1200 километра свобода

Ако искате да се върнете в миналото - отидете в Куба! Там няма да видите реклами на "Макдоналдс", но пък ще срещнете много патриотични  лозунги като "Вива Револусион", "Да живее социализмът", както и портретите на Фидел, но най-вече на Че Гевара. За кубинците той е икона и символ на борбата и свободата. Хавана няма да ви порази с лъскави магазини, многоетажни молове или мощен автопарк. Ако сте фен на модерния днес шопинг Куба не е за вас. Но ако искате да видите  нещо различно, нещо истински красиво, сте попаднали на точното място.
Куба е дълъг и тесен остров, който по формата си прилича на крокодил. Не случайно това влечуго е на особена почит тук. Дължината на острова е 1250 км, широчината му се колебае от 32 до 210 километра. Едно от особените предимства на Куба е в това, че тя е обкръжена от коралови  рифове и от почти четири хиляди островчета. Благодарение на това около Куба липсват силни течения.
Островите Куба, Хувентуд и другите 1600 близки острови и островчета образуват Кубинския архипелаг. Той се намира в западната част на  Карибско море и заради географското му положение са го наричали Ключът към Новия свят и Форпостът на Индия.
Не случайно, когато испанските конкистадори пристигат на острова през 1492  г., бързо оценяват предимствата, които предлага географското  разположение на това място. Завоевателите харесват Куба веднага -  малко индианци, 50-80 хиляди, които не само не оказват никаква съпротива, но и измират много бързо след идването на испанците,  заразени от докараната от хората на Колумб едра шарка. Зоркото око на конкистадорите не пропуска и идеалното местоположение на Хавана -  релефът на брега представлява перфектната естествена защита от пиратите и другите евентуални врагове. Именно от построеното бързо, но солидно пристанище на Хавана тръгват към Европа натоварените със  златото и богатствата на цяла Южна Америка испански кораби.
Столетия наред конкистадорите са грабили този свят. Но доста са и построили в Южна Америка. Испанските "следи" се виждат навсякъде в Хавана, запазено е всичко - широките улици и булеварди, невероятно красивата архитектура, дори паветата в Стара Хавана. Испанците са смятали да останат тук завинаги (не че малко са стояли) и са се устроили солидно и комфортно. Предвиждани са били дори такива "дреболии" като паветата пред Двореца на капитаните, които са дървени - че да не пречи тропотът на конете на почиващите следобед донове. Не можах да се въздържа и да не пипна дървото, просъществувало векове и запазено по-добре от софийските павета.
Разбира се, нелекият тропически климат е оставил своя отпечатък върху цялата тази красота. Тук природата е безмилостна. Истинският враг на сътвореното от човешките ръце обаче са не жестоките урагани, които често брулят острова, а голямата влага.
Само преди няколко години тук беше почти отчайващо, обясняват ми моите придружители - много от сградите са били полуразрушени, занемарени.
Всъщност Стара Хавана, или както я наричат кубинците - Хабана Виеха,  е включена още през 1983 г. в списъка от градове, обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Доста време обаче  "опазването" му си остава само на хартия. Едва след като кубинският интелектуалец Еусебио Леал, наричан от местните ласкаво Историкът на града, се заема с въпроса лично, нещата потръгват. "Да създадем града отново, не само за да го посетим, но за да го изживеем" е девизът на  амбициозната програма за реставрацията на Стара Хавана. Пари дава ЮНЕСКО, но основните суми идват от кубинската държава, както и от хилядите кубински емигранти, живеещи в Маями. А в Хабана Виеха, която се разпростира на 214 хектара, има много за оправяне - тук има 210  квартала, в които са съсредоточени над 900 исторически и архитектурни  забележителности. Само не си мислете, че това е някакъв исторически паметник, сложен под похлупак. Тук кипи живот. Стара Хавана има близо 80 хиляди жители, които живеят сред целия този исторически разкош. Кубинците много почитат историята си и много се гордеят както с миналото си, така и с днешния си живот.
Преди разпадането на соцлагера кубинците са живеели сравнително добре, поне така казват те самите. Но след това идват тежки, нестабилни и гладни години, наричани тук "специалния период".  Най-тежко ги удря енергийната криза, и до днес Куба има проблеми с тока. Бензин обаче вече има благодарение на венецуелския лидер Уго Чавес. Куба има двустранна спогодба с Венецуела, по която Хавана предоставя хиляди лекари, учители, спортисти, земеделци и други специалисти, а Каракас доставя на Острова петрол при преференциални условия. Между другото 50 процента от нуждите си кубинците си осигуряват сами - тук също има петрол, но той е т. нар. "тежък  петрол", с голямо съдържание на сяра и не става за производство на бензин. Най-тежко на Острова на свободата се отразява разпадането на Съветския съюз: секват всякакви помощи, а американската блокада продължава, тя всъщност не е прекратена и до днес. Но Куба оцелява, нещо повече, тя открива нови ниши. Освен прочутите си пури, ром,  захарната тръстика кубинците започват да развиват и туризъм, който днес им носи солидни приходи.
Нашите представи за вечно пеещите, танцуващи и веселящи се кубинци, които едва ли не прекарват живота си в една нестихваща фиеста (празник),  нямат нищо общо с истинското положение на нещата. И там, както навсякъде по света, животът не е лек. Прочутата купонна система, въведена още след революцията, е валидна и днес. Срещу купона си всеки работещ кубинец (там неработещи няма - при социализма трудът е осигурен) получава месечна дажба от ориз, фасул, захар, пилешко месо и риба (в ограничени количества), кренвирши, 6 яйца, 4 литра мляко и хляб. Наскоро от купоните са били изключени продуктите за хигиена - те вече се продават свободно на пазара. Всичко изброено изглежда доста "постно" и количествата съвсем не са достатъчни за богата трапеза. Кубинците обаче не са оставени само на купони, те могат да пазаруват свободно и в магазините, които са два вида - полупразните, в които цените са ниски и където се пазарува с местната валута - кубинско песо, и по-богато заредените, в които обаче цените са в т. нар. кук - нещо като някогашните български корекомски бонове и са доста "солени" (доста по-скъпи, отколкото в Лондон). Доходите на местните хора обаче не им позволяват подобен пазар - средната месечна заплата в Куба е 15-20 евро, което автоматично изключва вероятността да се купи бутилчица 300-400 грама зехтин на цена 18 евро. Не видях обаче някой от местните да се беше закахърил от "тежкия" си живот. Повечето от хората в Куба са далеч от мисълта за някакви кардинални промени на строя. "Демокрация като вашата ли? Не, благодаря. Тук сме си много по-добре - да, не живеем богато, но пък държавата се грижи за нас", беше най-честият отговор на въпроса ми дали не биха искали някаква промяна. Разбирам ги - жилищен наем, ток, вода, телефон, газ - всичко това е изцяло на държавни дотации и хората плащат минимални суми. Здравеопазването е безплатно, лекарствата са с пари, но на смешни цени. Колкото до образованието, то заслужава отделен материал. Куба е една от най-образованите държави в света. Образованието, както средното, така и висшето, е напълно безплатно. Училища има навсякъде: дори едно дете да има в населеното място, за него се строи училище и се осигурява учител.
Все пак реформи са необходими и в Куба са наясно с това. Не случайно вече е разрешена частната инициатива, тя, разбира се, е съвсем дребна - таксита, малки ресторантчета, но ефектът се усеща. Вероятно на конгреса на компартията, който започва в средата на април, ще бъдат взети още нови решения. Ясно е, че само с туризъм, захар, пури и ром модерна икономика не може да се построи. Куба се нуждае и от сериозна аграрна реформа, защото Островът продължава да внася продоволствие, предимно от САЩ, но срещу солидно заплащане. А земя има, необходими са обаче доста усилия, за да бъде обработена.
Между другото кубинците не са забравили България и си спомнят за страната ни с особена топлота. Те са доволни, че след като през 2006-а възстановихме посолството си в Хавана (дотогава почти 15 г. ние почти бяхме замразили отношенията си с тази държава), връзките между България и Куба постепенно набират скорост. Това бързо се е отразило и на търговията ни, за да достигне 29 милиона долара с изцяло положително салдо за нашата страна. "Част от българския износ минава през трети страни, но българските продукти са тук, на кубинския пазар", с гордост уточнява търговската ни представителка в Хавана Галина Костадинова. Ние изнасяме за Куба предимно продукти на химическата индустрия, препарати за растителна защита, ел. мотори, помпи. Много се ценят доставяните от нас резервни части за Лада, Москвич, полски Фиат, които са изключително популярни на Острова. Никъде другаде, освен в Хавана, не може да видите такова чудо като Лада-лимузина с шест врати! Всъщност това са два автомобила, направени на един. Автомобилният парк на Острова е поразяващ - коли на по 60-70 години, които са в движение. Кубинската техническа мисъл определено заслужава уважение.
На кубинския пазар обаче все още липсват българските консерви, вината и производството на парфюмерийната ни индустрия, които кубинците си спомнят с носталгия, подчертава Галина Костадинова. Аз пък в Куба си отядох на вкусни домати, които, както се разбра, се български сорт (отдавна изчезнал по нашите земи). На Острова има доста неща, построени от български ръце - консервни фабрики, ВиК-системи, язовири (повече от половината, изградени в Куба, са направени от България). И всичко това работи и днес.
Основната грижа на търговската ни представителка днес обаче е разширяването на двустранното сътрудничество. Страната ни се надява да се договори с кубинските специалисти за активни контакти в областта на възобновяемите енергийни източници, информатиката и съобщенията.
Българи в Куба също не липсват, предимно туристи, които набързо минават през Хавана и тичат към Варадеро - новата туристическа перла на Куба. Но за това следващия път...

