18 Ноември 2024понеделник23:39 ч.

Мирослав МИХАЙЛОВ:

Трябва да оценяваме честно историята

Ще решим проблемите и на хората, и на партията си, ако знаем какво искаме, закъде сме тръгнали и накъде вървим, казва младият социалист в деня на 100-годишнината на организацията на БСП в Червен бряг

/ брой: 218

автор:Лилия Томова

visibility 3197

МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ е роден през 1970 г. в Червен бряг. Завършил е история и география във Великотърновския университет "Паисий Хилендарски", второто му висше образование е по публична администрация. Председател е на Общинския съвет на БСП в родния си град.
Женен е, има две щерки - малката е в осми, голямата - вече в 11 клас.

- Празник имате, г-н Михайлов, 100-годишнина на социалистическото движение в Червен бряг. Какво се случва при вас "по партийна линия" извън юбилея?
- На 23 септември отбелязваме тържествено кръгла годишнина - 100 години организирано социалистическо движение. На 14 септември 1910 г., пише го в дописка на предшественика на ДУМА - "Работнически вестник", в града ни е създадена партийна група на БРСДП (т.с.). Инициатори са осем души, първи секретар на организацията е Иван Катров. Той е подтикнал съмишлениците си да създадат партийната група, а осем души за тогавашните времена съвсем не са малък брой - все хора, обединени в мечтата си за прогресивното дело.
- Повод за размисъл ли е годишнината?
- Разбира се, особено заради активността и инициативността на тогавашните осем социалисти. Групата активно се включва в обществения живот, при това трябва да припомня, че Червен бряг възниква като селище около прокарването на жп линията София - Варна в края на ХIХ век и е оживен център. Районът е доста обширен, състои се от пет административни околии. Така че в началото на миналия век Червен бряг е бил ясно и дори ярко очертан като икономическо, по-късно и като културно средище. А населението е от много различни професионални, национални, социални категории, представители на различни съсловия. Не са много българските градове, толкова силно поляризирани тогава - търговци и индустриалци, от една страна, и наемни работници, от друга. Така че ясно е - много бедните започват да търсят човешка, социална, професионална защита, затова и новосъздадената партийна група не само участва в синдикалното движение, част от проявите на профсъюзите са инициирани от социалистите. Има данни, че нашите предшественици са участвали активно в създаването на първите синдикални организации в Червен бряг, например на въжарските работници - тогава в града ни е имало въжарска фабрика, на железопътните и шосейните работници. Има и сведения, че Георги Димитров е идвал поне три пъти в града ни, първия път около 1909 г., веднъж ни е посещавал заедно с Васил Коларов. През 1914 г. пък в Червен бряг идва дори човек от Социнтерна.
- Казва ли историята защо е идвал толкова висок представител?
- Дошъл е "по проблемите на социалистическото движение", казано иначе - да сдобрява широките и тесните социалисти в ония години.
- Защо ли ми се струва позната темата за "сдобряването"?
- Така е, позната е. Но докато се чудим "кои сме", а и "какви сме" в БСП, проблемите - и на партията, и на хората, няма да могат да бъдат решени. Това ще се случи, ако знаем какво искаме, закъде сме тръгнали и накъде вървим.
- Тези въпроси ли вълнуват хората от днешната организация на БСП?
- Да, много ги вълнуват. Но има и по-тревожни - препитанието на хората например. Преди 20-ина години градът ни беше икономически, промишлен център, всестранно развит - имахме и тежко машиностроене, машиностроителен комбинат "9 май", имахме отрасли на леката промишленост - фабрика за детски играчки, подразделение на ЦНСМ "Боряна" и много други места за работа. Това даваше препитание на семействата. Сега ситуацията е проблематична и много, много тревожна.
- Носталгия ли усещам в толкова млад човек като вас?
- Не е носталгия. И не "хваля комунизма", както биха ме обвинили доста от т.нар. демократи. Но колкото и клиширано да звучи, хората вече разбират - онези години, за които говоря, са особено значими в историята на България. Наистина все повече хора осъзнават това, а дали го признават е друг въпрос. На какво пък ние ще научим децата си е още по-друг въпрос. Аз например съм представител на поколението, израсло в края на 80-те години на миналия век, т.е. "застъпил" съм и част от "старото", и от т.нар. ново. Може и да съм субективен, но все ми се струва, че във всички случаи трябва да оценяваме честно историята. Да, сигурно е имало грешки. Но тях би трябвало да помним като урок, който не бива да се повтаря. Народът обаче живееше спокоен живот, съдя по себе си и по родителите си - можеха да ме изпращат и на екскурзии в чужбина, включително по линия на пионерската организация и на Комсомола. Колко родители сега могат да си го позволят? Днешното поколение е доста далеч от нашия тогавашен живот. Да не говорим пък за духовността, където "не могат да ни стигнат", и това е жалко. В голяма степен това е проблем и на съвремието ни, но в никакъв случай не бива да оставяме децата "на самотек", т.е. сами да намират верния път. Нека го търсят, но ние - родители, учители, представители на съвременното гражданско общество, не трябва да се примиряваме с бездуховността на младите и на цялото общество. Защото пътят на бездуховността е пагубен за нацията ни.
