Минаре над "Кота нула"

Клайв Крук
"Файненшъл таймс"

Спорно е доколко затруднено е положението на Барак Обама и Демократическата партия за изборите през ноември, но малцина биха отрекли, че през изминалата седмица шансовете им намаляха. Президентът може би се е надявал, че ще успокои спора около предложения строеж на джамия и ислямски културен център близо до кота нула в Манхатън (мястото, където се издигаха кулите близнаци на Световния търговски център, разрушени при атентатите от 11 септември - б.ред.), обаче наля масло в огъня. Поддръжниците му се разделиха по този въпрос, като мнозина обвиняват електората във фанатизъм. Това не е на добро.
Разбира се, основният политически пасив на Обама и демократите е колебливото икономическо възстановяване. Когато някой ден заетостта живне, ще живне и рейтингът им. Президенти, чието управление впоследствие бе определено като голям успех - като Бил Клинтън и Роналд Рейгън - имаха по-нисък рейтинг от Обама на този етап от първия си мандат и партиите им загубиха места в Конгреса на междинните парламентарни избори.
Безпокойството за демократите е, че рейтингът на Обама може и да не е достигнал най-ниската си точка и че действията му в последно време влошиха нещата. Пример е ненужно разрасналият се спор около джамията в Ню Йорк. Това най-малкото беше пропусната възможност за типа лидерство, който Обама е способен да упражнява.
Спорът къкреше от месеци и почти не му се обръщаше внимание извън Ню Йорк. Преди седмица Обама се хвърли в разпрата. Той заяви, че конституцията защитава религиозната свобода и че строителите на джамията са в правото си да изградят центъра си на избраното от тях място. Мнозина демократи приветстваха това като проява на голям политически кураж, но Обама отстъпи - той не коментирал доколко решението за проекта е мъдро, а доколко е законно. Той нямал намерение да казва дали издигането на джамията близо до мястото на кулите близнаци е благоразумно.
След това негово изказване въпросът придоби национален мащаб. Кандидатите на изборите през ноември ще бъдат питани за позицията им, а демократите са разделени. Лидерът на демократите в Сената Хари Рийд, който е изправен пред тежка надпревара в Невада, заяви, че джамията трябва да бъде на друго място. Председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси зае противоположното становище и заяви, че противниците на проекта трябва да бъдат запитани кой ги финансира - сякаш случаят е поредната дясна конспирация.
Ако президентът беше казал каквото каза в едно-единствено изявление и го беше направил по-ясно, гюрултията щеше да е доста по-слаба. В крайна сметка по неговата логика позицията му е напълно защитима. Той обаче не беше убедителен. Двете му изявления създадоха впечатление за колебливост. Никога не е добра идея да направиш поддръжниците си да изглеждат глупаво, както стана с тези от тях, които приветстваха първото му изявление. Преди всичко беше неразумно да създадеш впечатлението, че си откъснат от тревогите на близо 70-те процента американци, които се противопоставят на издигането на джамия в такава близост до кота нула, или да намекнеш, че им е нужен опреснителен курс по първата поправка към конституцията.
Тези грешки удобно се вместиха в по-общите теми на отправените към президента критики - че е слаб (нещо, от което дори съюзниците му се оплакват) и че е изгубил контакт с мнозинството американци. Спорът около джамията бледнее пред състоянието на икономиката като проблем за шансовете на демократите през ноември, но не е за пренебрегване. Има отзвук.
Това бе и пропусната възможност. В политиката на САЩ има мощни елементи на фанатизъм. Те съществуват от самото начало. Всъщност в много отношения политическата култура на тази страна прославя фанатизма. Това в никакъв случай не е изцяло лошо. Може да го наречете енергичност и простодушие, големи американски добродетели, доведени до крайност. А геният на конституцията е, че държи в равновесие гневните фракции на нацията, с което далеч повече затруднява тиранията на една над друга, отколкото в повечето системи на демократично управление. При все това опасностите са очевидни.
Фанатичната тенденция е на приливи и отливи. В момента е в пълен размах. Ако сте несъгласен с някого, утвърждавате силата на убеждението си, като нападате неговата добронамереност - той не просто греши, ами е злодей. Либералите рефлекторно обвиняват консерваторите в религиозен фанатизъм, консерваторите рефлекторно обвиняват либералите в страхливост или комунизъм или други видове измяна. Макар и да има добри смислени аргументи и от двете страни по спора за джамията, тези обвинения бяха повдигнати щом той придоби национално изражение. Понякога изглежда, че цялата политическа класа на тази страна просто търси следващия повод да се обяви война на опонента.
Мнозина американци, разочаровани от Вашингтон и методите му, се надяваха, че Обама ще подобри тази остро разделена култура. На това до голяма степен се дължеше неговата привлекателност през 2008 г. и помага да се обясни защо имаше толкова високи очаквания към управлението му. Поради различни причини - не на последно място заради републиканската непримиримост - тези надежди бяха попарени. В този случай обаче Обама имаше възможност да отстои позицията си.
Когато по време на кандидатпрезидентската кампания бе повдигнат расовият въпрос под формата на скандала с Джеремая Райт, той реагира блестящо с отлична обединяваща реч, в която призова страната към спокойствие, трезва преценка и просветеност. Спорът около джамията беше момент за реч от този род.
Независимо дали е защитил проекта за джамията или не - а като претегля фактите, ми се струва, че го направи - той можеше да припомни на страната каква е общата й цел, можеше да се стреми към обединяване, можеше да настоява за толерантност и разбиране от двете страни. Това би бил онзи Барак Обама, когото страната избра. Къде отиде той?