Португалия - икономическото чудо на ЕС

Само преди дни технологичният гигант „Гугъл“ обяви, че създава нов технологичен център за подпомагане на своята дейност,. Той ще обслужва Европа, Африка и Близкия изток и първоначално ще осигури работа на 500 висококвалифицирани специалисти, с планове за разширяването му в бъдеще. Това е поредната малка победа за една малка страна, на която само преди няколко години предричаха крах по подобие на южната ни съседка Гърция. Става дума за Португалия. Въпреки сравнително еднаквите си изходни позиции обаче, двете държави от европейския Юг (т.е. по-бедната периферия на континента) поеха по съвсем различни траектории. Това ги изведе и на съвсем различни позиции към ден днешен - Гърция продължава да затъва, протестите и стачките там са ежедневие, социалните проблеми са огромни, а безработицата и непрекъснато намаляващите доходи задушават целия обществен живот. Португалия от своя страна е икономическото чудо на ЕС, което не само успя да се измъкне от кризата, но и вече получава овациите дори на онези, които вещаеха черно бъдеще.
А не беше така… След световната финансова криза от 2008 г. Португалия бе от най-тежко засегнатите страни. Две от най-големите банки в страната -   Banco Portugues de Negocios (BPN) и Banco Privado Portugues (BPP) – бяха натрупали толкова загуби, че за да се предотврати колапсът им, а с него и допълнително задълбочаване на кризата, правителството решава да им предостави спасителен пакет с парите на данъкоплатците. Така загубите на две частни институции бяха платени с публични пари – което от своя страна не само не предотврати кризата, тя стана още по-тежка. Стигна се дотам, че през 2010 г страната бе заплашена да не може да обслужва външния си дълг, заради което бе включена в известната група PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания) на страни от ЕС, които имат сериозни проблеми с нивата на публичен дълг. Трябва да се отбележи, че за това развитие на нещата роля има не само световната финансова криза и спекулациите на международните финансови пазари, но и множество вътрешни проблеми на португалската икономика. В случая на BPN например бе разкрита огромна афера, в която влизат известни политици, лоши инвестиции, измами и двойно счетоводство.  В резултат на това множество хора, включително генералният директор на банката, бяха арестувани и съдени.
Както и всички други по онова време, Португалия се обърна за помощ към Тройката – Международния валутен фонд (МВФ), Еврогрупата (страните от еврозоната) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Така през първата половина на 2011 г. страната договори спасителен пакет от 78 милиарда евро от гореспоменатите кредитори. Един такъв пакет обаче неизменно идва и с условия, като основното от тях беше „да се реже“ – заплати, работни места, публични инвестиции. В името на така добре познатата и у нас „стабилност“. През това време правителството на социалиста Жозе Сократеш е паднало от власт, а на негово място е дошло дясно такова начело с Педро Пасош Коелю. Веднага то запретва ръкави и започва да „имплементира“ наложените от Тройката условия. И наистина, в макроикономически план нещата започват да изглеждат малко по-стабилни. Какъвто винаги обаче е случаят с политиката на „бюджетни съкращения“, т.нар. остеритет, сметката за това плаща обикновеният човек. Веднъж той е платил загубите на частните банки с бюджетни средства, а сега трябва да понесе на гърба си и тежестта от изплащането на милиардите долари спасителни заеми. Стабилността води до по-ниски доходи и до по-висока безработица – през 2012 г. например тя достига 15% и се очаква да продължи да расте.
Въпреки че страната отбелязва някои успехи в икономическата сфера, населението не живее по-добре, отколкото преди кризата. С темповете на развитие, предлагани от политиката на бюджетни икономии, няма изгледи скоро доходите да се върнат на предишните нива.
