Кой ще спечели войната между Китай и САЩ?

За двете години президентство на Доналд Тръмп в Белия дом вече свикнахме да наблюдаваме някои нетрадиционни решения от него, а той си спечели славата на агресивен лидер, тъй като за това време успя да се изпокара с почти всички. Освобождението на Венецуела от "диктатора" Мадуро, изглежда, няма да му се получи, но пък през това време Тръмп продължава да води една друга, търговска война. 

Тя достигна своеобразен връх с вкарването на китайската компания "Хуауей" в черен списък на американските власти, като по този начин те се надяват да спънат, дори да задушат дейността й. През последните години това е най-бързо развиващият се в световен мащаб производител на смартфони и телекомуникационно оборудване, добре познат и в нашата страна. 

Но както се случва напоследък в Америка, желанията надхвърлят възможностите и само дни по-късно администрацията на Тръмп облекчи санкциите за период от 90 дни, тъй като се оказа, че американските компании, които работят с "Хуауей", не са готови за такава рязка промяна в бизнеса си и ще понесат значителни загуби и затруднения. Въпреки това големи производители на компоненти като "Интел" и "Куалком" обявиха, че спират да работят с досегашния си китайски партньор, а "Гугъл" заяви, че няма повече да предоставя операционната си система "Андроид" за новите модели смартфони на "Хуауей". Мярката обаче няма да засегне вече продадените или произведени устройства, а само бъдещите такива. Ако междувременно ситуацията не се промени, това означава, че ако си купите телефон "Хуауей" оттук нататък, няма да можете да използвате приложения като "Ютюб", "Джимейл" и др., които са част от услугите на "Гугъл". 

Решението на Тръмп дойде, след като преговорите за търговска сделка между Китай и САЩ на практика спряха поради непреодолими различия между двете страни. Въпреки че по-рано те бяха постигнали договорка, през април Тръмп обяви, че Пекин "мами" и използва това като аргумент да наложи нови мита върху китайската продукция, внасяна в Щатите. Разбира се, Пекин не му остана длъжен и наложи собствени ограничителни мита за американски продукти. Тази размяна на удари, съпътствана и от интензивни срещи на масата за преговори, върви вече повече от година и вместо ситуацията да бъде разрешена, тя, изглежда, върви към все по-силно влошаване. Няма и как иначе да бъде, тъй като интересите на Вашингтон и Пекин са противоположни, а намирането на компромис ще изисква значителни отстъпки и от двете страни. В същото време обаче икономиките им са в такава степен взаимнообвързани (както нагледно демонстрира и случаят "Хуауей"), че всякакви резки движения носят негативни последици не само от другата страна на океана, но и у дома. Тогава защо Тръмп предприема такива драстични мерки?

На бой за Америка

В предизборната си кампания Тръмп издигна обещанието да "направи Америка велика отново" като основен стълб на програмата си. Всъщност именно то бе и посланието, което му спечели толкова много поддръжници в деиндустриализираните райони на Средния Запад и Юга на САЩ, а червената шапка с въпросния лозунг стана символът на неговия избирател. Още преди да бъде избран за президент, Тръмп хвърли вината за неволите на американския работник върху Китай и сегашната търговска война е логично следствие от този курс. 

Но проблемът е много по-сложен. Ако тези две държави не се радваха на взаимноизгодно сътрудничество през последните около 40 години, всичко щеше да бъде лесно. Но Америка не може да живее без китайското производство, а Китай има нужда от американските пари и технологии. Днес Пекин е обвиняван, че е "откраднал" технологиите на САЩ и това е тайната на възхода му. Обвиненията в нечестна игра обаче са, меко казано, пресилени. Разбира се, промишлен шпионаж съществува и се практикува. Но той далеч не се практикува само от китайски компании, нито пък е започнал с възхода на Китай. Това е дейност, стара като света. Освен това основният фактор, който доведе дотам, че компании като "Хуауей" да се представят по-добре от американските си конкуренти, не кражбата на технологии. 

