Назрява ли преврат във Венецуела?

Представяте ли си Венецуела като държава, занимаваща се с тероризъм? Не? Е, администрацията на американския президент си я представя точно така. Според последните информации от Белия дом оттам обмислят включването на южноамериканската държава в списъка с държави, спонсори на тероризъм. Самият факт, че страната се разглежда като потенциален кандидат за този списък, показва, че решението ще е чисто политическо. Защо? Ами защото другите държави в този списък са Иран, Северна Корея, Сирия и Судан. Очевидно е, че в този списък попадат само страни, които са неприятелски за САЩ. Дори да е така обаче, събитията в Близкия изток през последните години показаха, че далеч не само тези страни подкрепят терористи. Два особено фрапантни случая са Саудитска Арабия и... самите САЩ.

Но това няма значение, двойният стандарт и алтернативните реалности винаги са били на почит във Вашингтон. Целта оправдава средствата. А тя е ясна още от времето на първия мандат на Уго Чавес Ц да бъде свалено социалистическото управление, т.нар. чавизъм. Този стремеж продължава и сега, когато в Каракас щафетата пое Николас Мадуро, а във Вашингтон Ц Доналд Тръмп. Всъщност при Тръмп враждебността рязко се засили, като дори се появиха информации, че неговата администрация е провеждала тайни разговори с венецуелски военни за организирането на преврат срещу законно избрания президент Мадуро. Не е ли иронично, че оправданието за това е установяването на демокрация? Загрижеността за венецуелския народ и неговото участие във властта идва малко пресилена предвид, че този народ съвсем наскоро си каза ясно думата, а кандидатите, подкрепяни от Вашингтон, или бойкотираха изборите, или пък не спечелиха доверието на мнозинството венецуелци. А и не е ли отказът от явяване на избори отказ и от демокрация?

Санкциите

Така, само заради "наглостта" да се опитва да бъде социалистическа държава, Венецуела стана обект на санкции, които понастоящем наистина оказват силно негативно влияние върху живота на обикновените нейни граждани. И тук отново трябва да зададем риторичен въпрос - ако наистина си толкова загрижен за хората, защо ги наказваш?

Всъщност, ако се реализира, и този последен ход на Вашингтон ще даде като резултат още санкции. Играта е позната отдавна и от други, по-близки нам страни. Нищо, че страната вече се задъхва по всички показатели, а икономическата криза заплашва да се превърне в хуманитарна катастрофа. Един от големите проблеми на Венецуела е, че не завърши докрай реформите и остави голяма част от икономиката в ръцете на частните бизнесмени - бившия колониален елит. Въпреки национализацията на петрола други сектори останаха в ръцете пък на големите мултинационални (всъщност основно американски) компании. И така под заплахата да попаднат под ударите на американската администрация редица големи чуждестранни фирми се изнесоха от Венецуела през последните години, оставяйки след себе си големи дупки в снабдяването на държавата. А те на свой ред няма как да бъдат запълнени в момента, когато дори получаването на свежа валута е затруднено, да не говорим за нови търговски партньори или създаване на нови предприятия. Макар протестите, документирано "благословени" и отвън, да затихнаха, напрежението не е утихнало, а напротив. 

Новото при този сценарий е, че той ще позволи използването на военна сила срещу Венецуела под претекста за борба с тероризма. Според писмо на група сенатори до държавния секретар Майк Помпео, с което се настоява за включването на Венецуела в списъка, се изтъква като мотив това, че официален Каракас поддържал връзки с бившите колумбийски бунтовници от ФАРК и с ливанската групировка "Хизбула". Това обаче представлява изумителен анахронизъм, тъй като понастоящем и двете формации са напълно легитимни политически партии, които участват активно във вътрешния живот на своите страни. Т.е. отново се набива на очи, че демокрацията не е на висока почит във Вашингтон, ако не играе по свирката му. 

