Медиите да си дават сметка, когато отразяват протестите

ЯВОР НОТЕВ е втори мандат народен представител от "Атака". Зам.-председателят на комисията по правни въпроси и член на комисията за промени в изборното законодателство е юрист по образование. Работил е пет години като следовател в следствения отдел на Софийско градско управление на МВР, а от 25 години е адвокат.

Цитат:
"Призиви за смяната на системата, ама не чрез избори, а сега и назабавно, непризнаване на изборния резултат, присвояването на правомощия от компетентността на Конситуционния съд застрашават установения ред в страната"

- Има ли морал в политиката, г-н Нотев?
- Много е спорно дали моралът, доколкото го има - няма как съвсем без него, е водещият мотив при взимането на решения: индивидуални и колективни. За съжаление отговорът е песимистичен - като че ли в недостатъчна степен и не моралът е определящият.
- Предвид определението, което давате, къде е мястото на "цакането" с кворума в сегашната ситуация?
- Там, където го виждате - говорим за допустим и възможен, съобразно правилата инструмент, присъщ и ефективен в инструментариума на по-малката парламентарна група, в случая най-малката. Няма друга възможност ясно и категорично да се чуе гласът й. Последователността във въпросите ви не е случайна, затова, съпоставен с първия, намирам този инструмент в хипотезите, които не прекрачват грубо морала.
- Как "Атака" разбира "нормалните условия за работа в парламента", формулирайте понятието?
- Трудно е да се постави граница между ситуация, която може да бъде отчетена като нормална, за разлика от такава, която не позволява атмосферата да се определи като работна. Условията за достъп до парламента вчера и начинът, по който гражданите заявяват позиция, позволяват тук да се работи. Това имах предвид и "условието" ми намери потвърждение - протестиращите имат възможност да заявят позиция и никой не им забранява да го сторят: тя се чува, отмерва от медиите, достига до нас. Така протестът добива характеристиката на мирен - без сблъсъци, макар с яйца и домати.
- Казахте още, че предсрочни парламентарни избори не са на дневен ред. Това за партия "Атака" или за държавата се отнася?
- Не разбрах защо на това мое изявление се придаде тежест, а не на декларацията, която беше разпространена от името на ръководството на партията. Там се съдържа същото послание, че "Атака" има какво да свърши в рамките на мандата на 42-ото НС. На дневен ред е обстановката, в която работи парламентът.
- Все пак аритметиката ли ще реши проблемите, или чисто физическото присъствие на депутатите в парламента? Нямам предвид само групата на "Атака".
- Работата продължава според парламентарните правила, наличието на кворум позволява събранието да започне работа, решенията се приемат по начин, предвиден в правилника. Не мога да имам представа, различна от действащите правила.
- След "обръщението към обществеността", както беше формулирана декларацията на "Атака", може ли да се смята, че партията вече подкрепя кабинета "Орешарски"?
- Рисковано е това определение, предвид реакцията, която буди, било в наши съмишленици, било в обществения дебат по това кой е "за" и "против" кабинета "Орешарски" в момент, в който има вълнения с искания за оставката на това правителство. Очаквам верен анализ и обективна оцента на съдържанието на обръщението - там е казано, че партия "Атака" стои на позицията, на която са я поставили избирателите в рамките на мандата на 42-ото НС, и че следва заявените намерения и ангажименти, които присъстват в програмата на партията - в плана "Сидеров".
По отношение на конкретни решения, които намираме за съответни, и в посока на заявеното от нас в предизборната кампания, разбира се, ще подкрепим реализирането им. Това може да изглежда като подкрепа на кабинета, но повтарям - подкрепа и усилия за реализиране на тезите от програмата на "Атака". Няма сливане, няма преливане, няма единение с други субекти на управление. Оставаме на позицията, която ни определя качествено - парламентарна сила, която няма участие в изпълнителната власт, няма и такъв стремеж.
- Чуват се все повече упреци към медиите, че едва ли не са "организатори" на гражданските протести, вашето мнение какво е?
- До известна степен споделям, съзнавайки риска, който поемам, такава оценка. Заставам на позицията, че медиите би следвало да носят отговорност, защото те пресъздават действителността такава, каквато се вижда през обектива на техните камери, микрофони, печатни издания. Те разполагат напълно с възможността да наклонят везните в едната или в другата посока. Когато протести се назовават масови, решаващи и се вменява в техните искания волята на всички избиратели, без за това да има основания, нещата изглеждат притеснителни до известна степен. Няма защо да се убеждаваме, че отговорността на медиите е огромна. Когато се дава тон за едно или друго поведение на протестите, медиите трябва да си дават сметка, че могат да повлияят, влияят и носят за това отговорност.
- Май ще трябва да "пипнете" в Изборния кодекс и главата с медиите...
