и дивечът бедстват, убивани последователно и "до крак" от всички и всякакви.
Някой да е чувал за рекорди последните двадесет години...!?
...Освен за рекордните количества изгоряна нарочно  и изнесена зад граница Гора от мутри и управляващи...
...Ако консуматорското битие е твоето ловно всекидневие, Човече, а ти с удовлетворение участваш в това "убиване" - не си никакъв ловец, Приятелю.
Махни скъпото си присъствие от природата, защото демоничната й сила рано или късно ще се стовари върху жалкото ти консуматорско "Аз"-че, а вечните ловни полета ще заличат завинаги спомена за платеното ти самочувствие.
Когато разграничиш този манталитет и осъзнато го изрежеш от себе си - ти даваш шанс на живота си заедно със златните ябълки - с тяхната вярност към теб, завинаги да те направят частица от доброто на този свят.
Там някъде ставаш истински ловец, Приятелю, и мога да ти разкажа за трофеите на живота.