Но дори в самите САЩ е твърде очевидно, че последната заплаха към Венецуела не се базира на никакви конкретни доказателства. Неслучайно пред в. "Вашингтон пост" служител от Държавния департамент казва, че "ще е предизвикателство за администрацията на Тръмп да покаже конкретни доказателства, свързващи правителството на Мадуро с тероризъм, ако решат да включат Венецуела в списъка". Това се потвърждава и от Дейвид Смилд, старши служител по въпросите за Латинска Америка във Вашингтон, който дори казва, че една такава мярка може да се окаже контрапродуктивна за Тръмп, тъй като може да консолидира дори още повече подкрепата на Мадуро и да задълбочи разделението между различните фракции на опозицията срещу него. Дори бившият посланик на САЩ в Каракас Уилям Браунфилд казва, че "могат да се намерят поне няколко други правителства, които да участват доста по-активно в различни форми на тероризъм".

Прокси преврат?

Попадането в списъка обаче може да послужи на новоизбраните съюзници на Америка в Бразилия и Колумбия да организират преврата вместо Вашингтон. Жаир Болсонаро вече обяви, че ще преориентира външната политика на страната в посока САЩ и вероятно не би се поколебал да вдигне акциите си пред Тръмп, ако условията са подходящи. Още повече, че в предизборната си кампания, пък и не само, крайнодесният бъдещ президент на Бразилия неведнъж е изразявал неприязънта си, меко казано, към Мадуро и социализма. Формален мотив, освен "тероризма", може да е и напрежението по границата между двете държави, предизвикано от опитващите се да преминат в Бразилия венецуелци. Според съседите на страната над 2 милиона от жителите на държавата са емигрирали в Бразилия, Перу или Колумбия, но Каракас отрича тези изявления и ги нарича "пропаганда, която има за цел да навреди на имиджа на страната". Статии в този дух дори се появиха в бразилския печат, като се твърдеше, че новоизбраният колумбийски десен президент Иван Дуке ще подкрепи колегата си Болсонаро при евентуален опит за военна интервенция. Разбира се, представители на Дуке веднага опровергаха информацията, заявявайки, че Колумбия поддържа политика на ненамеса във вътрешните работи на съседката си. Но това не е точно така, защото от Богота също многократно са се изказвали по вътрешни за Венецуела въпроси, а трансграничните връзки между дясната опозиция в Каракас и съответстващите им колеги в Колумбия не са тайна за никого. Още повече, че при неуспешния опит за преврат срещу Мадуро през лятото Колумбия беше сред основните заподозрени, а хората на полицая Оскар Перес, който миналата година се опита да организира въоръжена съпротива и дори успя да превземе за кратко военен склад, също бяха свързвани с нея. Така че възможността за "прокси преврат", т.е. когато местните съюзници на Щатите свършат работата вместо тях, никак не е за подценяване. 

Каквото и да стане обаче, ясно е, че политическата и икономическа атака срещу Мадуро няма да стихне. И повече от ясно е, че това не се случва заради реални негови простъпки, а по идеологически и геополитически причини. Отдавна се говори за реколонизацията на Южна Америка от страна на Вашингтон, започнала още по времето на Обама. За съжаление до момента тя се увенчава с феноменален успех, като Венецуела остана единствената страна, управлявана от истински ляво правителство. Дори в Еквадор, който дълго време беше за пример, уж левият Ленин Морено се обърна срещу ментора си Рафаел Кореа и се опита да го вкара в затвора. Нормално е при всичките неуспехи, които Тръмп търпи на международната сцена, да засили усилията на южноамериканския фронт предвид особената важност, която Южна Америка има за Вашингтон, географската близост и историческите връзки с постколониалните елити в много от страните там. 

Венецуела, разбира се, не стои със скръстени ръце. Бяха обявени планове както да се премине на криптовалути за разплащане в международната търговия, така и към евро. И към момента Венецуела получава огромната част от приходите си от петрола в долари. Това е стандартната валута на пазара и Венецуела няма да може сама да се освободи от монопола на американската парична единица. Обнадеждаващо е, че все повече страни се опитват да намерят начини да не използват долари помежду си и тук Венецуела би могла да намери съюзници. Има индикации също така, че се работи и за освобождаване от зависимостта от петролните приходи. При така стегнатата примка около врата на страната ще е трудно да развие други индустрии, но едно е ясно - революцията е изтощена, но не и победена. И няма да спре да се бори, дори ако някой се опита да промени хода й насила.