Това положение се запазва до 2015 г. Тогава на изборите отново печели управляващата дясна партия, но не успява да спечели достатъчно, че да сформира стабилно правителство. Формира се лява коалиция против бюджетните икономии, която е спечелила 51% от вота на гражданите и 53% от местата в парламента. Въпреки това президентът първоначално отказва да й връчи мандат за съставяне на кабинет и се сформира десен такъв. Той обаче издържа едва 11 дни, след което е свален с вот на недоверие от лявото мнозинство. При това развитие на нещата не остават други варианти и португалската Социалистическа партия получава следващия мандат. Новото правителство е подкрепено от 123 депутати от 230 общо – всички освен управлявалата до момента дясна коалиция, която се разцепва на две отделни партии.
Макар да запазва доста от мерките, въведени от предишното правителство – неизбежно, защото такива са изискванията на подписаните договори за финансова помощ с Тройката – новото ляво правителство си позволява и някои доста еретични действия. И докато страна като Гърция е доволна просто да спре пропадането си, то Португалия се насочва с тихи стъпки към реформи, ориентирани предимно към растеж и стимулиране на икономическата среда. Отново са повишени орязаните от консервативните му предшественици заплати и пенсии, а въведените специални данъци са намалени или отменени. Това моментално оживява икономиката, а събраните средства позволяват на Португалия да започне да изплаща предсрочно (!) милиарди евро от получената помощ, като по този начин си спестява милиони за дължими лихви. Милиони могат да се използват по-далеч по разумен начин, вместо да отидат в джобовете на огромни институции, които така или иначе нямат нужда от тях. При това Португалия се придържа стриктно към изискването на ЕС за дефицит от не повече от 3%! Всъщност въпреки всички публични разходи, дефицитът на Португалия е на най-ниските си нива в цялата й история. Тези успехи привличат и инвеститори (Гугъл е само един пример), а песимисти като доскорошния финансов министър на Германия Волфганг Шойбле са принудени да ревизират черното бъдеще, което чертаят за страната. Трябва да се има предвид също, че Португалия се рекламира пред инвеститорите не като държава с ниски заплати, а като държава, чието население "има талант за чужди езици, има високи нива на образование, а правителството инвестира сериозно в образованието". Но дори това не е всичко: човекът, който стои зад икономическата програма на настоящото правителство - финансовият министър Марио Сентено, вече е председател на Еврогрупата, като в същото време е и най-харесваният политик в страната.
Така, стъпвайки здраво върху туризма и инвестициите - както местни, така и чужди - Португалия вече отскочи от дъното и нещата се развиват все по-добре. Според министъра на икономиката Мануел Кабрал 2018 г. отново може да надскочи очакванията - при прогнозен ръст на БВП от 2% Кабрал говори дори за 2,5%. През 2017 г. икономиката нарасна с 2,6% - при прогноза от 1,8%. Безработицата отново е под 10% и продължава да намалява.
Всичко това идва да покаже, че дясната мантра "няма алтернатива", станала известна по времето на Маргарет Тачър и прокламирана от десни икономисти и до днес, за пореден път бива опровергана от действителността. Огромната разлика в траекториите на развитие на Португалия и Гърция е доказателство колко по-добре работи лявата политика в моменти на криза и че алтернатива не само има, тя дори е по-разумната алтернатива. Пътят на Португалия е напълно възможен и за нас. Ние дори бихме могли да тръгнем от значително по-добри позиции. Защото българинът също има талант за чужди езици, а за образованието ни доскоро се носеха легенди. Доскоро, защото и то бе осакатено до безобразие именно от десните политики на множество правителства по време на безкрайния преход. Сега огромната част от всеки гимназиален випуск заминава в чужбина. А после малцина се връщат. Една истинска лява политика би могла да бъде ползотворна не само за икономиката, а и за демографската криза, в която е изпаднала страната ни.



Изглед към Порто, чието латинско име е било Портус Кале. Оттам идва и името на цялата страна
БГНЕС


Финансовият министър на Португалия Марио Сентено открива първото заседание на Еврогрупата като неин председател
БГНЕС