"Средноаритметичната" пенсия увеличи възрастните с доход над 1000 лева

Аида Паникян

Усиленият ръст на пенсиите през миналата година почти удвои броят на възрастните хора с месечен доход над 1000 лева. В края на 2022 г. това са около 280 000 души при приблизително 131 000 през 2021 г. Данните от статистически бюлетин на НОИ сочат, че вече 13,8% от пенсионерите получават месечно такива пари, докато година по-рано са били едва 6,4%. 

Увеличението на тавана на пенсиите от 1 октомври 2022 г. на 3400 лв. също даде възможност на повечето възрастни да получават реалния размер на пенсиите си. Е, не е зле да си припомним, че огромен дял в процес имаше и екипът на тогавашния министър на труда и социалната политика Георги Гьоков.

През 2022 г. общо са се пенсионирали 97 590 души с пенсии от ДОО. От тях нововоотпуснатите лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са на 52 884 души. 

У нас възрастта за пенсиониране постепенно се увеличава. След реформата в пенсионната система от края на 90-те години, бе въведена т.нар. точкова система, но по-късно тя бе отменена. През 2000 г. жените можеха да се пенсионират на 55 г. и 6 месеца при стаж поне 32 г. и 6 месеца. Мъжете имаха право на пенсия на 60 г. и 6 месеца и 37 г. и 6 месеца стаж. Всяка следваща година обаче, постепенно се увеличаваха и възрастта, и стажът за двата пола. 

Въпреки недоволството на хората, подготвящи се поне психически да се оттеглят в заслужен отдих, България, като много други страни по света, бе принудена да увеличи възрастта за пенсиониране. Ако през 2013 г. с осигуровките на 100 работещи българи са се плащали пенсиите на 78 възрастни, то десетина години по-късно осигуровките на един работещ 

издържат двама пенсионери. 

Според някои прогнози след 10 години работещите изобщо няма да могат да издържат осигурителната система, тъй като населението прогресивно застарява. Освен това младите или бягат бързо от Родината в чужбина, веднага след като завършат ВУЗ, или пък изобщо нищо не похващат. Според НСИ половината от хората на възраст между 18 г. и 29 г. не работят.

Това влошава картината на пазара на труда и от една страна налага увеличаване на възрастта за пенсиониране, а от друга - принуждава пенсионерите да продължат да работят. 

Тази година през март тази година бяха преизчислени пенсиите на около 336 000 пенсионери, които продължават да работят на трудов, не на граждански, договор. Сред тях има много лекари, сестри, акушерки, както и хора от други професии, в които страната ни изпитва тежък недостиг на квалифицирани кадри.   

Промените в Кодекса за социално осигуряване от 2015 г. въведоха други правила. От 2016 г. жените имаха право на пенсия при навършени 60 г. и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца, а мъжете - съответно на възраст 63 г. и 10 м. и стаж от 38 г. и 2 месеца. Тези правила действат и до момента. През 2023 г. право на пълна пенсия имат жените на 62 г. и стаж 36 г. и 4 месеца и мъжете на 64 г. и 6 месеца и осигурителен стаж 39 г. и 4 месеца. Постепенно възрастта и стажът ще се увеличават от 2037 г., когато и мъже, и жени ще могат да се пенсионират на 65 г. съответно със стаж 40 и 37 години. 

Но дали и тогава осигуровките на работещите ще бъдат достатъчни, за да обезпечат пенсиите? А и у нас все още не са рязко разграничени осигурителната система от системата за социално подпомагане.