18 Ноември 2024понеделник08:07 ч.

Доц. Татяна Буруджиева:

Избирателите ще спрат да си правят експерименти

Политиката не е само избори и не трябва да се превръща в това, заявява политологът

/ брой: 92

автор:Искра Милева

visibility 2594

Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет.


"В крайна сметка това е доброто - във всяка криза трябва да се вижда възможност"


- Г-жо Буруджиева, наблюдава ли се напоследък разпад на партийната система в България?
- Ако подходим от позицията на електоралния анализ, т. е. че дясногласуващите ще имат алтернатива за гласуване в лицето на ГЕРБ, при положение че отслабват все повече СДС и ДСБ, може да се направи изводът, че се освобождава теренът само за ГЕРБ. Само че когато става въпрос за гласуване и въобще за избори, нещата не са толкова просто аритметични. Иначе щяха да се сбъдват много от пожеланията на политиците и партиите, които се чуват преди избори. В последните десетина години доста се променя картината на гласуване. Няма някакви устойчиви модели или матрици, за да кажем, че понеже се разрушават партиите на десните, хората ще гласуват непременно за ГЕРБ. Много е вероятно част, дори голяма част да се пренасочат към друг политически субект.
- Тук идва ли мястото на Меглена Кунева?
- Неслучайно последното й изявление е възмущение от пергела, с който се мери "ляво-дясно". Тя определено се насочва към тези избиратели, които са разочаровани от ГЕРБ, СДС и ДСБ.
- Сините не предадоха ли основната си кауза "Белене" на ГЕРБ?
- Засега темата "Белене" може би е единственият терен, в който ГЕРБ може да се настани по-сериозно в десницата, от гледна точка на заложената от десните антируска позиция. Само че въпросът е доколко всъщност антируска ще е позицията на ГЕРБ. Трябва да убедят десния избирател, че не става въпрос за нова зависимост с газови доставки. Проблемът на десния избирател е, че той не иска зависимост от Русия. Голяма част и от хората, които са против проучванията за шистов газ, също не са толкова леви като мислене. Така че ГЕРБ едва ли толкова лесно ще се настани на терен, който се опразва от разправиите и поредната криза, която друса десницата.
- Защо се случва тази криза?
- Тя си съществува и нееднократно, особено около избори започват тези разговори. И друг път съм твърдяла, че десницата трябва да си реши основният проблем и тогава да говорим за нейното обединение.
- Който е?
- Същностият проблем е кого точно изразява десницата. СДС, ДСБ - това са партии, които са на принципа на антикомунизма. Европейското присъствие на БСП и това, че се повдигат въпросите дали БСП ще се коалира с ГЕРБ, показва, че БСП не е в изолация. БСП не е комунистическия субект, който обединяваше десните избиратели. Дори както в момента говорим, че политиците не могат да обединят гражданите около някаква кауза, в момента десницата няма кауза. Тогава, когато те започват да говорят по конкретни икономически политики, виждаме, че хората, медиите, експертите ги слушат по друг начин, оценяват ги. Обаче от гледна точка на правене на политика, т. е. могат ли да превърнат тези си експертни позиции в политически, те не успяват. Те самите го демонстрират, защото дойде ли време за политика, първото нещо, което изкарват, е - ние сме антикомунисти. Това е толкова забравен вече и толкова невалиден дискурс, защото хората се интересуват от развитието на иконмиката, от техните работни места, плащането на труда и т. н. Хората се интересуват и от социална политика. Десницата в Европа, между другото, има много добри ясни социални проекти. И това не е случайно, защото силната демократична и европейска държава, това са нейните параметри. Тя не просто е силна откъм политика, но има и все по-засилващи се ясни отговорности на държавата спрямо определени социални функции. Барак Обама с какво спечели - с това, което предприе в здравната реформа.
- Не се ли самозаличава така десницата?
- Точно както левицата напусна терена на патриотизма и национализма и освобождавайки го за крайно десни формации, така десницата сега, напускайки дясната политика по отношение на това как и с какво трябва да се занимава държавата, напуска своето добро представителство в обществото. Този начин на мислене на натрупване просто на капитали, на неясни отговорности както на пазара, така и на държавата, европейските държави отдавна са го минали и ние тепърва имаме да извървим този път. За да разберем, че отговорността на държавата не е да налага цени, но да налага правила, по които те да се формират. Няма европейска държава, в която прекупвачите - от производителя до магазина, могат да увеличат от 300 до 500 пъти цените. Просто няма такава държава. И никой не си го позволява, защото по този начин хората остават демотивирани да произвеждат и започват, както се случва в България, да въртят някакви търговии, вериги - важното е да се върти капиталът.