Почти всичко, което Китай е получил от Америка, е резултат на доброволна размяна. Но и САЩ получиха немалко облаги от Китай - изключително евтина работна ръка и поне за някои свои стоки и суровини - нов, огромен пазар. А това означава стотици милиарди долари в джобовете на американския бизнес за всички тези години. Знаете ли кое е най-богатото семейство в Америка и в целия свят? Семейство Уолтън, притежатели на веригата "Уолмарт". А тя на свой ред е най-голямата верига за търговия на дребно в света. Именно тази верига се превръща в прозорец на Китай към американския пазар, наводнявайки Щатите с евтини, но и достатъчно качествени китайски стоки. А през годините семейството посредник успява да натрупа такова богатство, че много поколения занапред ще могат да водят повече от охолен живот. Към май 2018 г. тяхното общо богатство се измерва на 175 милиарда долара. 

Но докато едни трупат несметни купчини пари, много други трябва да платят цената на този успех. Точно това се случва в индустриалния център на Америка, за който споменахме по-горе. През тези 40 години на сътрудничество почти не остана стока, на която да не пише "Made in China". А голяма част от тези стоки са именно на американски концерни, изместили производството си в азиатската държава поради несравнимо по-ниските разходи. Всъщност е толкова евтино да произвеждаш в Китай, че е по-изгодно да произведеш нещо там, след което да платиш разходите по транспорта му до Америка - и пак ще имаш по-евтин продукт, отколкото в класическата схема на местното производство. Хиляди и хиляди фабрики и други производствени мощности бяха затворени в Щатите в този период, като на места дори се наблюдават т. нар. градове призраци - в миналото организирани около конкретно производство, но след неговото преместване от другата страна на Тихия океан градът на практика престава да функционира, а жителите му постепенно се изселват към други селища. Подобен процес наблюдаваме и в България след 1989 г. в Северозапада, където държавата се оттегли от икономиката, а понастоящем регионът е най-бедният в цяла Европа. Същите тъмни петна се образуваха и на картата на САЩ, основно във вътрешността на страната. През 2016 г. Тръмп умело използва неизбежното социално напрежение, което този процес на глобализация на икономиката роди, за да спечели на своя страна милиони бедни американци, които се чувстваха изоставени от политическите си представители. И в момента американският президент се опитва да запази доверието им предвид битката за втори мандат, която го чака през следващата година. 

Това е в основата на враждебното отношение на Тръмп както към Китай, така и към Европа. В риториката на Тръмп те са виновни за вътрешните проблеми на САЩ, затова са и непрестанните обвинения в нечестна игра. Така стопанинът на Белия дом може да гради образ на човек, който се бори срещу външните заплахи в името на работниците - дори когато това не е съвсем така. 

А това не е така, защото не китайците или европейците са виновни за това, че американският бизнес елит е готов на всичко в името на печалбите. Втората причина това да не е така е, че чрез митата и агресивната си икономическа политика Тръмп нанася щети именно на тези, които уж защитава. Когато по-рано Тръмп наложи мита на различни китайски стоки, Пекин отговори, като наложи 25% мито върху износа на американска царевица. С този изключително точно премерен ход Китай удари именно американските фермери в Щатите, където Тръмп спечели най-много гласове през 2016 г. В резултат голяма част от тях са изправени пред фалит, защото Китай беше основният консуматор на американската царевица. А в Европа тя не е желана, тъй като голяма част от нея е ГМО. С митата Тръмп може и да е ограничил в някаква степен вноса, но в същото време сложи бариера и пред износа. Друг проблем, който възниква след действията на неговата администрация, е, че митата ще бъдат платени не от Китай, а от американския потребител. Китайският производител пак ще получи същите пари за своята продукция. Просто крайната цена за потребителя ще бъде увеличена така, че да компенсира митническите разходи на производителя или вносителя. След последните санкции на стойност 200 милиарда долара, наложени тази година, гореспоменатата верига "Уолмарт" вече оповести, че буквално е принудена да вдигне цените в своите магазини. Така тези 200 милиарда ще излязат не от джоба на Китай, а от този на редовия американец, който пазарува там. Просто световната икономика - и особено тази на Китай и САЩ - е дотолкова глобализирана, че всякакво затваряне зад националните граници е пагубно и постига единствено обратен ефект. Преди да се усети той обаче в пълната си тежест, ще мине известно време и Тръмп се надява, че дотогава ще успее да си осигури следващия мандат. 

"Хуауей" и залогът за Тръмп

Тази размяна на удари, особено през последните два месеца, е прелюдия към следващата среща на Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, която трябва да се състои на срещата на върха на Г-20 през юни в Осака, Япония. Атаката срещу "Хуауей" - в която беше включен дори арест за дъщерята на основателя на компанията при нейно посещение в Канада - има за цел на първо място да упражни натиск върху китайското ръководство, така че да склони на отстъпки, които иначе не би направило. 

