18 Ноември 2024понеделник14:50 ч.

Черно на бяло

Българи, на колене! Разстреляха Заимов!

Генералът: Изгорях за отечеството, за което все злина събирам

/ брой: 87

автор:Христо Георгиев

visibility 10161

Генерал Владимир Заимов (1888 - 1942) е загадка и днес. Не толкова заради дейността си, а заради мотивите, които довеждат един от героите от войните, носител на два ордена "За храброст", до "Осанна" и "Разпни го". Осъден е за шпионаж в полза на Съветския съюз по време на Втората световна война, арестуван на 23 март 1942 г. преди заминаването на Борис ІІІ при Хитлер - с това царят доказва вярност пред фюрера, когото трябва да убеди българи да не воюват на фронта срещу Русия. Това го пише тогава френският военен аташе Шебание в доклад до своето правителство. 

Днес, в Деня на победата над фашизма - 9 май, ще се опитаме да разсеем преди всичко мъглата около човека Владимир Заимов. Не, "Азорски" не е комунист, той наистина е безпартиен патриот, който вижда като малцина други, че обвързването на България с Германия ще доведе отечеството до нова катастрофа, че изходът е единствено в "Съюз със СССР", в славянската солидарност. Предвижданията му се сбъдват 100%, а катастрофата не се случва само защото на Парижката мирна конференция през 1946 г. "братушките" не го позволяват.  

Документите, които ви предлагаме днес, показват в изумителна светлина Заимов, който, както ред други наши национални герои, след Отечеството обича най-много своето семейство. Неговите позиции са актуални и сега, защото до болка е ясно, че спорите на фашизма са като тези на злокачествения американски гнилец по пчелите - могат да оцелеят над 50 години и издържат на всичко, с изключение на безмилостното изгаряне.

Генерал Заимов, българският Рихард Зорге, също изпраща съобщения до Центъра в Москва, които, както ще прочетете, съдържат безценна информация за съветското военно командване. Включително за деня 22 юни 1941 г., в който Германия ще нападне Съветския съюз. В спомените си неговият резидент Яков Савченко разказва как "Азорски" спешно е поискал среща с него, за да му го съобщи лично.

Правителството на Съветския съюз награждава посмъртно Владимир Заимов с най-високите си отличия: орден "Червено знаме (1966), орден "Ленин" (1972), звание "Герой на Съветския съюз" (30 май 1972). 

А у нас днешните неофашисти се опитаха да изтрият и спомена за него, премахнаха името му отвсякъде, където им щукна, само на едно място то остана непокътнато - в народната памет.  

Из книгата на проф. Недю Недев, "Генерал Владимир Заимов, личност, дело, епоха", Държавно военно издателство, 1973. 

... Тази страна от дейността на Заимов досега е слабо проучена. Поради това представлява голям интерес публикуването на сведенията, които се съдържат в автентичните документи. 

"През юли 1938 година - четем в тези документи - с генерал Заимов се запознава военният аташе на Съветския съюз в България полк. А. И. Бенедиктов. 

През ноември 1938 на една от срещите с Бенедиктов Заимов съобщил, че той и редица негови другари, главно от средата на офицерите от запаса, са съгласни да присъединят своите сили за борба против немското политическо и икономическо проникване в България. В беседите си той разкрил своите симпатии към Съветския съюз... Предвид симпатиите на Заимов към Съветския съюз, неговата ненавист към фашизма, към нацистите и към съществуващия в България политически строй, той през януари 1939 година бе привлечен на работа в съветското военно разузнаване и му бе даден псевдонимът "Азорски".

Капитан I ранг М. Кореневски, полковник А. Сгибнев, "Жизнь в борьбе", "Красная звезда", 1.VI.1972.

