Бунтът на средната класа

Миналата седмица републиканците от американския щат Уисконсин глобиха колегите си от Демократическата партия заради бягството им от заседанието на местния сенат. Демократите бяха наказани заради бойкота им, който провали приемането на закони поради липса на кворум. Според взетото от републиканците решение за ден отсъствие от работното място всеки от четиринадесетте сенатори демократи ще трябва да плати по 100 долара.
Демократите избягаха от Уисконсин още на 17 февруари. Така те изразиха протеста си срещу инициативата на губернатора на щата Скот Уокър за ограничаване на правата на профсъюзите. Идеята на младия републикански управник обаче не допадна и на обикновените американци в Уисконсин.
Всъщност Уокър, който стана губернатор преди няма и три месеца, предложи редица мерки, чиято цел е да се намали бюджетният дефицит, който в момента вече е 137 милиона долара. Почти всички предложения в законопроекта предизвикаха бурния гняв на жителите на щата. Една от точките в реформата на Уокър предвижда по-строги изисквания към участниците в програмата "Медикейд", която се ползва в една или друга степен от една пета от населението на щата (1,2 милиона души). Резултатът от предложените от републиканците нови правила е хиляди недоволни американци, които съвсем не са готови да се лишат от държавната медицинска застраховка.
Друга спорна точка е преструктурирането на Университета в Уисконсин, според което вузът ще бъде отделен от другите образователни учреждения и финансирането му ще бъде рязко намалено. Разбира се, това предложение не се хареса нито на преподавателите, нито на студентите.

Американците не са съгласни да плащат за грешките на банкерите и на управляващите

Най-голямата съпротива на уисконсинци обаче предизвика предложението, засягащо профсъюзите. Губернаторът всъщност предложи да се ликвидира основополагащото понятие за колективен договор. Профсъюзите на практика могат да се лишат от правото да водят преговори с държавата за размерите на дотациите, помощите и другите придобивки на служителите. Вярно е, че Уокър все пак не посмя да отиде до край - законопроектът му все пак запазва ролята на синдикатите при спорове за заплати. С други думи - профсъюзите ще могат да изтъргуват за служителите по-високи заплати, но вече няма да могат да се пазарят с държавата работодател за други материални блага.

"Спрете войната срещу работниците" е написал на плаката си този демонстрант

А освен всичко останало законът на Уокър предвижда държавните служители да правят по-високи вноски в пенсионните и медицинските фондове.
Всичко това, разбира се, нямаше как да допадне на хората. В Уисконсин дадоха да се разбере, че не са готови да затягат коланите. Хиляди хора излязоха по улиците на Мадисън - главния град на щата. В края на февруари протестиращите дори превзеха сградата на местния парламент, за да попречат на гласуването на този законопроект. Над 70 хиляди демонстранти излязоха, за да отстояват правата си, животът в щата бе парализиран.
Това е битка срещу профсъюзите, искат да ни върнат 80 години назад, убедено е мнозинството. Не че синдикатите са на особена почит в Америка, особено в кризисните години. Американците са разочаровани и смятат, че профсъюзите не ги защитават достатъчно. Но пък и не са готови да отстъпят от вече завоюваните си права.
Протестиращите са недоволни и от републиканските медии, които правят истинска информационна блокада на случващото се в Уисконсин. Най-голямата мишена на демонстрантите се оказа телевизионният канал "Фокс нюз". Журналистите от тази телевизия наистина не спират подробно да разказват за фалшиви болнични, позволяващи на учителите да протестират, вместо да ходят на работа, и да показват някои синдикални лидери, призоваващи педагозите да се върнат в училищата. Недоволството на хората от "Фокс нюз" стигна дотам, че един от телевизионните репортери беше понатупан.
Въпреки масовите протести на 25 февруари републиканците успяха да прокарат спорния закон в долната камара. Големият им проблем обаче е сенатът. За заседанието в горната камара е необходим минимален кворум от 20 души. На републиканците обаче не им достига един човек. Опитите на Уокър да насъска полицията да издирва бегълците демократи удариха на камък. Полицаите не показаха особено старание, а и сенаторите от демократическата партия са се закотвили в щата Илинойс и не бързат да се прибират. Като видя, че така няма да успее, Уокър заплаши, че ако те не се появят, той ще започне да уволнява държавни служители. Губернаторът предупреди, че предизвестия за уволнение ще получат над 1000 души.
Междувременно ехото от протестите в Уисконсин обхвана и други райони на Средния Запад, където също се подготвят подобни законопроекти. Примерът на уисконсинци се оказа заразителен за жителите на Индиана и Охайо. Вирусът на революцията постепенно обхваща и Тенеси, Айдахо, Айова, Ню Джърси. Това, което ги обединява, е, че всички те се контролират от републиканците. А именно бюджетният въпрос е проблемът, по който мненията на демократите и републиканците се разминават съществено. "Слоновете" настояват за драстично съкращение на разходите с всички средства, демократичните "магарета" обаче не са готови на такива решителни мерки.
Американците на свой ред открито показват, че не са съгласни да жертват правата и джобовете си заради републиканските амбиции. Проучванията показват, че само 33 процента от хората в САЩ са съгласни с подобен закон, а 61 на сто са категорично против.
В тази битка обаче и демократите не са на особена почит. Американците вече са твърдо убедени, че Белият дом спасява банките, а не хората. Не се харесва и мълчанието на президента. Тези дни той изглежда много по-загрижен от случващото се в Северна Африка, отколкото от протестите в Средния Запад. Би Би Си обаче побърза да припомни едно гръмко изказване на Барак Обама:
"Ако правото на американците да организират профсъюзи бъде заплашено, докато съм начело на Белия дом, ще си обуя удобни обувки и сам ще изляза да протестирам заедно с вас, както и подобава на президента на Съединените щати."
Тези думи Барак Обама произнася през ноември 2007 година, когато още тепърва се бори за Белия дом. Но, изглежда, е дошло времето 44-ият американски президент да си потърси удобни обувки...