Но според много коментатори, включително американски, Вашингтон сериозно надценява мощта си. Да, "Хуауей" ще има временни затруднения. Но, първо, ще се обърне към други производители на процесори, памети и други компоненти - каквито има съвсем наблизо в Южна Корея и Япония. Второ, "Хуауей" вече е започнал да разработва собствена операционна система за телефоните си, така че в бъдеще изобщо ще отпадне необходимостта да ползва тази на "Гугъл". Допълнителен коз в ръцете на китайците е и това, че има версии на "Андроид" с отворен код, т. е. безплатни и свободно достъпни, и те ще могат да бъдат инсталирани на устройствата на "Хуауей", въпреки че няма да предоставят пълната функционалност, която имат сега. Така Тръмп може да нанесе временен удар на Пекин, но в дългосрочен план буквално ще го принуди да стане независим от американския хардуер и софтуер. Последиците от това за самите САЩ ще бъдат катастрофални - в отговора си към Тръмп от "Хуауей" заявиха, че само сегашните санкции ще нанесат щети за 11 милиарда долара на американските производители и че имат запаси за няколко години напред, тъй като са очаквали подобни действия. Заради загубата на такъв важен клиент в бъдеще щетите за американския бизнес ще се увеличат многократно.

Всички сме чували за китайската мъдрост, че ако достатъчно дълго стоиш на брега на реката, все някой ден ще видиш по нея да плува трупът на врага ти. Точно това правят в момента китайците - защото вече са достатъчно силни, за да могат да си го позволят. Ученикът просто задмина учителя. Никак не е случайно, че "Хуауей" вече може да изгражда телекомуникационни мрежи от пето поколение, докато в Америка са още в процеса на планиране. Никак не е случайно, че миналата седмица в Китай направиха тестове на влак, който развива невероятните 600 км/ч, докато в Америка няма нито една високоскоростна жп линия.

Непосредственият губещ от тези пререкания обаче са потребителите на "Хуауей" в Европа. Тук компанията има огромни интереси, но по всяка вероятност няма да успее в близкосрочен план да предлага същото качество както досега. Както вече споменахме, това се дължи най-вече на опасността да не можем да ползваме услугите на "Гугъл" през телефон от тази марка. Всеки, който има смартфон, знае колко много означава това. 

Друг голям проблем за Европа са обвиненията, че "Хуауей" е свързан с китайското правителство и де факто шпионира за него. Тъй като китайската компания предлага най-модерното оборудване, много европейски държави се канят да работят с нея при осъвременяване на телекомуникационната си инфраструктура. Това обаче вече предизвика неколкократно размахване на пръст от страна на Вашингтон. Но ако за "Хуауей" има съмнения, за американските технологични гиганти многократно е доказвано, че никак не се свенят да работят заедно с американските служби. Така че тук става въпрос за нещо повече от търговска война - Америка иска да запази възможността да подслушва целия свят. Парадоксално, това става чрез обвинения в същите грехове, каквито тя самата има колкото искаш.

Несъстоятелността на обвиненията в шпиониране се доказват и от последните изявления на Тръмп, който каза, че въпросът за "Хуауей" ще бъде поставен при евентуални следващи преговори с Пекин. Очевидно с цел да бъде използван за разменна монета. А това издава, че натискът върху компанията е чисто политически. Ако реално имаше опасност, нима Тръмп би изтъргувал националната сигурност на страната си толкова евтино? Не, просто цялата история е фалшив претекст за рекетиране на Китай, а оттам и на Европа. Китай знае това и вероятно няма да се огъне, колкото и да му струва това. Европа също не дава признаци за подчинение на американския президент - макар да не е ясно как ще реагира, ако натискът от Белия дом продължи. Дори приятелската Великобритания засега отказва на Тръмп по този въпрос. Единствените две държави, които обявиха, че ще бойкотират "Хуауей", бяха Япония и Австралия. 

Така че за момента Тръмп, изглежда, сътвори война, която няма как да спечели. Обратното - действията му по всяка вероятност ще ускорят залеза на Америка като световен лидер на геополитическата и технологичната сцена. Междувременно обаче ще има много невинни жертви. Европейците може да сме една от тях и това е най-опасното в цялата ситуация.