Митко Щерев: Публиката е единственият съдник

Любимият на поколения българи композитор МИТКО ЩЕРЕВ не се нуждае от представяне. Кой ли не знае, че е автор на безброй хитове, изпълнявани не само у нас, но и в чужбина. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Русия, Чехия, Германия, Франция, Холандия и Италия. Пише незабравими музикални композиции към филми, сред които темите в "Адаптация", "Осъдени души", "Скъпа моя, скъпи мой", "Завръщане от Рим". Основава култовата група "Диана Експрес" (1974), кръстена на влака, свързващ София и Ямбол. Именно в този град на 28 януари 1946 г. се ражда бъдещият автор на "Душа", "Наследство", "Утре", "Молитва за дъжд", "Северина", "Блус за двама", "Синева", които ще останат завинаги в златната съкровищница на българската музика. От дете свири на акордеон, а после и на фагот в музикалното училище в Пловдив. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в града под тепетата. Професионалната си дейност започва в средата на 60-те години като ръководител на оркестъра на Емил Димитров "Синьо-белите". Именно за него пише и първата си песен "Нора" (1967). След няколко години ръководи оркестър "Маковете", който свири с примата на българската популярна музика Лили Иванова. Известно време работи и с двамата най-обичаните певци у нас. После изцяло е отдаден - изпълнителски и творчески - на "Диана Експрес". Негови шлагери се пеят още от Васил Найденов, Маргарита Хранова и други прочути имена. Открил е много от утвърдилите се по-късно музиканти, превърнали се в звезди. Написал е над 300 песни и темите на повече от 37 игрални и документални филма. През 2005 г. става носител на Голямата награда на Ямбол. Издава биографичната си книга "Забравих си часовника на пианото" (2010), в която описва, освен своя житейски път, и историята на "Диана Експрес". Мелодиите му радват милиони. А той с усмивка споделя, че е щастлив и благодарен на Господ - за дадения свише талант и възможността да усети искрената любов на хората.

"Хората посочват коя песен е хит, а времето определя нейния живот"

"Не съм от авторите, които се интересуват преди всичко от себе си"

"Творците са приятели със самотата"

"Престоят ми в пансион за сираци ме научи да уважавам по еднакъв начин всички"

- И с творчеството, и с излъчването си създавате усещането, че сте ведър композитор и човек. С усмивка ли посрещна Митко Щерев 75-годишнината си или с тъга?

- Повечето от хората, които са творци, са приятели със самотата. Аз не правя изключение. Затова ще отговоря така: Посрещнах юбилея си с усмивка и тъга, която бързо се превърна пак в усмивка, когато видях най-малката ми внучка Катрин как направи първите си няколко крачки в живота си.

- Имате ли склонност да правите равносметка за отминалото време покрай рождения си ден?

- За първи път ми задават този въпрос. Като се замисля, стигам до заключението, че през 10 години наистина си правя равносметка, но само за музиката, която пиша. Неслучайно през 2014-а записах наново 10 песни на "Диана Експрес", които включих в албума "40 години Диана Експрес - 10 златни хита". А миналата година направих същото с три от най-популярните си филмови теми, които с още девет от последните ми филми включих в диск със заглавие "Осъдени души - Селекция 2020". Направих това, защото не бях доволен от качеството на звукозаписа. Сгрешил съм и се опитах да оправя нещата.

- Чувствате ли се достатъчно оценен и признат в родината си? Къде сте чували най-силните аплодисменти за музиката си?

- Няма да повярвате, но по отношение на концертната ми дейност най-голям успех имах през 2019 година. Доста абсурдно е това, което ще кажа. Трябваше да навърша 74 години, за да постигна този връх. И това се случи на десетте концерта на "Диана Експрес" със симфоничния концерт на Русенската опера в проекта "Диана Експрес - Симфони". Имахме невероятен успех и препълнени зали, но не това ме впечатли. За първи път публиката на тези концерти показа истинско уважение както към мен и музиката ми, така и към групата. Подобно нещо не съм изпитвал. Използвам това интервю да благодаря на всички, които участваха в тези концерти, и най-вече на хората, които ги посетиха.

