Социалдемокрация 2.0

След дълги години в ролята на "втора цигулка" в големите коалиции на Ангела Меркел, германските социалдемократи решиха, че е време да променят посоката, в която се движи партията. А тя никак не е добра - Германската социалдемократическа партия (ГСДП) уверено върви към пълна маргинализация. На последните парламентарни избори през 2017 г. тя постигна най-ниския си резултат през последните 85 години, а в момента общественото доверие към нея варира около 14%, което й отрежда трето място (по петите й е и "Алтернатива за Германия", така че третото място може да стане и четвърто). На последните регионални избори в провинция Тюрингия ГСДП постигна незавидния резултат от 8% и очевидно се намира в тежка екзистенциална криза.

Подкрепата за правителствата на Меркел отдавна е критикувана, но винаги досега ръководството на партията успяваше да се наложи над критиците. Плачевните резултати обаче принудиха фигури като Мартин Шулц и Зигмар Габриел - които дълго време бяха символ на ГСДП - да се оттеглят. Опитът партията да бъде водена от Андреа Налес претърпя неуспех, тъй като тя не можа да се наложи като лидер нито вътре в самата организация, нито сред електората. В същото време на сцената излезе председателят на младежката организация на социалдемократите Кевин Кюнерт - един от най-яростните критици на модела "голяма коалиция", в който ГСДП играе поддържаща роля. Неговата последователна опозиция срещу съглашателството с десния ХДС на Меркел му печелеше все повече привърженици, а в партията се оформи ясно изразено ляво крило, което не бе съгласно ГСДП да губи повече от идентичността си в услуга на големия политически враг.

Така се стигна до битката за председателския пост, която се превърна и в битка на две различни визии за бъдещето на ГСДП. На финала останаха две двойки - сегашният финансов министър при Меркел Олаф Шолц, заедно с Клара Гейвиц, и Норберт Валтер-Борянс/Саския Ескен. Като член на кабинета Шолц твърдо защитаваше позицията, че ГСДП трябва да продължи да управлява заедно с ХДС, докато Борянс/Саскен бяха скептични - освен ако коалиционният договор не претърпи сериозни изменения и не направи отчетлив "ляв" завой.

Членовете на ГСДП имаха възможност пряко да изберат новите лидери на партията и те решиха това да бъдат Борянс/Саскен. Официалният им избор се случи в петък на партийната конференция в Берлин, но преди това за тях гласува 54% от членската маса на ГСДП. 

Кои са новите лидери на ГСДП?

Норберт Валтер-Борянс е на 67 години, син на дърводелец и доктор по икономика и е бивш финансов министър (2010-2017) в правителството на провинция Северен Рейн-Вестфален. Печели популярност с твърдата си политика спрямо укриването на данъци. По негова инициатива регионалното правителство на богатата германска провинция на няколко пъти купува дискове с данни за швейцарски сметки на германски граждани, които се използват за данъчни измами. В резултат на действията на Валтер-Борянс в хазната на Северен Рейн-Вестфален влизат над 7 милиарда евро "пропуснати" данъци.

Саския Ескен е на 58 години, ИТ специалист. Тя е един от основните експерти на ГСДП по отношение на дигиталната политика. През годината многократно призоваваше за предоговаряне на условията на коалицията, сега изглежда позицията й е възприета от мнозинството в партията. 

Един от зам.-председателите на партията пък стана именно гореспоменатият Кюнерт, което затвърди позициите на лявото крило.

Какво иска "новата" ГСДП?

Всъщност по-точно е да се каже "новата стара" ГСДП. Защото новите политики, които партийната конференция одобри, са на практика завръщане към добрата стара социалдемокрация, изоставена по времето на Герхард Шрьодер в полза на по-центристки (т.е. по-десни) политики. Историята показа, че това не е добър вариант за левите партии почти никъде и закономерно наблюдаваме преоткриване на лявото във времената на безконтролен неолиберализъм. Именно това беше и един от аргументите на Валтер-Борянс в битката за лидерския пост - ГСДП трябва да излезе от неолибералната пустиня, в която се озова като коалиционен партньор на Меркел. 

През уикенда в Берлин социалдемократите гласуваха искания към коалицията, каквито не бяхме чували от доста години.

На първо място ГСДП иска да бъде отменен моделът "Харц-4" в социалните дейности, който поставя редица условия за получаване на социална помощ, а в същото време налага и тежки наказания при евентуални "провинения" на социално слабите. Реформата "Харц-4" бе въведена именно от Шрьодер и е показателно за новия курс в партията, че именно ГСДП настоява за отмяната на тази мярка. Неслучайно "Зюддойче Цайтунг" нарече това "със стара роза в новите времена". 

Социалдемократите ще настояват и за по-продължителни обезщетения за безработица (на вниманието на българските политици - в някои случаи те могат да достигат и до 36 месеца), с което показват, че ще се борят за засилена социална държава. Друго искане е да се въведе минимална почасова ставка от 12 евро и за целта се предвижда специален закон, който да бъде приет през следващата година. ГСДП ще настоява още детските надбавки да бъдат "заковани" на минимум 250 евро независимо от доходите на родителите, а в семействата с по-малко средства тази сума може да стигне до 478 евро на месец. От партията са против по-нататъшно увеличение на пенсионната възраст и настояват за "стабилизиране" на пенсиите. 

В по-широк план ГСДП смята да преговаря за отпадане на лимита за поемане на нов дълг, така че да се позволят повече инвестиции в инфраструктура и социални дейности - една от ахилесовите пети на настоящото управление. Социалдемократите смятат още да въведат данък "богатство" - всеки, който има над 2 милиона евро, ще трябва да плаща между 1 и 2% данък върху тези средства. Относно един от най-наболелите проблеми в германското общество - ръста на наемите - ГСДП смята да предложи замразяване на наемите за период от 5 години в най-оживените имотни пазари в страната. Повишаването на наемите ще може да става само в рамките на официалните проценти инфлация, а който не се съобразява с тази регулация, ще търпи санкции. ГСДП ще иска и по-амбициозни мерки за борба с климатичните промени.

Дали тези предложения ще залегнат в коалиционния договор с ХДС? Малко вероятно. Наследничката на Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер вече отхвърли възможността за преговори. Но това почти сигурно означава разпадане на коалицията. На теория е възможно Меркел да продължи да управлява с правителство на малцинството, но на практика е по-вероятно да се стигне до оставка и нови избори. 

Настоящата ситуация е много лоша за ГСДП и при евентуални избори партията ще понесе тежки загуби. Но новата програма на партията би могла да й спечели избиратели - или да върне онези, които през годините се отдръпнаха. 

Отвън Германия може да изглежда като общество за пример, но под лъскавата повърхност тлеят немалко проблеми. Особено отчетливо се усеща напоследък недоволството на източногерманците, които 29 години след обединението със Запада още се усещат като граждани втора категория. За това време бившата ГДР беше третирана повече като поле за плячкосване (вкл. и чрез експлоатация на работна ръка), отколкото като равноправен член на федералната република. Необходимите инвестиции така и не идваха, а сега и голяма част от мините ще трябва да затворят заради борбата с климатичните промени. Освен по оста Изток-Запад, напрежение и неравенство се вижда и в категорията "богат-беден". Въпреки прогресивната данъчна система Германия е на едно от първите места по неравенство в доходите между различните социални групи. Както навсякъде при неолиберализма, богатите стават много по-богати, докато бедните и средната класа в най-добрия случай остават на същото ниво. Всички тези фактори показват, че в Германия място за лява политика има и че ГСДП е направила правилния избор с отказа си повече да играе в играта на неолибералите.