Из полицейски доклад, юли, 1941 г.:

"По донесение от с.с. тази група начело с о.з. ген. Вл. Заимов (наречен "Червения генерал") и хората около него - о.з. полк. Борис Захариев, о.з. полк. Абаджиев, о.з. полк. Тодор Вълчев и о.з. полк. Димитър Спасов, известни с големите си симпатии, които хранят към СССР, в последно време са изпаднали в една необичайна за тях среща във връзка с войната, която се води на Изток, и не пропущат случай да защитават тезата на СССР и да обвиняват Германия като нападател. В критиката си по тази война намесват и критикуват възприетото становище на нашата държава, респективно правителството, спрямо СССР. О.з. ген. Вл. Заимов чрез лицето Генчо П. Цветков е в постоянен контакт с ръководещи лица от комунистическата партия, а чрез жена си - с лица от съветската легация. 

ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е. 857, 117

... От дълго време службата разполага със сведения, че о.з. г. Вл. Заимов е във връзка с военните аташета на съветската легация в София и се подозираше, че е в услуга на съветското военно разузнаване. Нареди се наблюдение и проследяване, в резултат на което бяха установени многобройни срещи на Заимов с военното аташе полк. Дергачов, помощника му майор Середа и Савченко - секретар на военното аташе ген. Иконников. 

Арх. МВР, С-10416, л. 206

Из съобщенията на Заимов до Центъра в Москва

3 юни 1940 г.

От септември 1939 година от Германия за България пристигнаха... хиляди немци. Военните са повече от 1000 души. Немците живеят в София, Бояна, Овча купел, Княжево и други населени пунктове... В щаба на българската армия работят тайно двама немци.

4 и 5 януари 1941 г.

От 25 ноември 1940 година до 1 януари 1941 година в Северна България пристигнаха 6000 немски военни. Щабовете на ПВО с немската защитна артилерия са установени в Плевен, Ловеч, Враца, Балчик.

По сведения, получени от правителствените кръгове, е известно, че Филов е заминал за Виена за среща с Рибентроп. На срещата ще бъдат обсъждани принципиални въпроси от вътрешната и външната политика на България относно:

а) откритото присъединяване към Оста;

б) активно сътрудничество със страните от Оста;

в) допускане на немските войски през територията на България.

Българските управляващи кръгове са решили да бъдат пуснати немските войски.

От Унгария пристигна човек, който съобщи, че през декември 1940 година са преминали 260 немски ешелона за Румъния, само на 28 и 29 декември през Будапеща са преминали 12-15 хиляди немски войски.

11 януари 1941 г.

На 5 януари във военното училище се е състояло съвещание на висшия команден съвет на българската армия. На съвещанието е говорил цар Борис, който е обърнал внимание на тежкото положение в България и призовал да бъдем готови за война.

Военният министър разяснил на участниците в съвещанието, че в началото на март частите трябва да са в пълна мобилизационна готовност.

2 март 1941 г.

На 28 март от 17 часа в масов порядък започна прехвърлянето на немските войски през гр. Русе. Досега са прехвърлени 50 000 души.

Арх. МВР, Сведения полученные от генерала Заимова В. С. (Азорскога) в течение 1939-1942 г.

Из спомените на полковник Яков Семьонович Савченко:

Някъде през втората половина на април 1941 г. аз се готвех да отида на среща с човека, който ме чакаше на уреченото място. Неочаквано ми съобщиха, че се е явило момчето разносвач от магазина и ми е донесъл кошница с вино и закуски. Аз дадох бакшиш на момчето и незабавно отидох в кабинета си, за да "прочета съдържанието на пратката."

Работата е в това, че с подобни "подаръци" ние "кореспондирахме" с Генерал Заимов. В кошницата се оказаха бутилки вино и три кутии рибни консерви, което означаваше "търся ви срочно", а три кутии миноги подсказваха, че аз съм длъжен бързо да отида в конспиративна квартира щ 3, разположена край село Княжево.

Генералът ме чакаше на входа на неголям дом. Той ме пропусна да мина напред, в уютна стая. Видът на Владимир Стоянович беше крайно замислен. Като не свалях очи от лицето му, аз запитах:

- Защо така екстрено ме повикахте, какво се е случило?