- Проблемът откъде идва?
- За пример много показателно в това отношение е и становището на Европейската банка за Сребърния фонд. Хората разсъждават, говорят за това. Това е проблемът в България. Никога не се застава на позицията каква е държавната отговорност. На десните позицията им винаги е - еми щом е държавно, то лошо се управлява. Няма такова нещо - проблемът е в управлението, не в собствеността.
- Съревнованието в БСП за лидерския пост полезно ли е точно сега?
- Полезността се състои в това, че под една или друга форма в тази битка най-голямото страдание на БСП е, че преживява нещо, което никога не е преживявала - медийно да се води битката. Това е нетрадиционно за отношенията в тази партия. Не искам да оценявам дали това е правилно, или не, дали се прави по света, или не, просто това е един първи опит, който тежко разтресе БСП. И не мисля, че носи най-доброто. Под една или друга форма, вътре в организацията, а и на самия конгрес и след него, ще изиграе ролята си на известен катарзис. В крайна сметка това е доброто - във всяка криза трябва да се вижда възможност. Независимо от това кой ще спечели, нужно е БСП да бъде променена. Заради това аз задавам въпроса - какъв ще е резултатът. Това е важното. Тя не е приятна, разтърсваща организациите е, тя може да донесе много емоция вътре. Това, което винаги е лошо в една такава битка, е настройването на хората едни срещу други, създаването на лагери, защото след това тези хора пак заедно трябва да вършат работа. Започнат ли такива разделения в една партия, не е приятно.
- Как могат да се предотвратят?
- Това е въпрос на политическа култура. Нашата политическа култура в България, включително и в БСП, е такава, каквато е. Може да се постигне ефект, когато се прилагат похвати и начини на убеждаване и на информиране, които са адекватни на ситуацията и на онова, което хората в момента имат като култура. Никога не съм била привърженик на това, понеже някъде някой прави нещо, веднага да си го пльоснем при нас. Все пак БСП не избира свой кандидат за президент. Подобна междуличностна битка си има своите ясни правила и неслучайно цяла наука се създава покрай тази работа през 60-те години, когато започват този тип битки за номинациите на президентите в САЩ не като решение на конгреси, а като вътрешнопартийни избори. Характерно за тях е, че когато искаш да има вътрешнопартиен избор, първо приемаш да има такъв заедно с правилата му. Нямайки правила, нещата се израждат. Най-важното е, че това чисто емоционално изтощава, напряга и хаби енергия.
- Какви може да са резултатите?
- Ако резултатът от това нещо е катарзисът, премислянето от страна на хората в БСП каква партия искат да имат, какво ясно искат да има тази партия в България и Европа, те какво място искат да постигнат - това са въпросите, които трябва да се обсъдят и на които трябва да се даде отговор. Не харесвам битката от гледна точка на това, че превръща хората от страните на двамата претенденти в пажове, а това не е така. Който познава БСП отблизо, много добре знае, че е много тежка тази партия за управление и е абсурдно да се взимат еднолични решения.
- Редно ли е да се поставя въпросът кой от двамата?
- Въпросът да го поставяме от гледна точка на това с кого от двамата претенденти БСП би спечелила изборите догодина, това е нелепо. Това е като любимия спорт на българите - да се занимаваме с това как ще изпържим рибата, а тя още да е в морето. Има много време до изборите. Важното е какво ще се случи в БСП и какви кадри ще покаже. В този смисъл и какви хора показват двамата пртенеденти около себе си, защото никога политолозите не са отричали ролята на личността в политиката, но за сметка на това никога не са харесвали култа към личността. В този смисъл лидерските партии не са най-предпочитаните от политолозите.
- Защо?
- Една такава партия е свързана с лидера си и когато него го няма, тя вече не е особено устойчива.
- Наблюдаваме доста управленски гафове. Кога ще изберем хора, които ръководят страната по волята на хората?
- Сигурна съм, че след време избирателите ще престанат да си правят експерименти и ще се обърнат към това, устойчиво във времето какво може да им се предложи от политиците и партиите. Да е ясна една линия на поведение и политика, независимо дали партията е на власт, след това загубила и т.н. Такава линия, която не е като ветропоказател, свързана само с резултатите от изборите. Защото политиката не е само избори и не трябва да се превръща в това. За гражданите, че имат възможност на четири години да нанесат ясен коректив, е много важно. За политиците защитата на правото на избор е на правото да бъдеш избиран. Да има за какво да бъдеш избиран. И това трябва да е техният проблем - за какво ще има да ги избираме.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