ЕЛИ ВИДЕВА е родена в Хасково. Завършила е математика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", мениджмънт на образованието в УНСС и информатика в Тракийския университет. Работи като учител по математика и информационни технологии в Хасково. Дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни "Южна пролет". Автор е на стихосбирките "Огън под дъжда", "Дом", "Версия Живот", "Небесен конник", "Думи за нататък", "По оста", "Оживявам", "Под кривата круша", "Проекции върху сферичната природа", "Палимпсест", "За няколко живота", "Вечност колкото троха". Носител на национални награди и на голямата европейска награда в Куртя де Арджеш, Румъния. Превеждана на руски, украински, полски, италиански, турски, английски, румънски, арабски и сръбски език. Член на Съюза на българските писатели, на Славянската литературна и артистична академия, на Международното движение "Poetas del Mundo" и на Съюза на математиците в България.
Първият щрих
Дълго мисли и боите дълго бърка.
Бялото платно - като Голгота
чакаше с любов да го обгърнеш,
да потънеш цял във естеството.
Този първи щрих е като мамник,
по неведоми пътеки те засука
между нощ и изгрев, та до заник.
И под пръстите палитра рукна.
И се разпиля като магия
тъмна болка, скътана в сърцето
до светлика на любовната стихия -
къс от вечността, назаем взета.
Дълго гледа щрихите в платното.
Капеше от четките боята.
Беше си изобразил живота.
Във душата ти остана щурав вятър.
-------------
След Сизиф
"Напразно цял живот се състезавам с камъка.
Димитър Гачев
Не мога да преместя камъка
от прахоляка, който сам си е избрал.
Дали ще го търкалям,
или ще го сритам, е все едно.
Той пак ще си заеме мястото
и ще ме гледа със насмешка.
Коя съм аз? Звуча му еднодневно.
Какво, че мога да приседна върху него
помежду две издишвания,
че мога де го слушам как мълчи
и как разпуква песъчинки.
Това е привилегия на живите.
А после ще се спре върху тревата,
обрамчила главата ми.
За да усетя вечност.
-------------
Преговаряне на пейзажа
Зад тази планина, зад другата
и още малко по-нататък
морето чака да го помириша,
да го погаля и да го погледам.
А то да ми подхвърли мидичка,
обвита с водораслото на спомена
за идващата есен, зима, пролет
през тази планина, през другата
и още палко по-нататък.
До другото очакване...
----------------
От върха
Сменям ъгъла на хоризонта.
Гледам равнина като тепсия.
Тръгвам бавно по пътеката от време,
за да впия пръсти в рохкавия чернозем -
да му дам от моите надежди.
Силните му сокове да ме обгърнат,
да отворят път към коренищата
на трева с намекване за вечност.
Само дето много бяга времето
между двата хоризонта.
-----------------
***
Животът по стръмното слиза.
А черната жътва посича
човеци, белязани с звездна дамга.
Така отмъщава - през болката,
вменявана на оцелелите.
Ала ние бутаме дните,
скандално осмисляме нощите.
И тя губи образ и сила
пред нашите странни послания.
Защото провиждаме бъдеще.

