Кога Стармър ще говори с Путин?

Джеймс ПИЪРС*,
"Русия в глобалната политика"

В английския език често използваме думата "crickets" (щурци), за да опишем дълга, неловка тишина. Логично става толкова тихо, че буквално можете да чуете как щурците цвърчат. Иронията, разбира се, е, че щурците издават шум. Линията между Уайтхол и Кремъл всъщност е безшумна.
След осемнадесет месеца на власт сър Киър Стармър и неговото лейбъристко правителство изглеждат доволни да държат Русия настрана. Доколкото ни е известно, Стармър не се е обърнал към руския президент, нито е проявил интерес към диалог. Британските медии с радост позволиха на руския посланик Андрей Келин да царува в ефира (за голямо разочарование на британските академични кръгове).
Лейбъристката партия наследи тази стратегия от предишни консервативни правителства. Както отбеляза Иън Прауд, британски дипломат, разположен в Москва, Обединеното кралство се оттегли от преговорите за Украйна през 2014 г. и година по-късно прие политика "да се говори за Русия на всички, освен на Русия".
Обективно погледнато, това е пълен провал, тъй като Обединеното кралство е загубило влияние върху руските политици, обществото и пазарите.
От 2010 г. насам Русия има повече дипломати във Великобритания, отколкото Великобритания в Русия. Само 20 на сто от персонала на британското посолство в Москва говори руски. Източник от мисията ми каза, че докладите до Уайтхол често се основават на популярни подкасти от експерти, базирани извън Русия. Британските компании са замразили дейността си в Русия, а културният обмен рязко е намалял.
Но в един момент Стармър ще трябва да се изправи пред реалността. Той не може да игнорира Русия завинаги. Конфликтът в Украйна ще приключи и ще приключи с руска победа.
Висшият офицер от британската армия фелдмаршал лорд Ричардс призна това в интервю за в. "Индипендънт". Това би означавало преговори и отстъпки, като например облекчаване на санкциите. Западните лидери, представляващи ЕС и НАТО, са провели телефонни разговори или са се срещнали с руския президент. Освен това Великобритания, подобно на Русия, е член на Съвета за сигурност на ООН.
Когато представих тази статия на главния редактор, отговорът му беше доста откровен: "Мисля, че никога." В добър ден това би било така. Но Стармър и лейбъристите изпитват сериозни политически проблеми у дома, което прави перспективата за разговор с Путин все по-вероятна.
Преди да обсъдим кога и защо това ще се случи, си струва да разберем защо Стармър трябва и защо не трябва да вдига телефона.
Първо, Стармър ръководи така наречената Коалиция на желаещите. Тази група държави иска да предостави гаранции за сигурност на Украйна след края на боевете. Коалицията се е срещала няколко пъти, но е фрагментирана и не е постигнала значителни резултати. Някои искат да предоставят войски, повечето са против. Някои с удоволствие биха дали пари на Украйна, мнозина са скептични. Но Стармър е лицето на коалицията. Ако той е сериозен в желанието си да играе роля в мирното споразумение, защо не говори с Путин?
Другата причина е по-банална: отношенията между Обединеното кралство и Русия не могат да се влошат. Стармър няма какво да губи както политически, така и практически.
Що се отнася до обратната страна, може би Фьодор Лукянов (главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика" - бел. ред.) е прав в преценката си. Наистина ли имат какво да си кажат? Трудно е да си представим как би протекъл този разговор и докъде би могъл да доведе.
След това, разбира се, са и геополитическите реалности на Великобритания след Брекзит.
Обединеното кралство все още е активен член на НАТО, за разлика от Украйна, която никога няма да бъде. Надеждите за присъединяване към ЕС също са много малки.
Както каза фелдмаршал лорд Ричардс, Украйна не е екзистенциален въпрос за Обединеното кралство. Не би трябвало да е проблем на Стармър.
И така: защо тогава преговорите изглеждат все по-вероятни?
Стармър започва да ми напомня за бившия президент на САЩ Джордж Х. У. Буш. Първо, самият Буш веднъж каза: "Не съм голям експерт по идеите." Стармъризмът е труден за дефиниране; Лейбъристката партия се бори да контролира политическия наратив у дома. Второ, Буш загуби контрол над икономическия наратив, въпреки че взема правилните решения. Лейбъристката партия преживява подобна съдба. Последното сравнение с Буш се отнася до външната политика. Както каза източник от Лейбъристката партия, Стармър не е направил нито един грешен ход във външната политика. За негова чест, покойният президент Буш имаше забележителна външна политика.
Въпреки всичките си недостатъци, Стармър притежава зряло разбиране за света, подобно на по-възрастния Буш. Стармър запази търговските споразумения със САЩ, ЕС и Индия и призна палестинската държавност. Той възстанови отношенията си с няколко държави от ЕС след Брекзит. Влезе в сила нова гранична политика относно имиграцията през Ламанша и се очаква имиграционният процес да стане едновременно по-сложен и по-справедлив.
И накрая - Стармър отчаяно се нуждае от политически победи. Външната политика обикновено не влияе на британските избори, но на световната сцена Стармър изглежда компетентен и има организационни умения.
Никога не е зле други държави буквално да ви постелят червения килим. Така че защо да не се придържате към това, в което сте добри, и да се опитате да надградите този успех?
За да отговоря на първоначалния ми въпрос, макар че това няма да се случи скоро, Стармър и Путин ще разговарят по-рано, отколкото всички очакваме. Кога това ще се случи зависи от Стармър, от това колко по-лоша ще стане ситуацията за неговото правителство. Вместо да чака края на света, Стармър трябва да използва талантите и енергията си на световната сцена. Обаждане до руския президент със сигурност няма да навреди. Алтернативата очевидно не проработи.

* Джеймс Пиърс е специалист по руска културна история от Великобритания