26 Ноември 2025сряда21:19 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ за 2026 година. Можете да се абонирате в: „Български пощи“ АД до 15 декември 2025 г., „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2025 г., в редакцията на вестника до 20 декември 2025 г. Каталожен номер 6. Цени: 12 месеца - 149 € / 291,42 лв., 6 месеца - 75 € / 146,69 лв., 3 месеца - 40 € / 78,23 лв., 1 месец - 14 € / 27,38 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ за 2026 година. Можете да се абонирате в: „Български пощи“ АД до 15 декември 2025 г., „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2025 г., в редакцията на вестника до 20 декември 2025 г. Каталожен номер 6. Цени: 12 месеца - 149 € / 291,42 лв., 6 месеца - 75 € / 146,69 лв., 3 месеца - 40 € / 78,23 лв., 1 месец - 14 € / 27,38 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Анализ

Международна инвестиционна позиция - изтичане на национален капитал

Българският бизнес предпочита да финансира икономическия растеж в развитите страни, вместо да подпомага развитието на собствената си икономика

/ брой: 192

автор:Гарабед Минасян

visibility 25893

  1. Постановка 

    Официалната финансово-икономическа статистика както у нас, така и в ЕС, следи регулярно презграничното движение на капитали. Отчетите са по две линии: (1) Презгранични капиталови потоци. Този вид статистика се съдържа в платежния баланс; (2) Общ обем (фонд) на презгранично инвестирани капитали. Този вид статистика се съдържа в таблиците за Международна инвестиционна позиция (МИП).
    И двете статистики имат своята познавателна стойност. Редно е макроикономическото управление да оценява съдържателно презграничното движение на капитали, да проследява тяхното въздействие и да проектира евентуалните последствия най-вече върху развитието на националните финансово-икономически процеси.
    В настоящата бележка се проследява и анализира динамиката на чуждестранните активи (акумулирани местни инвестиции в чужбина), от една страна, и на натрупани чуждестранни пасиви (различни капитали с чуждестранен произход в страната), от друга. Тази информация се съдържа в МИП. Нетната МИП се изчислява като разлика между чуждестранните активи (със знак „плюс“) и чуждестранните пасиви (със знак „минус“).
    За междустранова сравнимост нетната МИП се съотнася с равнището на БВП.
    От 2010 г. насам Европейската централна банка формира препоръка за отделните страни членки на ЕС за спазване на определено равнище на нетната МИП с оглед на предотвратяване на макроикономически дисбаланс. Към настоящия момент критерият е: съотношението между нетната МИП, от една страна, и БВП, от друга, да не е по-малко от минус 35%.
    Допуска се и се предполага, че сумарният относителен размер на националните капитали, инвестирани в чужбина, ще е по-нисък от относителния размер на чуждестранните капитали, инвестирани в страната, но в определена граница, т.е. не прекалено ниски. Подразбира се, че при по-слабите икономики относителната величина на нетния МИП спрямо БВП ще е отрицателна величина, докато при по-развитите и по-силни икономики ще се наблюдава активно инвестиране в чужбина, т.е. относителният размер на нетната МИП може да бъде и ще бъде позитивна величина. Поставената долна граница предполага, че прекалено голямата зависимост на страната от чуждестранни инвестиции я поставя в рискова ситуация, т.е. съществува риск от загуба на част от суверенитета при приемането на макроикономически решения.
    Използваната първична статистика е изцяло от Eurostat. С оглед на междустранов анализ и съпоставка се привежда информация за сравними с България страни, които са членки на ЕС. Те са две групи страни: първо, членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия) и второ, страни в дерогация (Полша, Румъния, Унгария и Чехия).
    С оглед на открояване на възлови особености се привежда усреднена статистика за двете групи при използване на непретеглено средноаритметично усредняване.