- От осем души преди сто години колко сте днес левите хора в Червен бряг?
- Левите хора сме много, а организираните социалисти - над 1500 души, всички гласуваме по съвест и се представяме винаги като първа политическа сила в общината. БСП при нас винаги побеждава. Като изключвам последните парламентарни избори - тогава "вълната ни отнесе". Но все пак месец преди тях, на изборите за Европейски парламент, БСП беше отново първа политическа сила в рамките на община Червен бряг.
- Как изглежда днес Социалистическата партия в очите на верните си поддръжници, на младите хора, на по-възрастното поколение, минало през битките?
- Честно ли? Хората са объркани - и заради приказките, разпространявани почти всеки ден, и от почти всички медии, например за лобизъм в партията ни, и за обвиненията в злоупотреби. И понякога споделят, че част от тези приказки може и да са, макар и донякъде, верни. Т.е. - "Все има нещо, щом се коментира..." Но трябва да си признаем, ако "има нещо", макар че не ми се вярва да е така. Или категорично да опровергаваме. Верният път е, ако има закононарушения, ние да си ги посочим, за да сме чисти пред хората, които още ни вярват. За да сме чисти и пред себе си.
- Как живеят младите социалисти?
- Имаме отскоро структура на  Младежкото обединение в БСП,  идеята е чрез нетрадиционни изяви, чрез дейности и събития, организирани от тях, да се привличат още млади хора за каузата. Не акцентираме върху думата "политика", мисля, че младите бягат от нея. Но политика се прави и без директна намеса, без лозунги.
- Това е най-трудно като че ли.
- Но не е невъзможно. Наскоро, преди около година и половина, инициирахме и създадохме Общински младежки парламент. В голяма степен БСП подпомага - с различни методи и средства, дейността му, подпомагаме младите хора, обществено ги ангажираме, даваме им възможност да се чувстват отговорни, да повярват, че след време - скоро или не толкова скоро, всичко ще зависи все повече от тях и от работата им.
- Т.е. давате надежда, най-трудното нещо на този свят.
- Никой не е и помислял, че е лесно да се върши партийната работа, щом е за хората и се върши от хора - няма как да е лесно. Но друг път няма.
- Как ще посрещнете достойния си 100-годишен юбилей?
- Тържествата на 23 септември ще започнат в ранния следобяд, в 13 часа, с изнесено заседание на Съвета на председателите на общинските организации от Плевен-област. Всички председатели на Общински съвети на БСП от района на областта ще се съберем в Червен бряг, а от 14,30 предвиждаме да започне кръгла маса с наслов "Социалистическото движение в Червен бряг - минало, настояще, бъдеще". Основният доклад  ще е на съгражданката ни доц. Емилия Лазарова, очакваме да се включат и д-р Димитър Иванов, който също е от нашия край, Иван Таков, член на Националния съвет на БСП, когото ние издигнахме, той е внук на Пеко Таков. Очакваме участие в обсъждането да вземе и Альоша Даков, син на Мако Даков, също "кадър" на нашия край. Те са свързани с корените си и не забравят това.
- Предстои заседание на конгреса на БСП наесен, г-н Михайлов. Какво ще кажете на делегатите и на ръководството, или още не сте решили?
- Да спрат разнобоя и разноговоренето,  да спрат "да се ритат по кокалчетата". Защото това обърква изключително много нашите членове и симпатизанти и разрушава мита за единството на БСП. Трябва ни по-динамична, по-активна политика, която да доказва, че БСП я има, че не се е "скрила в черупката си". Помните - през първите дни, когато се смени властта м.г., членовете ни оставаха с впечатлението, че нито има кой да ги чуе, нито някой се интересува от мнението им.
- Всъщност не е ли най-сетне време за вътрешнопартийните референдуми? Кога ще бъде пряко дадена думата на тези, които "гласуват в червено", вие как мислите?
- Мисля, че отдавна е време това да стане. По много причини, едната от които е, че всеки "червен човек" ще чувства, че е полезен, че гласът му се и слуша, и чува, че мнението му е важно. Пък и повече глави мислят по-добре от една или от само няколко. Ако биха ни питали по-често по най-различни теми - и на партията, и на обществото, щяха да чуят - БСП понякога задълго изчезва и от общественото пространство, и от медиите. Това не е добре, защото създава впечатление, че негативните приказки от страна на ГЕРБ срещу нас може би имат все пак някаква почва - за корупционните схеми например. Оставят впечатление и че БСП се примирява с оклеветяването.
- А хората, за които пряко гласувате на най-различни избори, идват ли да ви чуят?
- Най-често идва Румен Петков, идва и Георги Анастасов. На тях също казваме това, което сега споделям пред ДУМА. Преди години се притеснявахме да сме пределно откровени, сега бариерата падна, разчупена е, и така трябва да бъде.
- Пожелайте нещо на другарите си от партийната организация за славния юбилей.
- Най-възрастният ни член е на 94 години, най-младият е 19-годишен. Всички да са здрави - пожеланието е традиционно, но е важно. А от високата трибуна на ДУМА пожелавам на всички вяра. Аз вяра имам, убеден съм, че съпартийците и симпатизантите ни също продължават да вярват в най-справедливата идея на света, в нашата идея. Ако успеем да изградим доверие в партията си и между самите нас, няма да бъркаме посоката. За да има надежда за децата ни, и тя да е - лява България.
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