Ратификацията на СЕТА - шанс за БСП

През миналата седмица се случи нещо колкото очаквано, толкова и неочаквано - президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за ратификацията на търговското споразумение с Канада СЕТА. Очаквано беше, защото това беше едно от предизборните му обещания. Неочаквано беше, защото, след като беше избран, президентът сякаш забрави за темата и ни остави да се чудим дали наистина смята да изпълни обещанието си. Е, изпълни го. За което заслужава само адмирации.
В мотивите на президентството четем следното: "като международен договор СЕТА е споразумение със смесен характер и включва въпроси от изключителната компетентност на ЕС, от националната компетентност на държавите членки и от споделената компетентност между ЕС и държавите членки. СЕТА засяга практически всички сфери на обществения живот, което налага гражданите и институциите да имат яснота за естеството на такива споразумения и мястото им в българския конституционен модел. Ратифицирането на такива споразумения, които предопределят развитието на държавата в дългосрочна перспектива, следва да става с максимален консенсус."
По принцип чисто търговските споразумения са от изключителната компетенция на ЕС. С влизането си в ЕС сме отдали правомощия да сключва такива на Брюксел. Това означава, че след като Европейската комисия договори подобно споразумение, то се нуждае от ратификация единствено от Европейския парламент, след което влиза в сила на територията на целия съюз. СЕТА обаче не е такова споразумение, както се вижда и от мотивите на президента. СЕТА е смесено споразумение, което пък означава, че в него са договорени текстове, които не засягат единствено търговията и съответно не са единствено от компетенцията на ЕС, а се изисква и ратификация от 32-та национални парламента, които влизат в състава на ЕС (парламентите са повече от броя на държавите заради Белгия, където федералната структура на държавата изисква допълнителна ратификация от регионалните парламенти на отделните провинции). Въпреки че и ЕК, и някои пишман експерти на родна почва се опитваха да ни убедят, че СЕТА е само едно търговско споразумение, от него не произтича нищо различно от това, което произтича от всяко стандартно търговско споразумение, очевидно не е така. ЕК бе принудена да признае това под натиска първо на гражданското общество в Европа, а след това и на някои държави, които държаха да имат думата при ратификацията на СЕТА. Междувременно излезе и решение на Съда на европейския съюз по казуса с подобно споразумение, сключено между ЕС и Сингапур, което ЕС отново искаше еднолично да ратифицира, но според съда всички подобни споразумения ще трябва да получат ратификация както от Европейския парламент, така и от националните такива.
В този смисъл искането на президента е съвсем резонно. Нататък в мотивите му се пояснява и защо точно е направено то: "Искането е за тълкуване на разпоредбите на Конституцията, свързани с условията за ратифицирането и действието на такива смесени международни договори (чл. 5, ал. 4 и чл. 85, ал. 1, т. 9), участието на Република България в ЕС (чл. 4, ал. 3) и икономическото развитие на държавата (чл. 19 и чл. 20)." Член 4 казва, че България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Член 5 се отнася до мястото на международните договори в правната рамка на страната и постановява, че те се ползват с предимство пред частите от националното законодателство, които евентуално биха могли да им противоречат. Интересни са членове 19 и 20.  Според втората алинея на първия "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя" - нещо, което категорично няма да се случи със СЕТА. Всъщност СЕТА ще направи точно обратното, както вече сме писали. Член 20 пък казва, че държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната. Още нещо, което категорично няма да се случи при приемане на СЕТА. Особено важен обаче може да се окаже чл. 85. В него се съдържа много ключов текст - "Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители." А т. 9 гласи, че договорите се ратифицират от НС, когато "предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция". Няма никакво съмнение, че е така, тъй като СЕТА предвижда създаването на орган за регулаторно сътрудничество, който ще има наднационални правомощия - държавите няма да участват в него и ще трябва да се съобразяват с решенията му. Така,  ако Конституционният съд даде положително тълкувание по този член, за да бъде ратифицирана СЕТА, ще са необходими най-малко 160 гласа. Няма съмнение, че президентът очаква именно такова тълкуване от Конституционния съд, след като говори за "максимален консенсус".
