18 Ноември 2024понеделник08:07 ч.

СНИМКИ ИНТЕРНЕТ

Имена

Тота Венкова - лекар на организма и душата на страдащия

Първата българска докторка цял живот се грижи за болни и бедни, лекува ги безплатно и всеотдайно

/ брой: 184

автор:Надежда Ушева

visibility 2708

"Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка, и смело мога да кажа: Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар майстор, създател и творец на човешкото здраве." Това са слова на Тота Венкова (1855-1921), първата дипломирала се българска лекарка, която допринася много за развитието на медицината у нас, и най-вече на акушерството и гинекологията.
Навярно мнозина са чували името й и знаят нейната история, особено трудещите се в областта на хуманната наука. Тази българка е респектираща и заслужава повече хора да научат за делата, мечтите и работата й. За примера, който оставя след себе си, и куража до последно да живее за народа и да помага самоотвержено. Да прави добро.
Тота Венкова е родена през пролетта на 1855 г. в Габрово. Израства в семейството на сестра си Радка, защото от малка остава сирак. Детството й е белязано от лишения и трудности. През 1871 г. започва да учи в главното девическо училище като стипендиантка на Женското благотворително дружество "Майчина грижа". Венкова се отличава като прилежна ученичка, винаги готова да придобива нови знания. Тя завършва през 1873 г. с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Едва напуснала ученическата скамейка, Тота била назначена за преподавателка в основния курс на училището, което тогава се помещава в Дечковата къща - днес паметник на културата и една от забележителностите на града. През следващите пет години

габровката се отдава на учителската професия

Повратният момент в живота й настъпва по време на Руско-турската Освободителна война от 1878 г. Тогава тя е самарянка във военния лазарет, който се намира в Априловската гимназия. Но вместо да се уплаши, младата жена се влюбва в лекарската работа. Обзета от желанието и добродетелта да помага, която изобилства у Тота. Към благородната професия я подтиква и ранен руски лекар, който е един от многото пострадали. Той се казва Иван Янич. Има късмета семейството на амбициозното момиче да го приюти. Между двамата се разпалват силни чувства. Тота Венкова го окуражава, че ще оздравее, а той мечтае да специализира хирургия, щом се завърне в родината си. Младежът

забелязва нейните способности и настоява пред близките й да бъде изпратена на обучение в Русия
 
Д-р Иван Янич скоро умира и е погребан в Габрово. След години Тота поставя паметник на гроба му, върху който пише: "Няма по-голяма любов от тази да положиш живота си за своите другари." Бъдещата лекарка дълго тъгува от раздялата със своя любим. Не се омъжва до края на дните си и няма свои деца. Но това не я озлобява. Напротив, добротворката помага на племенниците си - Тота, Иван и Кина, да получат отлично образование.
През 1878 г. Венкова отправя молба към Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург с горещото желание да се посвети на медицината. Един ден пристига щастливата вест - получава стипендия, за да учи в Русия. Още на следващата година тя заминава, за да сбъдне мечтата си. Стипендията й от 300 рубли е  отпусната от Санктпетербургското благотворително общество.
Скоро обаче Тота се връща в родината си поради здравословни проблеми. Ентусиазмът й и на практика - обучението й, са прекъснати заради сериозно белодробно заболяване. Болестта не я сломява. Напротив, през 1883 г. Венкова отново заминава за Санкт Петербург, където три години по-късно успешно се дипломира като доктор по медицина. Смята се за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението.
През 1893 г. тя специализира вътрешни и детски болести отново в същия град, а през 1895 г. - акушерство и гинекология във Виена. Когато се прибира у дома, българката взима дейно участие в създаването на първите курсове за акушерки към Александровската болница в София в края на XIX век. В тази дейност си проличават и учителските й умения, с които тя успява да предаде наученото и да помогне на повече хора. Докторката работи в няколко големи болнични заведения в Русе, Велико Търново, Варна и София. Труди се с въодушевление и любов към своите пациенти, а нейно правило е:

"Всичко за другите, нищо за себе си"

До 1900 г. Тота е училищна лекарка в Софийската девическа гимназия. В недобро здраве тя се оттегля от държавната работа през 1901 г. Тогава е на 46. Нейният дом в центъра на столицата - на ул. "Солунска" 13 и ъгъла на ул. "Христо Белчев", се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Там благодетелката приютява бедни и изоставени жени, за които се грижи и които лекува безплатно. Така до края на дните си помага на болни и безпризорни.
В книгата си "Бележити българки" (1933 г.) Петър Кепов пише за Тота Венкова: "Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия."
Д-р Венкова се смята от българските медицински историци за първата жена доктор у нас. Освен завидно красива, тя завладява с остър ум и интелигентност, а в житейския си път се ръководи от стремежа винаги да бъде максимално полезна за другите. С всеотдайност, упоритост и труд постига целите си, проявявайки блестящи умения и в двете си професионални сфери.
В края на живота д-р Венкова

оставя цялото си имущество на народа
 
Според нейното завещание, което се изпълнява едва през 1932 г., тя дарява на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум "Цар Фердинанд Първи" - 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца, и на Габровското девическо училище - 500 000 лв.
В навечерието на Коледа си отива д-р Тота Венкова. Погребана е в Централните софийски гробища. През 1997 г. по инициатива на Женското благотворително дружество "Майчина грижа", което пази нейни лични вещи, и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени в Габрово.
Идеята за това се заражда през 1985 г. По онова време главният лекар на Окръжна обединена болница "Д-р Тота Венкова" д-р Кольо Станчев пише писмо до д-р Александър Несторов - племенник на  Венкова, с предложение за пренасяне на нейните мощи в двора на болницата. Мисията е успешно завършена 12 години по-късно. На 29 май 1997 г. тленните й останки пристигат в Габрово. Три дни костите остават в църквата "Света Троица". Опелото се извършва от четирима свещеници, литийното шествие тръгва от мястото, където Тота е учила като дете.
В словото си нейният племенник д-р Несторов посочва: "С това възпоменание отдаваме заслуженото не само на първата българка лекарка, но и на възрожденката, хуманистката, общественичката и носителка на нови, прогресивни идеи в ранните години след Освобождението на България."
Надписът под барелефа на надгробния й паметник, написан от изпълнителя на нейното завещание Михаил Теофилов - писател и неин братовчед, гласи: "Д-р Тота Венкова, първата българка лекарка от Габрово, починала на 23 декември 1921 г. Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните! Мир на праха й!" Паметната плоча на къщата на ул. "Солунска" по проект на арх. Кирил Русков напомня за благодетелността на българката, за отношението й към нуждаещите се, за истинските стойности, които е имало здравеопазването ни тогава.
През 1971 г. Венкова е избрана за патрон на Габровската болница, която до днес носи името й. А през 2005 г. посмъртно е обявена за почетен гражданин на родния си град.


В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