- Засега още нищо страшно не се е случило, но може да се случи в най-близко време. Разполагам със сведения, че се готви нахлуване на немските войски в Русия, без да се обявява война. Това трябва да започне на разсъмване на 22 юни.

- Вярвайте ли Вие, Владимир Стоянович, в достоверността на тези данни?

- Не мога да не вярвам, сведенията изхождат от надежден източник и заслужават сериозно внимание. Върховното командване на Хитлер се интересува от Изток и само от Изток. Натам се придвижват ешелони с жива сила и военна техника на немците. Русия за Хитлер е трън в очите. Моля ви да проверите сведенията ми по други канали.

В. "Ленинска смена", Казахстан, "Красный генерал", Воспоминания Я. С. Савченко, 6.VI. 1972 г.

Из радиограмите на ген. Заимов до съветското разузнаване:

Преминаването на немските войски през България ще започне след ледохода на Дунав. Предполага се, че понтонните мостове ще бъдат по посока на ж.п. линиите.

В Русе два специални немски кораба правят подготовка за миниране на Дунав. Работи се само нощем.

Към края на май немците трябва да изтеглят войските си от Балканите. Ще останат само три мотодивизии: 37 и 38 в Гърция, 40 - в Югославия.

По Дунава минаха 30 немски подводници...

В района на Драгоман, Червен бряг, Стара Загора се преобръщат немски ешелони с техника и продоволствие. В Гърция и Югославия се разгръща партизанското движение. Западна Сърбия и Босна са в ръцете на партизаните.

Из очерка на А. Стибнев и М. Корневски  "Подвигът на генерал Заимов" в сборника "Хора на мълчаливия подвиг", Партиздат, 1984.

Генерал Заимов пред съда:

Обвиняват ме, че съм изменил на България. Обвиняват ме, че съм участвал в организирането на съпротивителни центрове в славянските страни. Но с какво тия центрове, ако наистина са съществували, са увредили на страната ни - на България, според нашите закони? Като българин и славянин, аз правех само едно - изпълнявах свещения си дълг към България и славянството...

Истината е само една - аз обичам своя народ, служих му вярно и предано през целия си съзнателен живот. Никога не съм вършил нещо, което да увреди на България. Ако някой е увредил на страната ни, то това са фашистите и техните слуги, които искат славянството да бъде тор на хитлеристите... Те се опияняват от мисълта, че Германия ще победи и ще завоюва Съветския съюз. Забравят, че всяка завоевателна война е обречена на предварителен неуспех; че с никакви технически средства не може да се потъпкват естествените исторически закони на развитието на човешкото общество. Обвиняват ме, че съм бил съветски шпионин, че съм продал страната ни. Аз не съм шпионин. Шпионите служат за пари, а аз никому за нищо не съм се продавал. Като офицер и гражданин аз считах и считам, че бях и съм задължен да изпълня дълга си. Да предпазя войската ни да не тръгне, а офицерството да не я поведе като наемник срещу нашите братя. Защо трябва да ставам престъпник към себе си? Аз участвах във войни, които бяха лъжливо наречени освободителни и обединителни. Последиците на тия минали войни ние носим досега и сигурно още дълго ще се чувстват от народа ни. Участието ни обаче в тая безумна война на страната на фашистите ще бъде гибелно... 

Из предсмъртното писмо на ген. Заимов до семейството му:

Мили и скъпи мои Анечка, Стьопа и ти малко Клавдинче, което трябва малко да се лишиш от помощта на твоя татко, всичката ми мисъл и мъка в тия тежки дни са само за вас. Ще можете ли вие поне да ме разберете и да ми простите мъките, които за втори път, и то толкова тежко ви донасям. 

