Трифон Зарезан - всенароден празник

Сякаш привнасяйки последните години обичаи-чуждици, започнахме да забравяме хубавия български празник Трифон Зарезан (Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой). В православния календар на 1 февруари е Трифоновден. На 2-и - Сретение Господне, на 3-и - Св. Симеон, когато Исус Христос е въведен в храма от Св. Симеон.
Тогава природата се събужда, лек-полек загърбва зимата и тръгва към пролетта, към възраждането. А хората призовават с надежда: "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми..."
Тук поместваме спомен на известния наш учен-химик, чл.кор. на БАН проф. ВЛАДИМИР КАБАИВАНОВ от годините на неговото детство.

Преди 70-80 години Трифон Зарезан за нашето тогава лозаро-винарско село беше всенароден празник. За самоводчани това беше празник на лозаря, гроздето и виното. Денят 14 февруари беше ден на почит към лозовата култура и пожелание за по-голямо плодородие. Оправдана беше тази почит, тъй като тогава Самоводене притежаваше повече от 2500 декара лозя. Като ученик в гимназията през 1935 г. случайно узнах от служителя в общината, водещ регистрацията, Атанас Кьосев (Кунчев), че лозята в село надхвърлили 3000 декара.
Отпразнуването на този народен празник се организираше от общоселски актив. Постоянното място за празненството беше калдъръмената голяма площадка пред чешмата "Аговица", намираща се на северната окрайнина на селото, на шосето за Павликени и Свищов. От нея се отклоняват пътищата за лозарските местности Келявите круши, Куков орех, Криволците, Ключовец, Белопръстца, Равнище, Каменна могила и Селските брестове. Чешмата "Аговица" е благодат за самоводското лозарство, тъй като водата, необходима при пръскането на лозята с бордолезов разтвор, се черпи предимно от нея. Освен това качествената и приятна на вкус студена вода утолява жаждата на работещите по нивите и лозята...
На 14 февруари рано сутринта подбрани опитни готвачи подклаждат огън под два големи казана, монтирани върху каменни огнища. В единия се готви телешко на разсол (по самоводски), а в другия - телешко с ориз. Докато се свари богатото ядене, се подреждат дълги ниски сватбени софри, покрити с бели ленени или кълчищени ивични платна, пълни се бъчва, монтирана на станок, с червено вино.
Празнуващите започват да пристигат към 10-11 часа. Обикновено всеки си носи бохча или чанта с приготвена за целта бяла пита - привлекателен самоводски хляб, варена кокошка, шише с вино и по възможност лимон и чаша за червеното вино.
За удобство е необходимо всеки да е снабден с купичка, лъжица и вилица за сготвеното, разбира се, и бяла кърпа. Към обед пристигналите начело с най-възрастните изтъкнати лозари под звуците на сборната музика на две хора ("Кръста" и "Бялата пръст") се отправят към най-близкото лозе. Там доайенът (най-старият лозар) си подбира лоза и напомня, че половината по-стабилни пръчки (леторасли) се режат на втора и трета пъпка, за да дадат плод, а по-слабите - на първата спяща пъпка, които ще дадат летораст за рязане на плод през следващата година.
След зарязване под звуците на тържествената мелодия участващите се връщат и заемат места по дългите трапези. Чевръстите млади готвачи с подноси и черпаци разнасят горещите гозби. Виночерпците точат вино от бъчвата и се стараят чашите на празнуващите да бъдат пълни, което е символ за богат гроздобер. Обядът е придружен винаги с непрестанен хумор, поддържан от остроумни шегаджии.
След обяда под звуците на духовата музика започва истинското веселие - хора, ръченици и трибуна за хумора от каменната стена на чешмата, което завършва до настъпването на нощта. От шегобийците е запомнен дядо Стефан Мараза (Стефан Петров Бобев), който е известен в целия Великотърновски район като незаменим майстор на огромни бъчви, каци, кораби за бране на грозде и други съдове за лозарството и виноделието. Той е бил винаги един от организаторите на празненството Трифон Зарезан в нашето село.
По-младите негови последователи шегобийци казват, че когато се връщал пеша от Велико Търново, на края на селото пускал някоя шега и докато пристигнел до своята къща на Бялата пръст, започвал да вярва, че тя е истина. В напреднала възраст поради сериозно стомашно страдание го оперирали, след което го изписали в безнадеждно състояние - неизлечимо раково заболяване. Безсилен физически, но все още силен духом, вземайки си довиждане с лекуващия хирург, го запитал, като обработвали толкова време стомаха му, сложили ли са чубрица и добавил: "Ние на село обработваме стомасите на едрите домашни животни и приготовляваме чудесни лакомства, но не забравяме с другите подправки да прибавим и чубрица."
Лекарят, известен хирург, признат от народа, знаейки неговата зла съдба, бил под напора на две чувства - да плаче и да се смее. Той му отговорил: "Прибавили сме всичко необходимо, за да оздравееш".
Днес, когато лозарството и виноделието в Самоводене са ликвидирани, празненството Трифон Зарезан е живо само в спомените на нас, останалите съвсем малко стари самоводчани.

(Из книгата "Следи от стръмната пътека - животоописание и спомени")


Зарязване на лозите за плодородие


Тържество за градинарите, соколарите, кръчмарите и най-вече - за лозарите


Ха, наздраве!