19 Ноември 2024вторник03:37 ч.

Краят на шведския социален модел

Скандинавската страна вече не е държавата закрилница, която познаваме от миналото

/ брой: 226

автор:Иван Аладжов

visibility 3109

Какви са първите ви мисли, когато стане въпрос за Швеция? Страната предизвиква, поне у мен, особено носталгично чувство по едно далечно, красиво, макар и студено, но уютно място. И като че ли най-вече я свързваме с клишето за хубави руси жени, безкрайни гори и чисти езера, музиката на АББА, вечните автомобили "Волво" и не на последно място - с легендарния социален модел.
За него през миналия век се говореше като за феномена на "шведското социално-икономическо чудо". Защото само за няколко години бедната аграрна страна се превърна в една от най-проспериращите и високо развити нации. Голяма част от този успех се дължеше на социалдемократите. След Втората световна война страната се управлява в продължение на 60 години от Шведската социалдемократическа работническа партия, която, макар и през последните 20 години да бе инфицирана от неолибералните идеи отвъд Океана, до началото на 90-те все пак се стараеше да обезпечи социалния статус на населението чрез политика на т.нар. благоденствие за всички. Но след стопанската криза от средата на миналото десетилетие партията рязко промени политиката си и зави остро към политическия център, което по-късно се оказа с фатални последствия за формацията и за страната.
Ако днес се вгледаме по-задълбочено в действителността в Швеция, ще установим, че не са останали много от тези добродетели от миналото. И като че ли сега само привлекателните блондинки и красивата природа могат все още безрезервно да бъдат свързани с положителните стереотипи за тази държава. Защото АББА вече отдавна не пеят. А вследствие на днешната глобална икономическа криза и тази страна бе обхваната от рецесия. Така например концернът "Волво" стигна м.г. до ръба на фалит и бе закупен от китайски инвеститор, което означава, че бъдещето му ще се определя вече в далечен Пекин.
И макар че във времената на финансова криза тази скандинавска страна все още е сред членките на ЕС с най-добри стопански показатели, което я нарежда сред първите в света по жизнен стандарт, в социален аспект Швеция днес е подложена на

силни ограничения

от управляващия консервативен кабинет. Въпреки че стопанският растеж през 2009 г. бе над +2%, а бюджетният дефицит под -1% (при излишък за 2008 г. от +2,5%) и държавна зъдлъжнялост от около 42% от БВП (+4% спрямо предходната година) - показатели, според които страната е сред малкото отличници, изпълняващи Маастрихтските критерии, дясното правителство в Стокхолм започна с ускорени темпове да демонтира и последните остатъци от даваната до неотдавна за пример шведска социална държава.
Бизнесът се възползва от ситуацията и пристъпи към масови съкращения. Това предизвика рязко покачване на безработицата, която достигна 10%. Този сравнително висок показател дори не отразява истинското ниво на незаетите. Защото много от тях са се записали формално като студенти, за да имат поне минимални социални права, или се водят за трайно болни и не се обхващат от статистиката. Подобно на съседна Дания, и в Швеция важи т.нар. Гентски модел за доброволна застраховка при безработица. Поради това много хора, докато са били заети преди кризата, не са се застраховали и когато днес ги застига безработицата, нямат право на помощи и съответно не влизат в статистиката. А общият брой на трудещите се без застраховка за безработица възлиза на 1 млн. души. Същевременно помощите за тези, които все пак са били застраховани, се орязват ежегодно.
Въпреки това "шведският социален модел" все още навява мисълта за силна социална държава, а тази асоциация буди вълнения сред по-социално ориентираните. Защото каквото и да прави Швеция, то е правилно - така все още разсъждават мнозинството шведи. Но зад това синеоко видение днес се крие доста мрачна действителност.
Шведската консервативна правителствена коалиция не се разклати от финансовата криза, която обхвана страната, дори спечели изборите от 19.9.2010 г. с 49,3% въпреки негативното развитие на заетостта и факта, че социалните услуги и здравеопазването ерозират, а социалната държава постепенно отмира. Същевременно ултрадясната неофашистка партия на Шведските демократи продължава да е във възход и влезе в новия парламент с 5,7%.
Шведските социалдемократи, които допреди 15-ина години редовно печелеха избори и бяха давани като основоположници на политиката за "Третия път" между капитализма и социализма, след като през последните години завиха надясно, загубиха над 1/3 от избирателите си. На последния вот те се сринаха до под 31%. Това е най-лошият им резултат от 1914-а насам. Загуби претърпя и Лявата партия с едва 5,6%, която след 1998 г. идеологически се доближи до социалдемократите. Само Зелените успяха да се подобрят на 7,2%. Общо т.нар. Ляво-зелен съюз постигна 43,6%.
Шведите рязко се