- Съжалявали ли сте някога, че не сте заминали да живеете в чужбина?

- Не съжалявам. Исках да се занимавам с музика. Това беше мечтата ми и тя се сбъдна. Според мен е по-важно да осъществиш мечтите си, а не къде ще се случи това. Разликата е в материалните придобивки, а не в духовното усещане. Първото никога не е било водещо в живота ми.

- Коя от вашите композиции по най-добрия начин ви представя като творец? 

- Когато говорим за поп музика, мисля, че е без значение дали авторът има любими песни. Публиката е тази, която посочва коя песен е хит, а времето определя нейния живот. И друг път съм казвал, че в поп музиката има някои коварни закони, които никой не може да промени. Един от тях е, че от песните, написани за една година, продължават да живеят само един процент от възможните сто. Другите просто изчезват в небитието. Аз, например, винаги съм харесвал темата от сериала "Завръщане от Рим" повече от музиката ми към "Осъдени души". Публиката е на обратното мнение и аз приемам това, защото не съм от авторите, които се интересуват преди всичко от себе си.

- Музиката ви към филма "Осъдени души" е наричана "една от вечните български мелодии". Съгласен ли сте с подобни думи? Или има друга ваша композиция, която според вас още повече заслужава да остане в историята на музикалното наследство на страната ни?

- Последният кинопроект беше работата ми в 5-серийната документална продукция "С нами Бог" на режисьора Степан Поляков. Централната тема на филма е мое голямо постижение. Наистина е невероятна, но, както казах преди малко, има само един съдник и той е публиката.

- Наскоро представихте кавър към един от вашите безспорни хитове - "Хризантеми". Защо решихте, че тази песен има нужда да бъде актуализирана 45 години след създаването й?

- Използвах голямата пауза от КОВИД епидемията, за да осъществя една моя стара мечта: да направя кавъри на "Хризантеми", "Осъдени души" и "Стари, мой приятелю". Има стихове, които преминават през времето, защото тематиката и драматургията в тях е вечна. Стиховете на песните, които току-що споменах, са точно такива и са написани от Иля Велчев. Скоро ще представя новата версия първо на песента "Осъдени души", а после и кавъра на "Стари мой приятелю". Не мога да не спомена, че точно тези три песни бяха няколко години водещи в програмата на Лили Иванова и много хора в България ги определят като хитове, както и факта, че в продължение на две десетилетия "Хризантеми" беше много популярна в Русия.

- Популярността на коя от вашите композиции ви изненадва, тоест не сте очаквали, че хората толкова много ще я харесат?

- Бях изненадан от "Балада за Пловдив", "Адаптация" и оркестровата версия на музиката ми към "Осъдени души". Ще прибавя и дуета от филма "Скъпа моя, скъпи мой". Сега, като се замисля, е видно, че и четирите композиции съм писал за филми. Може би това ме е заблудило да ги подценя.

- Колко често си спомняте годините, прекарани в пансион за сираци? Щяхте ли да сте сегашния Митко Щерев, без да минете през подобно изпитание на съдбата?

- Бях по стечение на обстоятелства, независещи от мен, три години в пансион за сираци и четири в Пловдив, Престоят ми там ме научи да уважавам по еднакъв начин всички хора, с които работя и общувам. Нещо, което много ми помагаше, особено в концертната ми дейност през годините. Помага ми и сега.

- Защо според вас в България скандал може да предизвика дори раздаването на компенсации на някои поп звезди за това, че не получават пенсии?

- Скандала го предизвикаха тези, които не бяха включени в списъка. И то по начин, който ми напомня едни хора, които стоят с бакелитови чашки на светофарите в София. Съжалявам, че ще го кажа, но това си е явна просия на обществено ниво и липса на достойнство. Все пак става въпрос за награди.

- Харесва ли ви музиката, която се създава от млади композитори и аранжори?

- До 2000 година поп музиката за много хора беше духовна храна. Две десетилетия след това, според мен, поп музиката вече има друго предназначение. Харесвам младите автори и изпълнители и не ги критикувам, защото това е тяхното време и те правят музика по своя си начин. 

- Наближават избори. Ще гласувате ли?

- Да, ще гласувам и призовавам всички да направят това.