2. Задгранични капиталови фондове 

Показателни са измененията в нетната МИП за България и за посочените по-горе групи страни за последната декада и половина (Фиг. 1).
Непосредствено след тежко изживяната финансово-икономическа криза през 2007-2008 г. чуждестранните инвестиции у нас доминират над инвестираните местни капитали извън страната. През 2008 г. общата величина на чуждестранните инвестиции в България се оценява на 57 млрд. евро, докато българските инвестиции в чужбина са 22 млрд. евро, а БВП е 37 млрд. евро.
След 2008 г. започва активната инвазия на български капитали в чужбина, като към края на разглеждания период (2024 г.) обемът им достига 96 млрд. евро, т.е. бележи средногодишен прираст от 9,7%! Същевременно притокът на чуждестранен капитал в страната е значително по-сдържан – едва 3,6% средногодишно. За същия период номиналният БВП бележи прираст от 6,6% средногодишно. Основен двигател за прираста на номиналния БВП са услугите, чийто дял в Брутната добавена стойност расте от 63% през 2008 г. на 72% през 2024 г.
Съпоставката със сравнимите с нас страни членки на ЕС (Фиг. 1) показва значително по-спокойна динамика на нетния МИП при тях. В тези страни като цяло притокът на чуждестранен капитал е по-интензивен, а презграничното изтичане на национален капитал - по-сдържано.
В началото на периода се променя системата на данъчно облагане у нас. В края на 2008 г. Народното събрание прие въвеждането на 10-процентен плосък данък, който влезе в сила от следващата година. Идеята на данъчната промяна бе капиталистите (собственици на производствени мощности) да разполагат с по-високи печалби, които (се предполагаше) ще се върнат в икономиката във вид на нови инвестиции. Тези очаквания не се потвърдиха. Нормата на натрупване у нас спадна от близо 23% в началото на периода до около 17% в края на периода и се утвърди като най-ниска за разглежданите страни, а социалното разслоение (измервано с коефициента на Джини) се установи най-високо за ЕС.
За наблюдаваната динамика у нас (Фиг. 1) съдейства също и действието на паричния съвет .

3. Заключение

България е най-бедната страна в ЕС (измерено с номинален БВП на човек от населението). Същевременно се оказва, че България систематично предпочита да финансира икономическия растеж в развитите страни (чрез изпреварващ износ на капитали), вместо да подпомага развитието на собствената си икономика.
Включването на страната ни в еврозоната ще премахне всякакви пречки и ограничения за свободно презгранично движение на капитали. В такъв случай се появява риск за интензифициране на негативното за страната ни презгранично движение на капитали, отколкото за неговото подтискане.
Макроикономическото управление следва да е наясно с подобен вид риск и да се стреми да го предотврати. Държавата може да въздейства позитивно върху протичащите процеси чрез, първо, повишаване на качеството и ефективността на действие на националните институции, второ, мобилизация на свободни финансови ресурси, активиране изграждането на инфраструктурни проекти, подпомагане на местната инвестиционната политика, трето, поддържане на ефективна данъчна политика.

Икономически живот

Всеки пети българин е застрашен от бедност

автор:Дума

visibility 1609

/ брой: 222

Държавата може да купи "Лукойл Нефтохим" за 2 млрд. евро

автор:Дума

visibility 1686

/ брой: 222

Получаваме първия нов влак от "Шкода" през януари

автор:Дума

visibility 2560

/ брой: 222

Депозитите на домакинствата скачат с 12 млрд. лева за година

автор:Дума

visibility 1897

/ брой: 222

На всеки 10 минути жена е убита от свой близък

автор:Дума

visibility 2251

/ брой: 222

Тръмп спря финансирането на Украйна

автор:Дума

visibility 1338

/ брой: 222

За Турция Централна Азия е Туркистан

автор:Дума

visibility 955

/ брой: 222

Пекин и Вашингтон затоплят отношения

автор:Дума

visibility 1908

/ брой: 222

Жертва на пола си

автор:Таня Глухчева

visibility 1584

/ брой: 222

Четири поколения под покрива на фирмата

автор:Аида Ованес

visibility 1180

/ брой: 222

Пир по време на чума

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1988

/ брой: 222

Кампания за всяване на страх

visibility 1576

/ брой: 222

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