За мен никаква надежда в живота занапред не грее. Всичко трябва да очаквате и да се грижите само без мен и моята помощ да го носите, затова ще почна с делова работа, а после ще се помъча да ви обясня поведението и работите си, за да ме разберете и простите това, което чакам от закона и законната власт. Прехраната ще ви е тежка. За лош ваш късмет имахте другар и баща, който зле се грижи за семейството си, а все за нещо друго. Оставям ви без средства с една къща цяла в дългове и без начин за препитание. Ще трябва да се лишите от много работи и много работи да промените. Стьопа, ти трябва да ме отмениш и в любов към майка си и сестричката и в поддръжка поне догдето порасте бъди й нежен, не груб защитник.

Най-големият ми ужас беше когато се научих, че и Стьопа и ти сте били арестувани. Дали наистина стана това или казаха само за морален удар?

Сега да пиша за моята работа, че са ми дадени само пет листчета.

Ти помниш колко се сърди, когато аз ходих у руското аташе и когато жена му идва у нас. Оттогава се запознах и станах симпатичен на хората от легацията, та през 1941 г. се увлякох, та им давах някои общи сведения. За тази работа ще ме обвинят в шпионаж, предателство и какво ли още. Тамам храна за моите врагове. Сигурен съм, че моите обяснения защо съм направил това няма да бъдат приети, но вие си ги знаете и да ме вините по-малко за злото, което ви оставям. Ти, Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от вчера съм бил. Аз ще изгоря в това убеждение и в това проклето желание все да съм полезен на това отечество, за което все злина събирам.

Но настъпи, уви! Войната... Русия стана официално наш противник, а аз продължих да срещам съветски хора. Защо съм продължил - ето въпроса, който всички ще искат да зададат. За пари - ще викнат мнозина, които не ме познават, но вие всички виждате колко ги имахме, че постоянно бяхме в недостиг. Знайте вие - не е за пари, а за една идея, която малцина ще разберат...

Много, много ви обичам и всичко бих дал само още веднъж да ви прегърна и цeлуна. Гледайте да утешите и нашите скръбни майки и близките. Много ви обичам.

Влади

[12 април 1942 г.]

Н[ачалници] не корете полицаите. Те ме добре пазеха, но който е решил да свърши, никой не може да го спре.

Протокол за разстрела на генерал Владимир Заимов:

Днес, 1 юни 1942 година, 21 часа, в столицата София, съгласно протоколно определение на Софийския военнополеви съд, взето в заседанието му същия ден, с което се постановява прокурорът на същия съд да приведе в незабавно изпълнение съгласно чл. 681 (нов) от Военносъдебния закон присъдата на същия съд щ 418 от 1.VI. т. г., с която е осъден по член 112 от Наказателния закон на смърт чрез разстрелване о.з. генерал Вл. Заимов, родом от Кюстендил, живущ в гр. София.

Същата присъда след прочитането й от прокурора на Софийския военно-полеви съд подполк. Илия Николов в присъствието на подполк. Вл. Григоров и капитан Димитър Радев и след изповядането му от свещеник Петър Киров бе приведена в изпълнение, като осъдения о.з. генерал Владимир Заимов биде разстрелян от команда войници. След констатирането на смъртта от лекаря д-р офицерски кандидат Любомир Славчев трупът на осъдения бе предаден на капитан Радев от Столичното военно комендантство за погребване. 

За удостоверение на горното се състави настоящия протокол.

Архив МВР, С-101416, т. т, л. 119

Енциклопедия "Всемирная история"

На 1 юни 1942 г. в деня на обявяването на присъдата Заимов е разстрелян. Действията на "червения" генерал са били признати за безкористни, защото в противен случай законът предполага екзекуция чрез обесване. Радио "Москва" в същия ден съобщава: "Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов", а на Източния фронт в памет за него за 1 минута са били прекратени артилерийските изстрели. 

През май 1945 г. присъдата е била преразгледана и отменена, а Заимов е реабилитиран. Останките му са пренесени от София в Плевен, където са тържествено погребани.  

https://w.histrf.ru/articles/article/show/zai_mov_vladimir_stoianov

https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4От сайта на ДУМА може да гледате емблематичния игрален филм "Цар и генерал" с Петър Слабаков и Наум Шопов (1966): 
https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