- Част от всекидневието е да се натоварваме с непрекъсната и в рязък порядък сведена информация, която провокира. Тя не отразява действителността, а провокира тревожност у хората, откъсвайки ги от непосредствени, належащи задачи. Времето, в което разговаряме, е типичен пример за това. Вярно е, че работата на парламента, на правителството, решенията, които ще се вземат, са от изключитена важност за бъдещето на държавата, но посоката, в която обществото съдейства, или пречи това да стане, също има огромно значение. Когато говорим за изострените отношения в обществената сфера и ролята на медиите в предизборна ситуация, задължително ще се коментират правилата, на които те ще подчинят работата си по време на избори. Известни са предложенията за безплатен достъп на всички участници в изборите по държавната телевизия, за да се премахне икономическият праг, даващ приоритет на силните икономически, подкрепени от надеждни и платежоспособни спонсори. Това е само едно от предложенията, но няма как да подминем въпроса с медиите с пълното съзнание за правото на обществото да бъде информирано без средствата за масова информация да бъдат ограничавани и затъмнявани.
- Каква е отговорността на политическите сили и техните лидери, които категорично поставят оценки, лепят етикети върху други политически лица, институции, медии? В обръщението на "Атака" няколко политически сили са обвинени в "преврат срещу държавността"...
- В коментар по повод събития като сегашните имат място и такива квалификации, които, строго погледнато, не отразяват действителното съдържание на процесите, които се случват. По-скоро се дава оценка за тяхната насоченост и за евентуални последици, до които бяха довели. Призиви за смяната на системата, ама не чрез избори, а сега и назабавно, непризнаване на изборите като резултат, присвояването на правомощия, които са в компетентността на Конституционния съд - например искането за касиране на изборите, биха могли да бъдат отнесени към действия, които застрашават установения ред в страната. Може да е хипербола казаното, че се извършва преврат, но това е похват, допустим в парламентарна декларация.
Другата част от въпроса ви обаче е позиция, от която съм спорил неведнъж. Лекотата, с която се лепят етикети, с която се профанизира езикът на политическия дебат, е изключително тревожна тенденция, при която медиите следват политиците, дава им се тон от място, което няма как да не провокира медийно отразяване. Това е проблем на българския политически живот от бурните години след 1989-а.
- Кога според вас ще спре политическата конфронтация в България, кой има интерес тя да продължава и кой я финансира?
- В сегашната ситуация превъзходство взимат обратните тенденции - изостряне на конфронтацията, преодоляване на всякакви прагове на морални и формални задръжки. Сблъсъците са необходими, но не в този вид. За съжаление те ще продължат да определят характеристиката на нашия живот. Желанието ми това да престане в по-близка перспектива не се свързва с реалните ми очаквания.
- А според тях МВР справя ли се като институция със ситуацията през последните две седмици?
- Ситуацията, в която се намира тази институция, е изключително сложна, доколкото МВР може да се превърне в прицелна точка на всички обвинения за липса на демокрация, на възможност, на гражданска изява. Струва ми се, че бяхме свидетели на балансирана намеса. Добре е, че нямаше кървави сблъсъци или по-тежки форми на въздействие върху протестиращите. Но не можем да подминем някои инциденти, за които става дума и в декларацията на "Атака". Към тях трябва да добавим и посегателството към народни представители. Общата ми оценка е, че полицията не допринесе със свои действия за ескалиране на напрежението, напротив. И това ми дава възможност да кажа: да, полицията се справя за момента. Трябва да добавя обаче, че част от отговорностите за начина, по който протичат протестите, е на Столичната община - тя отговаря за разрешенията или забраните за масовите мероприятия.
- Прокуратурата, освен точка на нашето интервю, може ли да сложи край и на ситуацията в момента в парламента, и в държавата?
- Прокуратурата също е претоварена с обществени очаквания. Казвам това със съзнанието за добрата оценка, която заслужава тази институция, откакто е ръководена от новия главен прокурор. Решителните действия му изиграха и недобра шега, защото той лично е претоварен от очаквания. Тук се смесва правното с политическото, и такова преплитане и очакване, че едни въпроси ще се решат чрез действията на прокуратурата, не е добро. Не би било и добро решение. Прокуратурата може да предприеме действия, но тя не може да реши социалните проблеми на гражданите. Може да накаже тези, които са виновни за негативни последици в резултат на техни престъпни деяния. Прокуратурата се занимава с престъпления. Очаквам с надежда справедлив правен изход на казусите пред прокуратурата, но не съм уверен, че прокуратурата ще даде отговор на политическите въпроси пред обществото.