събудиха от своя розов сън

след убийството на социалдемократическия министър-председател Олаф Палме през 1986 г. Той имаше потенциала да остави след себе си страна, в която наистина да няма бедни, но финансовият срив в Швеция през 90-те години разби тази мечта. Всичко това хвърли социалната система в нестихващ хаос, от който тя не се възстанови. А основите на демонтажа й бяха заложени още от управляващите тогава социалдемократи.
Към тези отрезвяващи реалности може да се прибави и новата бедност в страната. Заплатите в много браншове бяха намалени през м.г., като работодателите оправдаваха действията си с твърдението, че по този начин ще запазят работни места. На хората не им остана друга алтернатива, освен да приемат това намаление пред угрозата да са безработни. Въпреки обещанията в много сфери бяха извършени жестоки съкращения и безработицата скочи. На пазара на труда днес най-болезнено се усеща кризата. Обявите за работа намаляха драстично, а броят на кандидатите за едно работно място нарасна многократно. В тази ситуация десният кабинет най-цинично реши да намали данъците за заможните.
И местната валута се срина. Само за последните 2 години кроната загуби над 20% от стойността си, което понижи покупателната способност на шведите спрямо еврозоната. Продажбите намаляха значително в сравнение с предкризисната 2008-а. Туроператорите отчитат силен спад на пътуванията.
Въпреки това консервативното правителство получи похвали от международните институции за начина, по който се справя с кризата. Въпреки че банкерите бяха възнаградени, а не наказани, докато останалата част от страната още не може да се съвземе от предизвиканите от кризата съкращения, разпродажби на активи на безценица и разбити мечти. А представата за добре смазания шведски модел, застрахован от шоковите вълни на капитализма, продължава да съществува, без вече да отговаря на реалностите в страната. Действителността е доста по-отрезвяваща.
Да вземем например здравеопазването. Шведите вече не могат да се радват на безплатни медицински грижи, а трябва да

плащат за посещение при лекар

ако въобще успеят да се доберат до него. Опашките са дълги, а системата е разтърсвана от проблеми. В сферата на психиатричните грижи, която е източник на много скандали, е налице вид авторитаризъм без аналог в Западна Европа. Хора са затваряни принудително с месеци за това, че не вземат лекарства, не им се назначава лечение или биват изхвърляни от системата в отчаяние и нищета. Психично болните умират в отделенията и в амбулаторна изолация. Дори няма благотворителни организации, към които да се обърнат, защото наивно се предполага, че здравеопазването в Швеция все пак функционира. Щастливци могат да се нарекат онези, които успеят да се доберат до някакво, макар и некачествено, държавно медицинско обслужване. На имигрантите, които нямат документи, дори не е позволено да получават здравни грижи. Не е лесно чужденците да се вместят в "социална система", изградена върху представата за т.нар. народен дом, чиито законни обитатели могат да са само родените в Швеция.
Страната е разделена на две класи хора - тези, които са в системата, и такива, които са извън нея. А принадлежността вече не носи толкова ползи, както едно време. Помощите за безработни дори са по-малки от тези в други страни, а достъпът до социална сигурност включва административен контрол в стил "Биг брадър", от който повечето други западноевропейци биха се отвратили.

Желязната хватка

на държавата продължава да съществува, въпреки че грижите, които преди вървяха успоредно с нея, вече почти ги няма. И макар шведите да не са наблюдавани от толкова много видеокамери като англичаните, животът им се следи зорко от армия чиновници. Наскоро бе приет закон, разрешаващ на властите да подслушват всички телефонни и интернет комуникации.
Както след войната Швеция бе авангардът на социалдемократическия модел за държава закрилница, така през последните 20 години тя се превърна в неолиберален експеримент за нейния демонтаж. И макар финансовият капитализъм да се провали навсякъде, това не се осъзнава в самата Швеция (както и у нас). Липсват мобилизиращи протести, които да раздвижат страната. Хората са апатични, стачките станаха почти непознати, профсъюзите залиняха. Масовите вестници са прекалено заети с представянето на поредната диета или на най-новата светска клюка. А населението все още не може да се откаже от вярата си в една държава, която вече не е това, което беше. Защото шведският модел за по-социална система е история.
От наша гледна точка Швеция може и да изглежда като оазис на благоденствието и спокойствието. Но в търсенето на по-хуманен социален модел тази страна вече не може да служи като пример, защото скандинавската социална държава закрилница реално вече не съществува. А началото на този процес даде преди години залитането надясно на социалдемократите и свързаното с това отслабване на цялото ляво политическо пространство в страната. Защото избирателят обръща гръб на уж леви партии, които в реалната си политика не преследват праволинейно обещаните социални цели.


Дори една от емблемите на Швеция и шведската стабилност -
концернът "Волво", стигна до ръба на фалита и бе закупен от китайски инвеститор

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