След изборите през пролетта разпределението на силите в българския парламент показва, че тези 160 гласа могат да бъдат набавени само със съдействието на БСП. Защото е вярно, че другите парламентарни групи събират точно 160 гласа и без нея, но едва ли може да се разчита на това, че всичките тези 160 души ще бъдат на работа в този ден. Все пак българските депутати не са известни с дисциплината си. Още повече че, ако съдът потвърди хипотезата на президента, стандартния начин за определяне на мнозинство и взимане на решения в НС - 50% от присъстващите плюс един глас - няма да се прилага. При този вариант независимо колко народни представители присъстват в залата 160-те гласа остават твърда величина.
Писали сме многократно, в интернет също може да се намери достатъчно информация, но ще повторя още веднъж - СЕТА не носи никакви ползи за България. Визите, с които правителството на ГЕРБ се опита да манипулира общественото мнение през миналата година, а) не влизат в обхвата на споразумението и нямат нищо общо с него и б) трябва да паднат така или иначе по съвсем друго споразумение между ЕС, от една страна, и САЩ и Канада, от друга. Това е следствие от принципа на реципрочността, приет от ЕС - ако една държава налага визи на страна или страни от ЕС, то същата държава би трябвало да очаква влизането на нейни граждани на територията на ЕС също да става с визи. Понастоящем САЩ и Канада изискват визи от гражданите на няколко европейски страни, сред които България и Румъния. Т.е. въпросът с визите се разрешава през съвсем друга процедура и засяга съвсем други аспекти на отношенията между Европа и Северна Америка. Срамно за правителството на ГЕРБ е, че се опита да приравни един толкова мащабен договор със значително по-простия проблем за визите и затова критиките, че за пореден път заменяме кон за кокошка, са напълно оправдани. Още по-срамни бяха заявленията на Меглена Кунева - тогава министър по европейските въпроси и вицепремиер, - че България не трябвало да пречи на големите държави в ЕС и затова трябвало да подписва всякакви такива договори, без много да се дърпа. Но това не е нещо ново за българската политика.
Новото дойде в лицето на лидера на БСП Корнелия Нинова. По време на предизборната кампания, а и преди това станахме свидетели на рядко събитие по нашите географски ширини - лидер на българска партия си позволи да защити националните интереси, вместо да избълва обичайните клишета за "евроатлантически цености", "цивилизационен избор" и т.н., когато в крайна сметка става дума за обикновено слагачество и предателство на българските интереси заради някое потупване по рамото от "началниците", службица в ЕС или любимото на премиера "конграчулейшънс". Българските политици обаче трябва най-накрая да разберат, че не са в детската градина, където похвалите на учителката са най-голямото признание за успех, а са избрани с волята на народа да защитават интересите именно на същия този народ.
Оттук нататък думата имат първо съдът, после и народните представители. Очевидно е, че от ГЕРБ и техните гласни и негласни коалиционни партньори в лицето на т.нар. патриоти и ДПС не може да се очаква някаква защита на националния интерес. Първите се интересуват единствено да изглеждат добре в очите на евробюрократите, така че да могат безпроблемно да усвояват средствата, които идват оттам, другите два политически субекта, въпреки възвишените идеали, на които са се кръстили, във времето са доказали, че се интересуват единствено от това да са във властта и да могат да правят далавери и да въртят обръчи. От новоизлюпения политик Марешки също не можем да очакваме кой знае какво - той така или иначе вече е под натиск и лесно ще бъде насочен в "правилна" посока. Остават 80-те депутати на БСП. Национално отговорната позиция изисква СЕТА да бъде отхвърлена. Всичко друго би било политическо самоубийство за една лява партия, тъй като СЕТА не защитава обикновения човек, напротив - тя директно работи срещу него в полза на едрия бизнес. При това не българския. Затова ратификацията на СЕТА представлява уникален шанс за БСП да докаже заявеното по време на предизборната кампания.