Хавана е магия

Всяка крачка в Стара Хавана е пълна с история, пълна с история

Университетът Сан Херонимо е създаден преди близо 300 г. Днес там, където е била старата му сграда, се намира факултетът по реставрация и запазване на кубинското наследство

Пред Двореца на големите капитани, в който някога са живели испанските управители на Куба, паветата са дървени, за да не пречи тропотът на конете на почиващите владетели

Ураган се опитал да отнесе тази палма, бурният вятър я съборил, но дървото оцеляло. То  не може да се изправи, но е живо

Сейбата на Хавана (Ceiba pentandra - огромни капокови дървета) е нещо като идол за жителите на кубинската столица. Дървото е заседено на мястото на първата католическа меса в Куба още преди 3000 г. На всеки 16 септември, Денят на Хавана, хората идват до сейбата, обикалят я три пъти и при всяка обиколка си пожелават нещо и хвърлят монети в корените й. Твърдят, че сейбата сбъдвала желанията...

Прочутият тунел на Хавана, над който са милиони тонове вода (тунелът е под Хаванския залив), е 733 метра дълъг и е на 12 метра под морското ниво. Тунелът е бил построен по френски проект още през 1957-1958 г. и е в перфектно състояние и до днес

В кубинската столица кипят ремонти

Красивите плажове на Хавана

Такова нещо като Лада-лимузина може да се види само в Хавана

Хавана-София